Д-р Брънзалов: Проблемът у нас не е, че нямаме лекарства, а че нямаме евтини лекарства

Не е редно да бъде правена каквато и да било здравна реформа от служебни правителства. Реформа се прави, когато има възможност за по-дълъг период на управление. Обикновено е свързана с излизане от зона на комфорт в съответната област, но ако промените са правилните, те трябва да се отстояват занапред и да се надграждат. За това обаче се изисква редовно правителство.  

Това каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов пред NOVA NEWS в отговор на въпрос дали бъдещ кабинет ще може да проведе нужната реформа в здравеопазването. 

Тезата, че парите за здраве у нас са много, но потъват в нереформираната система, е несъстоятелна, категоричен беше той. „Ако разделим парите за здраве на цялото население на 12 месеца, на всеки един българин се падат около 100-120 лв. за 30 дни. Бих бил по-внимателен, когато се говори за твърде много средства в здравеопазването и бих сравнил по колко средства се падат на всеки един човек в държавите в ЕС. В същия момент българите получават почти същата здравна грижа, каквато получават гражданите на другите европейски държави. Лекарите сме много по-достъпни за българското население и много по-евтини“, каза д-р Брънзалов. 

Председателят на БЛС коментира и проектобюджета на НЗОК. „Той ще е 9,5 млрд. лв. Това, което до известна степен ме радва, е, че е спазена пропорцията между отделните пера в него, каквато беше през 2024 г., защото в последните години се наблюдаваше постоянна тенденция за повишаване на процента на увеличение на средствата за лекарствата. У нас над 2,5 пъти е по-висок процентът за заплащане на лекарства, в сравнение с останалите европейски държави. Проблемът в България не е, че няма лекарства, а че няма евтини лекарства и трябва много сериозно да се преосмисли лекарствената политика“, каза д-р Брънзалов. 

По думите му в специализираната и извънболничната помощ увеличението ще бъде около 90 млн. лв., като не е малко увеличението за медико-диагностичните дейности. „Ще настояваме да бъдат увеличени и парите за детското здравеопазване. Цените на детските клинични пътеки, въпреки че са неколкократно увеличени, все още са недофинансирани. Договорено е с ръководството на НЗОК, че ще подпишем Анекса около 2 месеца след като бъде гласуван бюджетът. В този период ще дадем много повече конкретика. През пролетта пък ще започнем преговорите за голямото НРД 2025-2027”, обясни председателят на БЛС.

Той подчерта, че „в цената на клиничната пътека е ясно само едно – цената на лекарствата, които са похарчени за лечението на болния. Трудът на лекаря го няма”. И допълни, че от БЛС са наели екип, който да изготви разработка как да се заплаща работата на медиците.

Той подчерта, че има проблем с направленията за изследвания, защото все още има регулативни стандарти. „Това е причината да остава излишък в средствата за МДД. Този целенасочен излишък е свързан и с желанието на определени хора в това перо да бъдат включени изследванията с биомаркери за лечение на онкологичните заболявания. До този момент те бяха заплащани от фирмите, на които НЗОК ще заплати в пълен обем лекарството. Затова ако има суми, които фондът трябва да заплаща за биомаркерно тестуване, те трябва да бъдат от перото за лекарства. В новия проектобюджет са сложени в перото на медицински изделия и е фиксирана сума от 5 млн. лв.“, каза д-р Брънзалов и заяви, че мястото им не е там. 

„БЛС не сме против да се прави биомаркерна диагностика, но от перото за лекарства, защото там им е мястото. Те не са изследвания. А ни се вменява със Закона, че в срок от 2 месеца трябва да договорим амбулаторна процедура за осъществяване на биомаркерна диагностика, което не е правилно“, добави още председателят на Лекарския съюз.