Д-р Брънзалов: Недопустимо е да има намаляване на цените на клиничните пътеки

Новият председател на БЛС д-р Николай Брънзалов пред Zdrave.net

Д-р Брънзалов, Надзорният съвет прие отчета на НЗОК до 30 септември 2024 г. и прогнозата за изпълнението на бюджета до 31 декември. Какво показва Вашият анализ на данните?

На първо място в НРД е записано, че БЛС и НЗОК трябва да започнат разговори в рамките на месец септември. Тогава, когато експертите на НЗОК имат данни и прогнози какво ще се случи до края на финансовата година - какъв излишък се очаква в едни пера и ще има ли недостиг в други. Неслучайно е записано, че тогава заедно обсъждаме какво да правим. Сега е доста късно да се прави такъв анализ, защото реално остава само един месец до края на финансовата година. Независимо от навика на Касата да твърди, че се включва и месец декември, финансовата година на НЗОК приключва на 30 ноември. Дейностите за месец декември се заплащат с бюджета за следващата година. Т.е. каквито и мерки да бъдат предприети, те ще имат влияние само за един месец. Всякакви срещи по тази тема, реално да закъснели вече.

Заради недостига на средства за болниците за месец ноември от Касата съобщиха, че ще инициират разговор с БЛС за изпълнението на чл.371 от НРД за намаляване на цените на клиничните пътеки. Каква е позицията на Лекарския съюз по темата? Как предлагате да се компенсира този недостиг?

Абсолютно невъзможно е да се говори за намаляване на цените със задна дата. БЛС е договорил планирани за 2024 г. цени и обеми дейност. След решението на Конституционния съд, с което ограниченията за болнично лечение бяха обявени за противоконституционни, тези обеми вече не са договорените между Лекарският съюз и Касата. Представете си обаче, че сте управител на лечебно заведение и сте успял да се вместите в предварително заложените лимити. По каква причина трябва да бъдат намалени цените на пътеките, по които работите? Ако пък лечебното заведение е търсено и съответно въпросните лимити са надвишени, как да обясните, че цените, по които работите се намаляват в резултат на това, че сте работили добре? Съгласете се, че това е неправилно. Намаляване на цени за 20-тина дни няма да доведе до нищо друго освен до напрежение.

Каквато и да е причината за преразхода можем като колегите от индустрията за лекарства да кажем, че явно това са потребностите от болнична медицински помощ  на населението. Тук е моментът да отбележим, че твърдението че няма преразход при лекарствата, е придружено с предложение за увеличение на бюджета за онколекарства с над 20%, което за нас буди недоумение. Или има надвишаване, което е скрито и не го виждаме, или някой се опитва да покрие бъдещи разходи при лекарствата.

Откъде, според Вас, идва преразхода на парите за болниците?  

Според изпратената ни от НЗОК информация  преразходът за БМП към 30 септември възлиза на 262 млн. лв.  и на тази база се очаква надвишение към 31 декември в размер на 306 млн. лв. Преразходът е формиран най-вече от дейности, за които преди болниците получаваха твърд бюджет и в по-малка степен от дейности, които с НРД бяха освободени от лимит, като например пет скенер.

Има ли други проблеми в отчета на Касата до 30 септември, които трябва да бъдат отбелязани и за които трябва да се вземат конкретни мерки?  

От отчета за деветмесечието, предоставен ни от НЗОК е видно, че към 31.09.2024 г. има  неизпълнение (недостигане на бюджета за деветмесечието) в извънболнична медицинска помощ: За ПИМП около 6 млн. лв., за СИМП  също около 6 млн. лв. и за МДД  - 13,7 млн. лв. Наличието на ограничение при използването на извънболничната помощ довежда до формиране на икономии в МДД, ПИМП и СИМП, което води до натоварване на болничната система. Всяка година повтаряме едно и също и всяка година Касата има един и същи рефлекс, налагайки регулативни стандарти. Налагането им е реално слагане на лимити за извънболничната помощ. Ако решението на КС касае цялата система, трябва да отпаднат и неразумните регулативни стандарти, тъй като невъзможността да се изследват и консултират от специалисти българските пациенти в извънболнична помощ води до факта, че те използват услугите на болничната помощ за тези цели.

