Д-р Аксиния Николова: Да стана лекар беше моя детска мечта

Д-р Аксиния Николова завършва медицина през 2023 г. Участва активно като доброволец по време на COVID пандемията в УМБАЛ „Софиямед”. Последователно заема длъжности в лечебното заведение по време на следването си до днес. 

Д-р Николова, по-голямата част от следването си сте била и доброволец, в това число и по време на COVID пандемията. Как взехте решение да доброволствате и едновременно да учите?

Когато бях първи курс, започнах работа като санитар, но с времето установих, че покрай служебните ми задължения не успявам да науча много и така предпочетох да доброволствам. Избрах Спешно отделение, защото това е мястото, където могат да се придобият по-широки медицински познания, предвид това, че оттам преминават пациенти с всякакви заболявания. Когато настъпи COVID пандемията, университетът ни премина към онлайн обучение, което продължи доста дълго време, което аз предпочетох да прекарам на първа линия. Това беше добра възможност за бързо придобиване на практически опит и развитие на клинично мислене.

Трудно ли Ви беше да съчетавате учебните занимания с работата в болничните отделения?

Работата ме направи по-организирана. Когато работиш и учиш едновременно, нямаш възможност да си пилееш времето. Съчетаването на работата с университета през повечето време не беше проблем, тъй като старшата ни сестра Димка Николова максимално се стараеше да се съобрази с учебната ми програма при изготвянето на графика. Затруднения съм изпитвала единствено, когато не ми е оставало достатъчно свободно време за социален живот, а не съм срещала разбиране, но това е рискът на професията.

На какво Ви научиха дните и нощите до леглото на болния?

Опитът, който получих през годините, е безценен. Всеки пациент е отделен клиничен случай и изисква индивидуален подход. Много от нещата, които се срещат в практиката, не са като по учебник и не могат да се научат от там. Преди всичко ме научи на отговорност и емпатия към болния.

Имате непосредствени наблюдения от трудностите и проблемите, с които се сблъскват колегите Ви – млади лекари. Какво е нужно, за да останат те на работа в България?

Основният проблем на много млади лекари след завършването е липсата на места за специализация. Някои от тях избират да чакат, други директно се насочват към чужбина, където условията и заплащането са по-добри. Може би това са едни от основните проблеми, по които трябва да се поработи.

Направихте ли вече своя избор на специалност?

Да, избрах да специализирам кардиология. Имам интерес по-специално към инвазивната кардиология.

Кои са Вашите учители в медицината?

Учители мога да нарека всички лекари, с които съм имала възможността да работя и най-вече екипът на Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“, тъй като там доброволствах и там работя и към днешна дата. Особена роля в моето обучение има д-р Иван Христов-началник на Отделението. Той е човекът, който ми е отделял най-много време и, който е допринесъл най-много за моето професионално израстване.

Изигра ли семейството Ви роля в избора на професия?

Не, аз бях много малка, когато заявих, че искам да бъда лекар и те бяха доволни от моя избор и ме подкрепиха. Продължават да го правят и до днес.

Кои човешки добродетели бихте искали да съхраните в професионалния си път винаги и при всички обстоятелства?

За изграждането на личността е важно да съхраним всички човешки добродетели, към което се стремя и аз. Що се отнася до професионалния път, според мен отговорността, благоразумието, дисциплината и съпричастността трябва задължително да присъстват.

- Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Латино танците – те са ми хоби още от ученическите години. Зимата обичам да карам ски, а когато имам повече свободно време – да пътувам.

- Коя Ваша мечта искате да видите изпълнена скоро?

Моята детска мечта беше да стана лекар. Сега, когато вече я постигнах, трябва да си измисля нова.