Д-р Асен Хаджиянев: Неврохирургията изисква 100% себеотдаване и дълги години усъвършенстване

Д-р Асен Хаджиянев е специалист по неврохирургия, началник сектор “Запад“ на Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Научните му интереси са в областта на ендоскопската и микроскопската хирургия на хипофизните аденоми, тумори на нервната система и дегенеративни заболявания. Автор е на повече от 80 научни труда в областта на неврохирургията. Има защитен дисертационен труд на тема „Съвременното място на транссфеноидалната хирургия в комплексното лечение на секретиращите хипофизни аденоми“.

Ръководител на Националния референтен център по ендоскопско лечение на хипофизни аденоми.

Д-р Хаджиянев, работите в една от най-прецизните области на медицината – неврохирургията. Ако трябва да определите тази специалност накратко, как бихте я описал с няколко думи?

Това е изключително сложна специалност, без да подценявам разбира се другите медицински специалности. Изисква 100% себеотдаване и дълги години усъвършенстване и надграждане на знания и умения. Най-приятните моменти са, когато пациентите си тръгват с усмивка и думи на благодарност. За съжаление, работата на неврохирурга ежедневно е свързана и с много стресови ситуации, като понякога изходът от тях не е благоприятен. Най-трудните моменти са при загубата на пациент, което за съжаление се случва понякога. Тогава всеки един от нас остава с чувството за неизпълнен дълг и неудовлетвореност.

Как направихте този професионален избор?

Заинтригуван бях от използването на микротехнологиите и техниките при оперативните интервенции на мозъка. Възможността да погледнеш анатомичните структури през операционен микроскоп, да се докоснеш до най- фините и важни зони в мозъка и същевременно да имаш възможността да лекуваш, да използваш ръцете си.

Кои са учителите Ви в неврохирургията?

Започнах своя професионален път в Клиниката по неврохиругия на УМБАЛ „Александровска“, тогава ръководител беше проф. Андруш Къркеселян, впоследствие клиниката се оглави от проф. Венцеслав Бусарски, ръководител на катедрата беше проф. Кирил Романски, а на по-късен етап – проф. Марин Маринов, който оглави клиниката и катедрата - той беше в продължение на осем години и декан на Медицинския факултет при МУ - София. Това са блестящи неврохирурзи, от които успях да „открадна“ много знания. В момента Клиниката се ръководи от доц. Васил Каракостов, по времето когато аз бях млад лекар, той беше вече опитен неврохирург и предаваше своите практически умения на нас, по-младите. Разбира се, ще спомена и всичките си по-възрастни колеги, които са ми помагали в изграждането ми като лекар - специалист по неврохирургия.

Разкажете за случай от практиката Ви, в който сте изпитвал страх от изхода на интервенцията?

Страхът се преодолява с годините и опита. Ако хирургът се страхува от операцията, която трябва да извърши, той не може да бъде хирург. Това обаче не бива да граничи с неразумна смелост и поставяне на собственото Аз над всичко. Хирурзите са индивидуалисти с его, но работата е екипна и в нея участваат лекари-асистенти, анестезиолози, медицински сестри и санитари. Всеки има определено място и роля в операцията. Към всеки случай има индивидуален подход и подготовка, планиране на операцията и обсъждане с колегите от клиниката. Именно така се намалява рискът от грешни концепции и нежелани усложнения от лечението. Това е традиция, която аз заварих, и тя продължава като приемственост между различните поколения.

Работите във водеща столична клиника, кои иновативни методи според Вас обърнаха изцяло посоката на развитие на специалността?

На мен и моите колеги от клиниката погледът винаги е бил насочен към иновациите и новите технологии. Усилията на всички са насочени към внедряването и прилагането в клиничната практика на концепциите за минимална инвазивност. При нас се използват невронавигационни системи, модерни операционни микроскопи и ендоскопи, съвременни рентгенови апарати, интраоперативно ЕЕГ, невромониториране и др.

В личен план кои качества цените най-много в колегите си?

Себеотдаването и желанието да работиш тази професия, въпреки трудностите. Колегиалните отношения, въпреки конкурентната среда, в която сме поставени един спрямо друг.

Какво искате да им пожелаете в края на тази трудна година, белязана от катаклизма на една тежка пандемия?

Да бъдат здрави, защото пандемията е допълнителен стрес, който се отразява на нашата работа, а тя и без това е доста интензивна и напрегната всеки ден.