Д-р Красимир Ангелов е специалист по вътрешни болести, кардиология и пулмология и фтизиатрия. Завършва медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
Работи последователно в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора и други лечебни заведения в града, след което постъпва на работа в Отделението за кардиологична рехабилитация в Националната кардиологична болница.
От 2006 г. е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. През 2019 г. е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни болести. През същата година преминава триседмично обучение за белодробни трансплантации в Хановер и впоследствие участва в подбора и проследяването на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „Лозенец“.
Д-р Ангелов е началник на Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ „Лозенец“.
Днес разговаряме с него по темата за белодробното здраве през студения зимен сезон и за превенцията на болестите на белия дроб, която често оставя забравена и пренебрегната.
Д-р Ангелов, как се променя потокът пациенти в Отделението по белодробни болести на прага на зимния сезон?
Както обикновено, всяка година през есенно-зимния период се увеличават простудните и вирусните заболявания. Тогава се появява и грипна епидемия. В тази връзка през белодробния кабинет се увеличава потока от пациенти с вирусни заболявания, усложнени с бронхит - остър или хроничен обострен. С повишен риск са пациентите с хронични белодробни заболявания.
Каква част от търсещите помощ при Вас са прекарали COVID, каква е картината при тези хора?
Една голяма част от пациентите посещаващи белодробния кабинет на болницата са преболедували COVID с различна степен на тежест. Това са може би около 40%. Оказва се, че голяма част от тях твърдят, че не са преболедували заболяването и не са ваксинирани с нито една доза. При някои от тях е протекъл усложнено и са имали т. нар. постковиден синдром. Понастоящем, много малка част от пациентите с остри вирусни инфекции се изследват за COVID, което подценява до голяма степен разпространението на инфекцията.
Протичането по своята същност много прилича на обичайните вирусни инфекции, но при някои има и по-типична симптоматика с промяна на обоняние и вкус. Прави впечатление по-дългият възстановителен период, като симптомите засягат предимно горните дихателни пътища.
Какво е важно да знаят хората с чести УНГ инфекции и респираторни алергии за превенцията на усложнения от страна на белия дроб?
Това се отнася не само за тях, отнася се за всички. Говорим за студения период на годината, тогава, когато времето е нестабилно, има епизоди на застудяване и по-топли дни. Това е и по-влажният период, когато има повече дъждове, мъгли и снежни дни, през който влажността на въздуха се повишава. Освен това, нека отбележим и факта, че живеем в сложна обществено-икономическа и политическа обстановка, постоянно нарастващи цени на енергийните източници. Замърсяването на въздуха също има отношение към повишения риск от заболявания и усложнения на съществуващите хронични такива. Превенцията е същата и, каквито са впечатленията ми – хората забравиха основните принципи, валидни през времето на COVID пандемията – носене на маски в рискови пространства, например в болниците и други лечебни заведения т.е. местата, където има струпване на множество болни хора, дистанция и спазване на лична хигиена, миене на ръцете.
Бих посъветвал по-рисковите контингенти да се консултират с общопрактикуващия лекар или специалист и да се ваксинират с противогрипна ваксина и друг вид поливалентни антимикробни ваксини, за да повишат защитните си сили по отношение на някои видове причинители и да намалят риска от тежко протичане на заболяването.
В последните години в публичното пространство се говори много за вредата от безразборната употреба на антибиотици. Често ли се сблъсквате в практиката си с пациенти, при които се наблюдава резистентност към антибиотици? Какъв и подходът в такива случаи?
Този проблем стои на дневен ред отдавна. Много често при всяко температурно състояние в началото на вирусна инфекция се прилагат антибиотици без показания. Добре е да се знае, че антибиотиците не са температуропонижаващи средства.
В практиката, при това не толкова рядко, се установяват резистентни на антибиотици бактериални щамове, особено към голяма част от често използваните в амбулаторни условия орално приложими антибиотици. Това налага при настъпили усложнения, пациентите да бъдат хоспитализирани и да се проведе парентерално лечение, съобразено с получената антибиограма. Подчертавам, че последното не е някаква новост, а основно правило.
Другата голяма тема в пулмологията – ХОББ, също е обект на внимание поради високата си социална значимост. Зачестява ли тази патология, кои са факторите, които могат да повлияят на ограничаването й като разпространение и тежест?
Статистическите анализи сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб през последните години, свързан най-вече с тютюнопушенето, като разпространението и честотата се увеличава. По данни на СЗО около 10% от населението на планетата страда от заболяването, като всяка година се регистрират близо 3 млн. смъртни случаи. ХОББ засяга един на всеки 10 възрастни и е третата водеща причина за смърт в световен мащаб. ХОББ е често срещано респираторно заболяване и смъртните случаи поради ХОББ през 2019 год. са около 3.23 млн. Леталният изход при голяма част от пациентите е резултат от усложненията, до които води болестта. Очакванията са, че до 2060 г. смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надхвърлят 5,4 млн. души поради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.
