Д-р Александър Симидчиев: Няма политическо съгласие за задължителна ваксина срещу HPV

Д-р Александър Симидчиев завършва медицина в МУ-София през 1988 г. със златен медал. Специализира белодробни болести в Германия и Франция. Автор е на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина. Има активна позиция по темата за опазване на околната среда като председател на сдружение „Въздух за здраве“ и като член на неформалната мултиекспертна група за климатични промени.

Избиран е за народен представител в седем парламента. Бил е председател на Здравната комисия в 45-ото и 49-ото НС.

Разговаряме с д-р Симидчиев по повод Първата конференция под надслов „Споделена визия за Югоизточна Европа: Заедно към елиминиране на раковите заболявания, причинени от HPV“, която ще се състои в София на 23 януари 2025 г. в новата сграда на Народното събрание.

Д-р Симидчиев, какви са положителните и отрицателните моменти в действащата през годините Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка и ваксинирането срещу HPV?

Институционално програмата започна добре – бяха ангажирани парламентът и Министерството на здравеопазването, които на практика стартираха Националната програма за профилактика на  рак на маточната шийка (РМШ). А това, което не се получи достатъчно добре, е прилагането на програмата от специалистите и възприемането й от обществото. Реално програмата е налична, но хората, които се ангажираха с нея, са значително по-малко от очакваното. Причина за това, по мое мнение, е неподходящият начин, по който програмата се популяризираше през годините. Едно е да се „популяризира“ по принцип, а друго – да се популяризира адекватно, към когото и както е нужно. Ще дам пример с популяризирането на кампанията срещу тютюнопушенето в Англия. Там си поставиха много ясна цел – да насочат посланията си към тийнейджърите в училищна възраст. Затова основното послание не беше „Не пушете, защото ще се разболеете от рак и ще умрете“, а „Който целува пушач, все едно ближе пепелник“. Този слоган е много по-подходящ за таргетната аудитория. Това е добре подбрана според целевата група комуникация.

У нас двата компонента на програмата за превенция на РМШ – цитонамазките и ваксинирането, като че ли се противопоставиха в началото, а това не биваше да се допуска, защото те се допълват и клинично, и организационно. Поради това неразбиране и противопоставяне гинеколозите, които извършват цитонамазките, за да откриват преканцерози на рака на маточната шийка, първоначално бяха скептични към ваксинацията срещу човешкия папилома вирус (HPV).

После дойдоха отличните резултати от държавите, които прилагаха широка ваксинация срещу HPV. Англия бе една от първите държави, която въведе поголовна ваксинация, и там 10 години по-късно отчитат 90% намаляване на рака на маточната шийка. Това е един от най-големите успехи в намаляването на заболеваемостта на онкологично заболяване в световен мащаб. Тези данни трябва да се популяризират по подходящ начин, за да се получи ефектът, който желаем. Ясно е, че няма човек, който да не желае да бъде предпазен от HPV-свързаните заболявания. Просто има хора, които се притесняват от това средствата за предпазване да не предизвикат някакъв проблем. Само че данните са категорични, че това е безопасна и много ефикасна интервенция.

В България ваксиналното покритие срещу HPV е много ниско. Какво е положението в другите държави от Югоизточна Европа?

В другите държави от региона, дори в съседна на нас Македония, ваксиналното покритие е значително по-добро, отколкото у нас. Това може да се обясни с липсата в България на систематична комуникационна кампания, която да изпраща адекватни послания към хората, подлежащи на ваксинация и на техните родители. Втората причина е политическата обстановка в последните три години в България – властта е силно фрагментирана, като покрай COVID-пандемията се генерира огромно ниво на недоверие и то се прехвърли автоматично към превантивните и профилактични програми на Министерство на здравеопазването.

Друга причина е пословичната липса на междуинституционално сътрудничество, тоест Министерството на образованието, Министерството на труда и социалните дейности, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването трудно намират начин да си сътрудничат систематично. А такива кампании трябва да се извършват в училищата и в места под патримониума на Министерството на образованието. Нещата не се случват, ако само едно министерство се ангажира с такава национална програма, както при нас това е само Министерството на здравеопазването. Програмата трябва да бъде междуинституционален ангажимент и да бъде обезпечена с достатъчен ресурс, за да се включат креативни хора и да направят най-доброто по силите им. Добре е също да вземем от опита на други държави в комуникацията с обществото и в създаването на правилни обществени нагласи. Трябва да признаем също, че истински успешните национални програми разчитат и на административни стимули за ваксинация. 

Възможно ли е у нас да се въведе задължително ваксиниране срещу HPV, както го направиха в Македония?

Това изисква широко социално, а впоследствие и политическо съгласие по темата. Помните какво се случи около ваксинирането по време на COVID -пандемията. Нивото на недоверие сред населението е толкова високо, че едва ли някой политик или политическа сила би се ангажирала да въвежда задължителна ваксинация срещу HPV. Защото това ще доведе единствено до политически щети, без да е възможно да се постигне здравен ефект в рамките на 4-годишен мандат.

Затова трябва да се измисли по-креативен начин. Подходът може да не е точно задължителни ваксинации, а ваксинираните да се ползват от някакви предимства – било то свързани със здравното осигуряване, или с намаляване на данъци… Може да бъдат най-различни предимства, които да се ползват от ваксинираните, важно е да предлагаме позитивни стимули на хората, за да вземат решение да защитят личното си, а оттам и общественото здраве. Защото става въпрос както за личното здраве – за превенция на рака на маточната шийка и на онкологичните заболявания на гърлото и половите органи при мъжете в личен план, така и за защита на общественото здраве и спестявания за икономиката. Ако приемем, че икономически най-ефективно е ваксинирането на момичета и тази ваксинация стане масова, HPV ще стане малко разпространен вирус и това ще има ефект и за предпазването на момчетата.

С какво ще допринесе в борбата срещу HPV предстоящата конференция на ангажираните с каузата организации от Югоизточна Европа?

Тази конференция събира на едно място обществени системи, лидери и хора, които имат общи здравни проблеми. Наистина проблемите на държавите от югоизточната част на Европа са много сходни и исторически, и като финансов ресурс. Но имаме и големи различия, защото ние сме в дъното по справяне със заболяванията, свързани с HPV. Така че ние има какво да научим от държави, които са много по-напред от нас във ваксиналното покритие срещу HPV. Може да разберем как в подобни икономически и културални условия взаимно да си помогнем и да се справим с този огромен социален проблем. Защото ракът на маточната шийка си остава един от ключовите проблеми в женската онкология, а като цяло HPV-инфекциите трябва да бъдат контролирани и да бъдат редуцирани с всички възможни средства.

Надявам се конференцията да стане информационен повод, който да рестартира в значителна степен усилията на всички заинтересовани страни. Тъй като се провежда под егидата на председателката на парламента, темата на конференцията става и политически ангажимент. Показателно е, че за да се проведе това събитие в зала на Народното събрание, на един лист се подписаха председателите на абсолютно всички парламентарни групи. В случая говорим за истински действен междупартиен консенсус.