Доц. д-р Камелия Ханчева е дългогодишен преподавател в областта на детското развитие и семейните отношения към Философски факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Работи консултативно и терапевтично с деца, семейства и възрастни. Изследователските й интереси са в областта на отношенческата психоанализа, изследванията върху ментализацията и медииращите фактори в терапевтичния процес.
Доц. Ханчева, следродилната депресия е състояние, за което сякаш “предпочитаме” да не говорим по време на бременността и след раждането. Казваме си, че е нормално майките да са различни заради хормоналните промени, безсънните нощи, новите отговорности, че всичко е само временно… Какво сочат всъщност статистиките?
Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията COVID-19 показаха, че клинично изявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно една на всеки 3 жени. Преди пандемията и в относително стабилни социо-икономически времена, средно една на всеки пет жени страда от следродилна депресия. Това съотношение, преведено като брой на жените и семействата, засегнати от следродилна депресия прави една огромна цифра и мултиплицирано страдание. Изследванията и клиничната практика показват, че състоянието широко известно като следродилна депресия всъщност е част от по-обща категория на разстройства на настроението през периода на бременността и до една година след раждането. Това състояние засяга както бъдещите майки, така и бащите, изобщо бъдещите родители и родителите на бебета.
Каква е разликата между следродилната тъга, която е нормална в първите дни след раждането и следродилната депресия?
Следродилната тъга е преходно състояние, наблюдава се често, но поради бързопреходния характер в изключително динамичния период в първите седмици остава често нерегистрирано. Следродилната тъга не е знак или предвестник на следродилната депресия. Следродилната депресия представлява състояние на потиснатост, физическа умора, дискомфорт или болка, негативни мисли и негативни емоционални преживявания и това състояние продължава поне две седмици и има тенденция да се задълбочава и „засмуква“ като водовъртеж. На много места, информацията за следродилната депресия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло.
Имате ли наблюдения как стоят нещата у нас?
В България има както много добри практики по отношение на информираност, грижа и подкрепа на (бъдещите) родители, така и примери за тиражиране на митове (вредни и понякога дори опасни) или просто пренебрегване на темата. За съжаление липсата на стандарт и протокол за скрининг, превенция и интервенции в областта на перинаталните (бременност и след раждане) състояния, включващи разстройства на настроението (депресия, тревожност), както и липсата на държавна регулация на професиите психолог и психотерапевт затрудняват адекватното информиране на общността, прилагането и поддържането на добри практики.
На конференцията “Родени твърде рано” на 16 и 17 ноември в София, ще изнесете лекция за медицинските специалисти, на която ще бъде представено международно проучване на насоките за скрининг, превенция и интервенция на перипартум депресия. Защо тази тема е важна за тях?
Медицинските специалисти са ключовите фигури, които могат да инициират реална промяна в нагласите и разбиранията на хората относно емоционалните състояния съпътстващи бременността и първата година след раждането и тяхното влияние върху детското развитие и отношенията в семейството. В държави с традиции и огромни изследователски ресурси има разработени и непрекъснато актуализиращи се насоки за превенция, скрининг, и интервенции при депресия перипартум. Техният опит и данни са една чудесна основа за развитието на национална стратегия, насоки и практики у нас.
Медицинските специалисти ли са всъщност лицата, които би трябвало да предоставят информация за психичното здраве на майката или бащата (защото бащите също могат да страдат от следродилна депресия)? Каква е тяхната роля в превенцията и проследяването на това състояние?
Медицинските специалисти имат ключова роля, но не мисля, че е редно да натоварваме само тях с очаквания да се погрижат и за психо-социалните аспекти. Има достатъчно добре подготвени немедицински специалисти – психолози, психотерапевти, клинични социални работници, които могат да предоставят информация и да консултират в тази област, ако здравната система им предостави подобна възможност.
Много често бъдещите родители се вълнуват от най-различни теми преди появата на дете в семейството - обзавеждане, аксесоари, проследяване на бременността, избор на екип и болница за раждането. Защо се получава така, че информацията за психичното им здраве, която също е много важна за благополучието на детето им, някак остава на втори план?
