Д-р Александър Кацаров: Винаги трябва да бъдеш малко по-добър от предния ден

Д-р Александър  Кацаров е главен асистент към Катедра Гастроентерология, Чернодробна-панкреатична хирургия и трансплантология, ВМА, София от 2015 г. Роден е през 1983 г., а е завършил медицина в МУ-София през 2008 г. От 2010 г. е и магистър по Здравен мениджмънт. Има завършени курсове "Визитинг доктор" в Чернодробно-трансплантологично отделение на Kings College Hospital London, лятно училище за млади специалисти по гастроентерология, гр. Прага Summer School UEG през 2012 и 2013 г. и придобита образователна степен "Доктор" по научната специалност Гастроентерология с дисертационен труд на тема: "Усложнения след инвазивни диагностични и лечебни ендоскопски манипулации в гастроентерологията - диагностичен ритъм и поведение"

Д-р Кацаров, как избрахте медицината за своя професия?

Всъщност не знаех, че ще уча медицина до 11 клас. Тогава взех решението. Родителите ми бяха твърдо против да ставам доктор, тъй като те и двамата са лекари. Даже ме разубеждаваха и искаха да работя нещо друго. Те изкараха най-трудните години на прехода. Тогава, когато докторите бяха най-ниско платени, когато беше хиперинфлацията и бяха разочаровани от системата. Не искаха да следвам този път, но реално това се случи.

Как избрахте Гастроентерологията за своя специалност?

Дълго време не исках да ставам гастроентеролог. Исках да бъда травматолог. Даже ходих в „Пирогов“, работих като санитар в травматологията. Обаче има едно ендоскопско училище  Bulendo се нарича. Нашата клиника го прави всеки четири години и тогава -2008 г., баща ми (проф. Крум Кацаров – б.а.) го организираше тук във ВМА. Той ми предложи да дойда да гледам. Гледах два дена и това ме запали. Инвазивната гастроентерология ме запали по специалността.

Не Ви ли привлича хирургията?

Всеки студент към трети-четвърти курс иска да стане хирург. Разбира се, че ме привличала, точно заради нея се бях насочил към травматологията. В гастроентерологията обаче има достатъчно инвазивни манипулации, които са изключително интересни. Може да се каже, че инвазивната гастроентерология е най-близко до хирургията.

Какво представлява тя?

В инвазивната гастроентерология може да се извършват широк набор от неща. Говорим за диагностична и терапевтична гастроентерология. При диагностичната се извършват стандартно гастроскопия и колоноскопия, които са основните методики, залегнали в съответните режими на проследяване на пациентите, които имат онкологични заболявания. Също така има програми за превенция на карцином на дебелото черво, това е диагностичната колоноскопия. Полипите на дебелото черво, които се откриват при пациентите, са рискови за развитие на карцином. Доказано е, че е от полипа се образува колоректалния карцином и затова във всяка европейска държава има скринингова програма, която проследява пациентите над 50-годишна възраст, които са съответно рискови. За терапевтичната гастроентерология има широк набор от манипулации – отстраняване на всички тези полипи с различни техники на резекция, а по-висшия пилотаж в ендоскопията е извършване на ретроградната холангиопанкреатография, която представлява стентиране при карцинома на панкреаса и при различни други жлъчни и чернодробни заболявания. Също така и ехоендоскопията, която представлява ендскопия, но на върха на апарата има мини ехограф.

Какво е предизвикателството пред Вас в тази специалност, при положение, че тя е толкова  високотехнологична и сякаш не останаха тайни?

Предизвикателството е да се развиваш. То това е предизвикателството в живота, не само в гастроентерологията. Да не оставаш на едно място. Има една фирма за планинска  екипировка North Face, чийто девиз е Never stop exploring, т.е. винаги трябва да се опитваш да надграждаш и да бъдеш малко по-добър от предния ден. Това е важното.

Сякаш обаче всичко е открито вече…

Не всичко. Аз съм бил на доста места по света на специализации. Продължава да се работи много в посоката да се измислят нови видове консумативи. Даже вече има прототипи на ендоскопски уреди, които ще работят само чрез компютър, няма да е нужен доктор. Например една колоноскопия ще бъде извършвана от компютър и в резултат на това честотата на откриване на полипи на дебелото черво вероятно ще достигне 100%. Това е бъдещето.

Мислил ли сте да продължите кариерата си в чужбина?

