Д-р Брънзалов: Как парите за лекарства стигнаха при 300 000 хоспитализации повече?

Парите за здраве на българския народ не достигат и не само по отношение на болничната помощ. В ПИМП има преразход от 2 млн. и 200 хил. лв., в СИМП - 7,5 млн. лв., в денталната помощ - 13 млн. лв. За медицински изделия преразходът е около 24 млн. лв., болничната помощ е с преразход над 400 млн. лв., от които 146 ще останат за плащане от бюджета на 2025 г. Недоумение у мен буди фактът, че никъде не се говори какво се случва с парите от НЗОК за лекарствата. Това казва председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов в интервю за „24 часа“.

По думите му е изключително странно, че за медикаменти няма преразход.

„При вече заложен проектобюджет за НЗОК за 2025 г. обемите за хоспитализация са 2 млн. и 300 хил. лв. Защо са толкова? Защото са били такива през 2024 г. Как стана така, че с около 300 хиляди хоспитализации повече за 2024 г. и с преразход в болничната помощ в същия период парите за лекарства всъщност стигнаха. За мен е необясним парадокс“, казва д-р Брънзалов.

Той цитира анализ на IQVIA, според който ръста на продажбите на лекарства (със и без рецепта) през първите 3 тримесечия на 2024 г. е 13,8% в сравнение със същия период на 2023 г. Болничният пазар на лекарства бележи ръст от 24,6% в стойност спрямо първите 9 месеца на 2023 година. „Логично се питам, след като има толкова много повече хоспитализации за 2024 г., тези 300 хил. болни повече с кладенчова вода ли ги лекуваха, или с лекарства? Преразходите са обявени от НЗОК в медиите, но защо няма надлимитна дейност на медикаменти? Всъщност конкретни разходи за лекарства, заплатени от НЗОК, към този момент няма публично обявени“, отбелязва председателят на БЛС.

Д-р Брънзалов подчертава, че стойността на лекарствата, по които се лекуват болните по клинична пътека, влиза в нейната цена, която е в перото за болнична помощ. „След като имаме ръст на потреблението на медикаменти от населението като цяло, би следвало да имаме и повишена потребност от хоспитализация. Тези две неща не могат да бъдат разделени. Не бива да продължаваме с мантрата за източващите болници - единствените виновни за финансовото състояние на НЗОК“, категоричен е той.

По отношение на проектобюджета на Здравната каса за 2025 г. д-р Брънзалов заявява, че това, което виждаме като увеличение, е всъщност това, което се случва във всички сектори. Във всички сектори има повишение на разходите във връзка с растежа или прогнозата за растеж на българската икономика и растеж на приходите в бюджета. Скоро четох изследване, че доплащането за здраве у нас е около 4% от БВП - ние всички, когато се лекуваме, трябва да доплащаме това, което Касата не покрива. Общо се получават около 9% - 4% от нашия джоб и останалите 5.5% - от бюджета отделян за здраве. Това е точно средноевропейският процент от БВП, който отива за здравеопазване. Аз обаче не знам дали в другите страни от Европа има такъв висок процент от населението, който въобще не плаща здравни осигуровки, както е при нас. А са здравноосигурени. Това са например държавните служители и др. Няма реално раздвижване относно парите за здраве с новия бюджет“, категоричен е той.

Д-р Брънзалов заявява, че ако като общество искаме да постигнем европейско здравеопазване, на фона на разходите за лекарства, апаратура, достойни заплати за медицинския персонал и т.н. ще трябва поетапно да стигнем и европейския процент на здравни осигуровки. „В някои държави той достига 10-12%. Всички статистически данни показват това. Това са данните, които имаме от Евростат, не са измислици на БЛС. България продължава да е с най-ниската здравна вноска. Явно парите за здраве в България не стигат, факт“, казва той.

Председателят на БЛС отбелязва, че въпреки липсата на повече средства, в бюджета на НЗОК се предлагат нови дейности. „Позволявам си да цитирам указание на Министерството на финансите: "Препоръчват се нови инициативи, предложения за промени в нормативната уредба, представляващи нови ангажименти за разходи, и те трябва да се предлагат само при осигурено финансиране на вече поетите ангажименти и текущи задължения в рамките на одобрените разходни тавани". И тук трябва да поговорим за биомаркерите - ето пример да се вкара нова дейност в рамките на същия бюджет през наредба. Към този момент има много изследвания, които се плащат от пациентите и не са покрити от касата. Това не може да се каже за биомаркерното тестване, което към момента се поема от фармацевтичната индустрия. БЛС не е против плащането на тези изследвания, но да е от перото за лекарства в бюджета на H3ОK. На фона на очертаващия се дефицит през следващата година да бъде предлагано на БЛС да се съгласи част от парите на НЗОК да отидат за покриване на дял от разходите на фармацевтичната индустрия е, меко казано, цинично. Ние сме против това и няма да се съгласим касата да покрива процедура, която не е минала на обществено обсъждане, изработена е незнайно как и от кого и чрез нея да възложим на касата да се задължи през следващата година с допълнителен разход от 20, 30 може и повече милиона. С вкарването на този разход догодина ще имаме още по-голям дефицит, и то в перото за болнична помощ. И пак ще се заговори, че болниците източват пари от касата. Сега се дават различни цифри каква ще бъде сумата за биомаркерни изследвания и те варират от 5 до 30 млн. Аз спокойно мога да кажа, че очаквам да стигне и 130 млн. лв.“, категоричен е д-р Николай Брънзалов.