Когато се случи нещо с мозъка или с централната или периферна нервна система се променя не само нашия живот, но и живота на близките ни. Нещата излизат от чисто медицинската част и отиват в социалната и икономическата. Това каза в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Филип Алексиев, невролог от УМБАЛ "Света Анна“ – София.
По думите му възрастта играе основна роля. "При пациенти до 65-годишна възраст около 5 до 10% имат някакви когнитивни или дементни прояви. При над 80-годишна възраст обаче 20-30% от хората имат клинично развита деменция. По-голяма част (60-70%) от невродегенеративните деменции, при които се губят нервни клетки, свързаността между тях и функционалността им, принадлежат на болестта на Алцхаймер, което е може би най-често срещаната невродегенеративна деменция, макар че, последните години обръщаме внимание и на съдовите промени в мозъка и "картинката" доста се усложнява“, каза той.
Д-р Алексиев уточни, че деменцията не е свързана с конкретно заболяване, а е букет от симптоми. „Това означава, че както си функционираме в ежедневието. Започваме да забравяме повече, да губим ориентация, имаме речеви нарушения – обеднява ни речника и имаме аграматизми. Имаме проблеми с ориентацията и бързината на мисловния процес. Болестта на Алцхаймер е част от тези синдроми (Фронто-темпорална деменция, деменция с телца на Леви и др.), които ни показват, че една част от дадения синдром има по-голяма тежест в сравнение с другите. За съжаление има и припокриване на синдромите, което прави нещата за нас, невролозите, още по-пикантни“, каза той.
Неврологът уточни, че болестта на Алцхаймер започва най-често с паметови нарушения - страда краткосрочната и дългосрочната памет, постепенно се ограничават речевите възможности, загуба на точната дума в прогресивен аспект, невъзможност за структуриране на изречение, проблеми с разбирането, объркване, проблем понякога с писането и четенето, има промени в настроението, но говорът е водещ. „Въпросът е кой първи открива тези промени. Дали е член от семейството или самият човек. След това идват личният лекар и неврологът. За да се уточни дали става въпрос за Алцхаймер освен теста е нужно да се направи образна диагностика, изследване на гръбначномозъчната течност, има определени маркери, които можем да проследим, но трябва да се наблюдава самия човек известно време, за да стане ясно какво точно се случва“, каза д-р Алексиев.
По думите му в чисто медицински аспект пътят на пациента с Алцхаймер е добре очертан, медицината напредва в диагностиката, но за съжаление – не и в лечението. „След определена възраст всеки от нас развива т. нар. хронична мозъчно-съдова болест, при която малките съдчета в мозъка по една или по друга причина започват да се запушват. Това не протича клинично по никакъв начин, но факторите, които му влияят са: високо кръвно, висок холестерол, диабет, но това е и проблем на самите съдове. При Алцхаймер виждаме, че определени части от мозъка атрофират по-бързо, самите клетки умират, връзките се късат между тях, образно казано, като най-важното е каква функционалност се губи или запазва, което не се вижда на образното изследване. През годините ние разбрахме, че нервните клетки умират, но има т.нар. нервнотропни фактори, има различни зависимости и обстоятелства, които помагат на мозъка да се запази дълго време на функционално ниво. Едно е структурно какво виждаме като промени, но другото е какви функции са запазени.
Хората, които по-дълго време създават функционални връзки между невроните, тези, които учат, четат през целия си живот, (това е, което ни прави, каквито сме), това има огромно значение за мозъка и как ние се справяме. Мислово активните хора, ментално активите - това им помага в ежедневието, в концентрацията...
В днешното забързано време с огромен поток от информация пречи и на днешните деца да се концентрират, защото средата ги учи да са много бързи в избора си и да не вникват в същността на нещата, само че никой не знае какво ще стане по-нататък и на какъв терен ще стъпят хората тогава, когато говорят по днешната тема“, изтъкна д-р Филип Алексиев.
По отношение на лекарствата той уточни, че се използват няколко лекарства при Алцхаймер, но те помагат само в леката или средно тежката форма на заболяването. „Затова се включват и нелекарствени терапии, по Здравна каса имаме налични медикаменти, използваме целия арсенал от тях. Има и най-нови, които все още не са навлезли дори, тъй като се отчитат известни странични ефекти, затова пък ние ще имаме възможност и време да натрупаме опит.
Като немедикаментозни методи разполагаме с Транскраниална пулсова стимулация, това е подаване на ултразвукови вълни, под определено количество, но с малко енергия, като се стимулира невронната среда и съдовете на мозъка. Стимулират се нервните клетки и те започват да работят по-добре. От значение е обаче в кой момента се започва с тази терапия, защото когато има голяма загуба на нервните клетки и техните връзки, функционалността е доста намалена и вие трудно ще повлияете. Затова целта е това да се включи в ранния стадий на болестта.
С този метод паметовите нарушения се повлияват една идея по-трудно, защото те са от по-рано, но общото функциониране, комуникацията между различните структури в мозъка, вече имаме и преки наблюдения, отделните структури на мозъка започват по-добре да си говорят. Има точен протокол на приложение, като има непосредствен, и отложен ефект от терапията“, разказа д-л Алексиев.
"Много е важно в този момента да имате структура на ежедневието на болния, той да има ритъм на живот, за да има ефект. Тази структура е много важна да я има, защото ние сме невробиологично и неврохормонално ритмични същества. Ние вървим в определен ритъм, който за съжаление, при пенсиониране например, се губи. И това е част от проблема, затова трябва добре да вникнем в нещата, за да ги разрешим“, допълни още той.
Неврологът уточни, че при Алцхаймер лекарствата са една малка част от проблема, близките трябва реорганизират времето на този пациент, да потърсите дневен стационар и дали има такъв, дали ще трябва да търсите някой външен човек да се грижи за този болен, дали ще ви подкрепи държавата и тук се отваря още по-голяма бездна от проблеми. Това е трудно, скъпо, липсват болногледачи и тази тенденция ще се задълбочава, а така е и по-света, а този обгрижващ персонал трябва да има по-специфична квалификация, тези кадри са в недостиг.
„Системата е разпокъсана, и както много често се случва при нас - ние живеем в паралелни светове - на това, което е написано на документ и на това, което могат да извършат лекаря, здравния персонал и общата връзка се губи. Това е големият проблем при болестите на мозъка като деменция, Алцхаймер. В Чехия още преди 20 години имаше дневни стационари за пациента, където се прилага музикотерапия, социална терапия, после този човек се връща в дома си“, обобщи д-р Филип Алексиев.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
Дай си портрета да те видим ние какъв си красавец.
Това говори и външният ти вид на мамут