Предстоят преговорите на БЛС с НЗОК и за Анекса на НРД 2023-2025? Какви ще бъдат приоритетите на Лекарския съюз там?

Нека видим както ще бъде предложението за бюджет. Надявам се да се запазят политиките в посока улесняване на достъпа на българските граждани до извънболнична и еднодневна болнична медицинска помощ. Това е ключът към намаляване на хоспитализациите. Изключително притеснително обаче е, че на фона на преразхода в болнична помощ, се формира някаква процедура, която да отвори широко вратите за биомаркерна  диагностика за сметка на клиничните пътеки. Това ще доведе до още по-тежък преразход за следващата година за болнична помощ и ние сме твърдо против. Ако Касата е решила, че трябва да заплаща тези изследвания, тя трябва да го направи за сметка на дела на лекарствата в бюджета и то при строго определени критерии, с постепенно въвеждане на отделните биомаркери, така както е в почти всички европейски държави. Там никъде не се плащат всички накуп, плащат се част от тях, поетапно, според възможностите на фонда.

Предвид увеличението на бюджета на НЗОК за 2025 г. с 13%, ще има ли възможност за увеличение на цени на пътеки?

Защо не? Естествено трябва да има увеличение. Това гарантира доброто заплащане на медицинските услуги, независимо дали става въпрос за болнична или извънболнична помощ. Щом има увеличение на бюджета, трябва да има увеличение и в съответните пера. Най-вероятно отсрещната страна ще атакува с твърдението, че няма как да бъдат удържани разходите за болнична помощ, но това не е проблем на БЛС. Многократно през годините сме настоявали за различни мерки, но явно няма интерес и затова беше по-удобно да се използват лимитите, които са обявени за противоконституционни. Надявам се, в интерес на българските лекари и медицински сестри, а и на българските пациенти, държавата да измисли механизъм за контрол, който да позволи да се осигуряват добри цени за медицинските дейности. В противен случай няма да ни останат лекари и сестри. На този фон обаче продължава тенденцията за ежегодно увеличаване на средствата за лекарства в бюджета на НЗОК.

От Касата казват, че съотношението в перата в бюджета за следващата година ще бъде запазено, както е било тази година, но в проекта предложението е за увеличение с 21% на парите за онколекарствата.

Това е нещо, което наблюдаваме всяка година. На пръв поглед уж всичко е пропорционално, но на края се оказва че делът, който най-стремглаво расте в сравнение с всички останали, е на лекарствата. А всички останали са средствата за българските лекари. Не знам как се случва, колко добри са от НЗОК в тези еквилибристики, но това е факт. Беше факт и миналата година, и по-миналата година. От предишните два мандата на ръководството на БЛС, когато бях зам. председател до сега този дял постоянно расте. В началото той беше около 24,5%, а сега вече се предлага 26,5%. Тук не трябва да се забравя, че голяма част от лекарствата се включват в цените на клиничните пътеки, което за мен означава, че тези 26,5% реално са много повече. В цените на клиничните пътеки все още не е включена цената на лекарския труд.

При встъпването си в длъжност Вие казахте, че остойностяването на труда на медиците ще е Ваш приоритет. Има ли възможност това да се случи още тази година?

Като гледам темповете, с които се работи, се съмнявам. Това не е по вина на БЛС, тъй като ние свършихме работата и на други институции заплащайки създаването на такава методика със средства от членския внос на българските лекари. Отворени сме за разговори. С методиката са запознати както министър Кондева, така и НЗОК. Ние няма да престанем да настояваме това да стане факт, защото във всяка клинична пътека е ясно какъв е процента за лекарства, но никой няма представа какъв е процента за труд.

Предстои формирането на нов парламент. Има ли законодателни промени, които да предложите на новите депутати в спешен порядък?

На първо място продължаващото медицинско обучение трябва да стане задължително. Нужна е промяна във всички закони, в които то е засегнато и да се изравним с останалите европейски държави. Основен двигател на тази промяна трябва да е Лекарският съюз, но промяната трябва да бъда направена през парламента. Има разбиране и от другите съсловни организации – БЗС и БФС, затова не смятам, че ще има съпротива.