Реално в чужбина не ми харесва много. Обичам България и искам да продължа да си живея и да се развивам тук. Но при мен ситуацията е друга, защото моите родители са имали възможност реално да ме издържат през всички тези години на следването ми. Роден съм и съм израснал в София, двамата ми родители са доктори и са ми дали реално някакъв старт в живота. Не стои така въпроса с младите хора. За тези, които в момента завършват е доста по-трудно, защото местата за специализация са много ограничени. Понеже водя много студентски групи, виждам, че хората нямат никаква представа след като завършат какво ще правят и къде ще специализират. Доста хора ще заминат за Германия. Те не го правят от супер желание, просто там нещата са уредени – имаш работно място, започваш да специализираш, имаш стабилна фиксирана заплата, нещата са спокойни. Основната причина е заради парите и възможността на развитие, което е жалко. Като цяло има отлив от медицината в цяла Европа, не е само в България. Тенденцията е германците да ходят в Швейцария, англичаните в САЩ. Въобще има постоянно ротация на доктори в различните държави.

Какво трябва да се направи, за да не се стига до тежките усложнения при болестите на стомаха например, тъй като всеки втори човек е с някаква форма на гастрит или язва в днешно време?

Това е много често срещан проблем действително. За язвената болест има една промяна. Преди тя основно беше причинена от алкохол или от прием на пикантни храни. Сега основният проблем, след като през 90-те години беше открит хелокбактер пилори, е че той реално може да причини язва на стомаха и това е проблем най-вече за възрастните пациенти.

Повечето хора имат гастроентерологични проблеми, които са свързани с постоянното използване на стомаха и гастроинтестиналния тракт, защото човек не може да спре да се храни и това със сигурност предизвиква хронично възпаление. Повечето възрастни пациенти обаче имат и кардиологични проблеми, които водят до прием на антикоагуланти, нестероидни противовъзпалителни средства. При тях кръвоснабдяването така или иначе е отслабено, лигавицата е по-чувствителна, по-нежна и съчетано с един хеликобактер пилори, нестероидни медикаменти и аспирин, това води до нейната увреда. Реално това не може да се предотврати. Тези пациенти трябва да приемат своите кардиологични лекарства, просто трябва да се дават съответните протектори на стомаха.

Как става заразяването с хеликобактер пилори?

Механизмът все още не е ясен, но така или иначе това е пандемия. В световен мащаб е заразено половината от населението на земята, някъде около 3-4 млрд. души. Това е уреазопродуцираща бактерия,  поселява се в лигавицата само на стомаха и предизвиква хронично възпаление, което съчетано с медикаменти предизвиква язвена болест.

Как се решава въпросът с по-леките състояния, когато човек усеща голям дискомфорт и болки, а диагностицирането е проблемно?

По-леките състояния в повечето случаи са на психична основа, в главата на човека. Това, че не се обработват от организма определени вещества е много модерно, но много трудно може да се хване от гастроентеролога, при когото идва съответния пациент и казва, че има „нервен стомах“. Имам много пациенти, млади хора, които казват, че имат „нервен стомах“, който се изразява с болка, подуване, гадене, горчив вкус в устата. Реално погледнато да се направи една диференциална диагноза е много трудно, но в 99% от случаите тези симптоми са предизвикани от нередовно и нездравословно хранене и най-вече от стрес. Основният проблем си остават психо-емоционалните въздействия. При жените е по-силно изразено, защото те са по-чувствителни от мъжете. Много често срещано при жените е нередовния стомах – запек или разстройство или редуване, подуване на корема и реално няма точно как да се излекуват тези неща. Пирамидата на лечение започва със симптоматично лечение, което са стандартни медикаменти, които се изписват, а на върха на пирамидата е психоанализата. Това наистина е сериозен проблем и се препоръчва здравословен начин на живот, физическа активност, прием на течности, редуциране на приема на газообразуващи и сладки храни и най-вече намаляване на стреса.

Вие как се разтоварвате от напрежението в болницата?

Като всеки човек си имам хобита. Зимата например карам сноуборд. Наскоро с още едно момче създадохме организация, за да водим нашите колеги на преходи в България по планините, така че през лятото съм планинар. Футбол играя. В сряда играхме с нашите колеги – хирурзите. Бихме ги. Занимавам се с неща, които са разтоварващи и приятни, защото всекидневието ни е доста напрегнато, доста трудно е във всяка сфера да работиш с хора, а с болни хора е още по-трудно.   

Снимка: Надежда Ненова