Темата за психичното здраве и благополучие по принцип бавно и трудно си проправя път в обществото ни. Аз го отдавам на една незрялост, и в това твърдение влагам повече надежда отколкото упрек.
Изложени ли са родителите на по-висок риск от следродилна депресия при раждането на недоносено дете? Нуждаят ли се те от повече подкрепа след раждането?
При раждането на недоносено дете, нивата на стрес са изключително високи, а продължителният период на необходими за адаптирането на новороденото грижи, превръща този стрес почти неизбежно в дистрес. Нуждата от подкрепа – медико-психо-социална за семействата с недоносени деца е огромна. През септември тази година с докторант Преслава Биковска бяхме на еднодневен обучителен семинар в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника Карл Густав Карус, Дрезден, отделението по неонатология на проф. д-р Марио Рьодигер. Наученото там е един вдъхновяващ пример за невероятните резултати от последователни и системни усилия на екип от специалисти и работа с общността.
Близките и семейството вероятно са първите хора, които биха могли да забележат, че нещо не е наред. Какви признаци може да са обезпокояващи?
Всъщност е много трудно, когато едно състояние като следродилната депресия се приема за обяснение и поставя точка на проблема, като всъщност то е тревожен сигнал, изискващ действия. Важни са взаимната грижа, внимание и чувствителност към промените в настроението и нивата на активност както у нас самите, така и у другите членове в семейството. Ако хората в едно семейство са емпатични към другите, но и замислящи се за своите преживявания и – много важно – поддържат здравословни граници и лично пространство помежду си, те би трябвало да могат да споделят какво преживяват или какво ги тревожи у партньора им и да потърсят и получат помощ – един от друг или от специалист.
Могат ли всъщност близките да помогнат по някакъв начин или да окажат подкрепа, ако забележат притеснителни признаци? Към кого могат да се обърнат за съвет и помощ?
Мисля, че е важно хората в семейството да имат доверие един на друг, да обсъждат и търсят варианти и ресурси. В България, във все повече родилни отделения има клинични психолози, освен това, повече от десетилетие д-р Росица Владимирова работи клинично и научно изследователски по въпросите за следродилната депресия. Всеки психиатър за възрастни има компетентността да диагностицира и лекува разстройства на настроението в перинатален период. Ние от Фондация Ментализационно Базирана Терапия – България, също работим превенционно, консултативно и терапевтично със семейства, бременни и наскоро родили жени.
За какво могат да следят и самите родители в поведението и чувствата си? Как могат да се погрижат по-добре за себе си след раждането, кога и къде да потърсят подкрепа?
Важно е човек да се вглежда честно и загрижено в себе си. Да разпознаваш невинаги лицеприятни чувства и преживявания у себе си и у най-близките си, но да не ги осъждаш, а да се опитваш да разбереш повече - това е позицията, от която човек търси и намира подкрепа и изход от затруднения, предизвикателства и кризи. Много се изкушавам да ви предложа един ресурс, който преведохме, адаптирахме и качихме на сайта на МБТ-България - брошура за бременни или наскоро родили жени и техните близки с много достъпна и отговаряща на новите научни изследвания информация и идеи.
Конференцията “Родени твърде рано - медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца” е единствения по рода и мащаба си форум в България, посветен на темата за преждевременното раждане и недоносените деца. Тя ще се проведе за четвърти пореден път на 16 и 17 ноември 2024 г. в Inter Expo Center - София с възможност за участие и онлайн, и ще събере на едно място известни специалисти от страната и чужбина, професионалисти, експерти и родители. По време на събитието те могат да обменят ценни знания, информация и опит, свързани с раждането на недоносено дете и възможностите всеки малък герой да получи най-добра грижа и бъдеще.Конференцията “Родени твърде рано” се организира за четвърти пореден път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца - 17 ноември, от Фондация “Нашите недоносени деца”. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи вече над 12 години в подкрепа на най-малките герои и техните семейства.
Можете да се запознаете с програмата и лекторите и да се регистрирате за събитието тук.
Допълнителна информация и проучвания тук.
