Д-р Велислав Кърцелянски: Без разбирателство и доверие между лекар и пациент не се постига резултат

Д-р Велислав Кърцелянски е завършил Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна през 2020 г. След дипломирането си работи 5 месеца в Белодробна болница - Бургас и от април 2021 г. е специализант по гастроентерология в МБАЛ „Бургасмед“

Д-р Кърцелянски, какво Ви накара да изберете медицината?

Въпреки че съм завършил Математическата гимназия в Русе, и то в паралелка „математика“, винаги съм харесвал биологията, интересен ми е бил начинът на функциониране на живите организми. Още от дете съм се чувствал добре и съм изпитвал истинско удовлетворение, когато мога да помогна на другите. Може би това бяха двете причини, които ме подтикнаха да запиша медицина. Знаех, че няма да е лесно, но усещах, че това е моята професия и ще успея да се справя.

Съвсем в началото на кариерата си се озовахте в „гореща точка“ - COVID – отделението на МБАЛ „Бургасмед“. Какво научихте за това време?

Всеки новозавършил млад лекар изпитва притеснение и несигурност, когато започне да практикува. И при мен беше така, освен това започнах работа и по време на пандемията. Това направи моя старт в професията доста труден, още с първите стъпки се сблъсках с тази изключително непредвидима вирусна инфекция. Много от пациентите бяха възрастни, с множество придружаващи заболявания, недостатъчно добре лекувани в домашни условия. Идваха в болницата във вече тежко увредено общо състояние, с разгърната клинична картина на дихателна, а понякога и полиорганна недостатъчност. Тежко протичаща двустранна пневмония, причинена от инфекцията със SARS-COV-2, е изключително трудно за овладяване състояние, което често дава усложнения и засяга много органи и системи в организма. За лечението беше необходимо както прецизна диагностика, така и съобразителност в терапията и индивидуален подход към всеки.

За нас, медиците, бе изключително трудно да се справим с това, като се имат предвид и другите проблеми - болниците бяха препълнени, а пациентите така и не спираха да идват, по цял ден звъняха разтревожени хора, за да получат информация за своите близки. И вместо заключение ще кажа, че от една страна беше трудно, натоварващо и стресиращо, но от друга - успях да натрупам изключително много опит за много кратко време.

Сега се насочвате към гастроентерологията. С какво Ви привлече тази специалност?

Още от обучението ми в университета знаех, че вътрешните болести са моето бъдеще. Остана въпросът коя точно специалност да избера. Към гастроентерологията се насочих заради нейната всеобхватност. Занимава се с най-много органи и системи в човешкото тяло и това прави диагностичната й част изключително трудна, но и много интересна. Да се насочиш от оплакванията на пациента, да изградиш в главата си различни диагнози и с помощта на изследвания да докажеш проблема и да преминеш към лечението му - това за мен е медицината, в цялата й същност.

Кои са учителите Ви – в Медицинския университет и сега като специализант в голяма болница?

По време на обучението ми в университета имах възможността и привилегията да се срещна с много брилянтни и изтъкнати лекари. Стараех се да науча от всеки един от тях каквото мога и да следвам добрия пример. Най-силно впечатление и следа в съзнанието ми оставиха доц. Петкова, проф. Балев, д-р Веткова. Благодаря им! Изключително много се радвам, че сега в „Бургасмед“ отново съм заобиколен от много професионалисти - чудесни лекари и прекрасни хора, особено д-р Атанасова и д-р Янева, от които има много какво да се научи.

Кое според Вас е най-важното в комуникацията между лекар и пациент?

Безспорно най-важни са разбирателството и доверието, без тях не се постига резултат. За мен е от особено значение един лекар да има правилен индивидуален подход към всеки един пациент. Когато е възможно, на болния да се обясни накратко за заболяването му, така че той самият да го разбере, а не просто да му се изпишат лекарства. Здравната култура в България има нужда от това.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Професионализма, човечността, също така знанията и опит.

Как виждате професионалното си развитие в бъдеще?

Имам желание, когато стана специалист, да започна работа не само в отделение, а и на собствен кабинет. Надявам се да съм здрав, за да практикувам дълги години.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Винаги съм обичал да спортувам - футбол, волейбол, баскетбол и други. У дома обичам да гледам филми и да чета книги.

Коя е най-голямата Ви мечта като лекар и човек?

Като човек, който иска да остане, да живее и работи в родината си, искрено се надявам България да тръгне в по-добра посока от сегашната. За жалост, здравеопазването и много други сфери не са на нивото, на което желая да бъдат, и имат нужда от значими подобрения. Именно това е и мечтата ми – нашата страна да просперира, стандартът на живот да се покачи, да се подобрят условията и възнаграждението на труда, за да могат и да има за какво младите да останат да живеят и работят ТУК!