„За създаването на HEMS не са необходими средства. Навсякъде в нормалните държави хеликоптерите, които оказват помощ от въздуха и транспортират пациенти от магистрали и труднодостъпни места, са частни. С изключение на Румъния, никъде не са държавни.“ Това каза пред БНР доц. Олег Чолаков, ръководител на Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на Университетска болница „Лозенец“. Той е и съучредител и организационен секретар на Българското дружество по Спешна медицина, съучредител и президент на Българското дружество по Планинска медицина, а от 2009 до 2012 г. е бил председател на Планинската спасителна служба при БЧК.
По думите му там, където системата е била държавна, доказано не е работила по най-добрия възможен начин. „Държавата обаче трябва да създаде условия. HEMS на първо място представлява законодателство за извършване на дейността. Ние такова нямаме. Имаме закони за въздухоплаване, включително и за хеликоптери, които в момента правят невъзможно извършване на дейността HEMS. Законите забраняват извършването на тази дейност. Второ - HEMS - това са машини, които трябва да отговарят на определени технически изисквания според Директивата на ЕК от 2008 г., за да извършват дейност на територията на ЕС. Втората част от Директивата е за медицинската апаратура във въздухоплавателните средства. Тази Директива имаше 6-годишен гратисен период и от ноември 2014 г. влезе в сила. Само две машини отговарят на условията – Еврокоптер 135 и Бел 129, до 2008 година болшинството от хеликоптерите бяха италианските - Аугуста 109. Заради тази Директива всички Аугусти в Европа бяха продадени, включително и в България, от фирмата, която беше закупила два от тях. Междувременно Аугуста направиха нов хеликоптер, който отговоря на Директивата. България никога не е имала нито един от тези три хеликоптера“, каза доц. Чолаков.
По думите му на трето място са хелипортовете - местата, където трябва да кацнат хеликоптерите в болница. „Има три времеви норматива, касаещи HEMS. Времето от подаване на сигнала до излитане на хеликоптера – 5 минути, времето за достигане на хеликоптера до пострадалия – 20 минути, и третият времеви показател – от кацане на хеликоптера в болницата до постъпване на пострадали в шокова зала – 3 минути. В България няма нито една такава площадка, защото няма закон, по който да бъде сертифицирана. Няма закон, който да касае HEMS“, отново подчерта експертът.
Доц. Чолаков каза още, че нито един от пилотите ни няма необходимите 2000 часа за управление на спасителен хеликоптер, тъй като у нас военните пилоти се пенсионират с 500 летателни часа, а те не могат да управляват цивилни въздухоплавателни средства.
„Готови кадри нямаме нито един. Но все пак имаме такива, които могат да се обучат, независимо че кадрите ни летят в чужбина. Лекар, който да лети на такъв хеликоптер, също нямаме в момента. Той трябва да може да лети на такъв хеликоптер, да бъде спешен медик, да е бъде физически силен и с технически умения, защото ще му се налага да се спуска от въже, да слезе на терен във всякакви условия. Това е може би най-готовата ни част по отношение на система HEMS, защото в Планинската спасителна служба има няколко такива годни и подготвени лекари. Освен лекар на системата има и един спасител, който обикновено е парамедик. Трябва да има и втори пилот“, каза той.
По думите му проблемът е в липсата на финансиране на цялата тази дейност. „Един летателен час струва 2000-3000 евро, а това означава, че такава акция ще струва няколко хиляди лева“, каза доц. Чолаков. Финансирането може да се случи чрез здравна застраховка и допълнителни средства за Спешна помощ, смята той. „Не можем да кажем кое е по- скъпо, защото не е изчислена цената на човешкия живот. А колко хеликоптера ще ни трябват на година, за колко случаи годишно – няма такава статистика. Може да са 500 случая. Няма направена статистика колко хора са инвалидизирани вследствие на неоказана навреме помощ – не знаем“, посочи лекарят.
Според него са ни нужни 10 хеликоптера и 6 бази на системата HEMS в България.