През 2022 г. беше започната кампания, организирана от Глобалната организация за лечение на ХОББ (GOLD), като фокуса пада върху рисковите фактори, които допринасят за появата и развитието на болестта. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е основната причина за появата на заболяването. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, използвани в домакинството и за отопление, както и промишленият прах, химически агенти като пари и дим, социално-икономическият статус - например нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е полът, възрастта и др.
Лошото развитие на белите дробове в резултат на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители, както преди, така и след раждането, също може да доведе до появата на заболяването. Ограничаване на рисковите фактори е от съществено значение за намаляване на случаите на ХОББ в следващите години.
Правилното диагностициране на заболяването може да предотврати продължителното страдание за пациентите. За съжаление, често болните се обръщат към лекар едва след като заболяването е прогресирало. В по-напреднал стадий ХОББ води до затруднения при извършването на нормални ежедневни дейности у дома или на работното място, повишаване на разходите за медицинско лечение и допълнителна финансова тежест за пациентите. Затова е необходимо непрекъснато и постоянно да се разяснява как може да се осъществи профилактика на това заболяване. А тя включва няколко неща - отказ от тютюнопушене и прекратяване излагането на тютюнев дим, по възможност избягване и на пасивното тютюнопушене, своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст, повишаване на имунната защита на организма чрез упражнения и повишена двигателна активност чрез спорт и туризъм, здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика, както и преустановяване на излагането на въздействието на рисковите фактори – вредни вещества от атмосферния въздух и работната среда.
ХОББ не е присъда за хората, които страдат от нея. Ако спазват предписанията на лекуващия лекар, те могат в значителна степен да подобрят качеството на живот си.
Не е тайна, че ракът на белия дроб у нас заема едно от челните места по честота и смъртност, както не е и тайна, че у нас той се диагностицира късно, в напреднали стадии. Какви мерки трябва да се предприемат, за да се обърне тази тенденция?
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и е седмото по честота при жените и е вярно, че се диагностицира относително късно. Открито в ранните стадии, заболяването е лечимо, но усилията би следвало да се насочат към превенцията му. А това включва намаляване до минимум влиянието на рисковите фактори. Както е известно, трудно би могло да се въздейства върху ендогенните фактори като наследственост и генетично предразположение, но може в голяма степен да се редуцира влиянието на външните рискови фактори като намаляване на тютюнопушенето.
Трябва да се знае, че при тютюнопушенето ефектите са комплексни – увреждането е механично, химично, токсично и дори термично.
Други фактори за рака на белия дроб са идентични с тези, които посочих като рискови за ХОББ.
Специално искам да подчертая значимостта на рисковите фактори по отношение на замърсяване на въздуха в големите градове, където индустриалните замърсители, фините прахови частици при изгарянето на различни горива имат пряк ефект върху увреждането на дихателната система. Тъй като няма установени и утвърдени скринингови маркери за заболяването, а и то дава много късно симптоми, когато вече е напреднало и не рядко има разсейки, борбата с него се оказва доста трудна. Изисква се стриктно наблюдение и проследяване на пациентите с фамилна анамнеза за белодробен карцином, тези с хронични белодробни заболявания, създаване на програми с цел редукция и свеждане до минимум на коригируемите рискови фактори.
Необходимо е програмите да включват скринингови профилактични прегледи, както и облекчен режим на провеждане на специализирани изследвания на тази част от хората, които са с повишен риск.
Какви възможности за съвременна диагностика на белодробните болести предлага ръководеното от Вас отделение?
Това са възможностите, предоставени от болницата за диагностика, а именно: освен обикновеното рентгеново изследване, Отделението по образна диагностика разполага с компютърен томограф с висока резолюция и много добри възможности както за нативно, така и за контрастно изследване, позволяващо диагностиката на белодробни заболявания, така и на белодробен тромбемболизъм. Това заболяване при показания и необходимост може да се лекува освен с конвенционални, така и с интервенционални методи при създадена добра организация в ангиографски сектор на Клиниката по кардиология.
Известно е, че децата винаги са изложени на по-голям риск през студения сезон. Какви мерки за превенция на белодробното здраве на най-малките бихте препоръчали?
Да те са най-уязвими поради необходимостта от пребиваване в тези месеци от годината в затворени пространства - детски ясли и градини, учебни стаи в училище) и така осъществяват контакти с много от другите деца. По този начин се осъществява предаване на въздушно-капкови инфекции. Препоръките са няколко - възможно най-често проветряване на помещенията, използване на по-топлите дни за пребиваване на открито, прием на разнообразна и богата на витамини храна, през летните месеци прекарване повече време навън, слънчеви бани за повишаване на имунитета.
При възможност по-малко контакти с болни деца, като това се осъществява чрез превантивни мерки и недопускане на болните в детските и учебните заведения.
Важна е и своевременната изолация или карантиниране на децата с инфекция с много висок контагиозен индекс, и, разбира се, своевременна ваксинация съгласно утвърдения за страната имунизационен календар.
