Доц. Тонев: Имаме добре работеща Спешна помощ, която ще надградим с парамедиците

„Ние имаме една доста добре работеща Спешна помощ, която на ден поема доста случаи във всички големи и малки градове. Бройката спасени хора обикновено остава скрита, но тя показва какъв голям ежедневен труд извършват в Спешните центрове. Самата система работи професионално, но тя е много натоварена. Тя е добре изградена, но това не означава, че не трябва да бъде анализирана и надградена“. Това каза пред БНТ депутатът и председател на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев.

По думите му самите специалисти в Спешната помощ смятат, че имат добро оборудване, имат линейки, но основният проблем са кадрите. „Наблюдава се трайна тенденция от последните 12-15 години, в които разходите за здравеопазване само се увеличават, но това не е довело до качествена промяна в условията на труд, в желанието на медицинските специалисти да работят в Спешна помощ и това е основната причина да има забавяне на медицинската услуга. Това, което направихме от един месец насам, е наблюдение какво се случва в другите модерни системи. В системите на Спешна помощ в Германия, Великобритания и Румъния лекарите са на абсолютно същото място, но имат една допълнителна система, стъпваща на труда на парамедиците. Така след подходящо продължително обучение там имат достатъчно кадри“, уточни доц. Тонев.

Той подчерта, че в България има работеща наредба за парамедици, те са включени в класификатора на професиите, имат различни степени и нива на отговорности.

„Тази професия всъщност вече е въведена, но поради малки несъвършенства, които ние законотворчески ще поправим, още не са намерили своето място в Спешната помощ. В Европа те са с ранг „бакалавър“, а у нас са с „професионално образование, което може да започне дори преди завършване на средното образование. Ние ще я въведем плавно до края на годината. В момента има малко над 1000 парамедици“, каза доц. Тонев.

Предвижда се обучението на парамедиците да бъде изместено към университетите, за да могат те да заместват адекватно липсващите кадри в системата на спешната помощ и да бъдат еднакво подготвени.

„В момента те се обучават на различни места и от различни специалисти и няма как да са на едно ниво. Ще предложим те да се обучават по една и съща програма във всички университети. Първите обучени кадри ще заработят в линейките заедно с наблюдаващ ги лекар. Крайната цел е центровете за спешна помощ у нас да разполагат с комбинирани екипи от лекари и парамедици. Парамедиците да поемат по-леките случаи, за да може да има достатъчно лекари за по-тежките. Ние ще добавим услуга, а няма да отнемем от вече работещата Спешна помощ. Кадри не достигат в цялата система. Основният акцент е върху медицинските сестри, които не достигат в цяла Европа, но механичното увеличение на средствата няма да реши този проблем“, каза доц. Тонев.

Предвижда се закупуването на хеликоптери за спешна медицинска помощ и обучение на екипи за работа с тях. Целта е пациентите в нужда да бъдат транспортирани максимално бързо до големите болници. По думите на доц. Тонев първоначално хеликоптерите ще работят с екипи от чужбина до обучаването на хора у нас.

По отношение на бюджета за здравеопазване за 2022 г. доц. Тонев заяви, че увеличението на средствата е достатъчно. "Ние със сигурност надграждаме и даваме повече на колегите. Основните наши политики, които ще водим е намаляване броя на хоспитализацията и да направим болничната помощ по-достъпна по отношение на диагностиката", каза той. 

Доц. Тонев заяви, че към края на годината България ще разполага с приет и работещ модел на електронно здравеопазване. Системата в момента се доизгражда, като тя ще обедини и вече работещите елементи като електронното досие и електронните рецепти. Идеята е е-здравеопазването у нас да бъде въведено стъпаловидно и към есента да бъде представен цялостният модел.

„Отпадането на зеления сертификат е на дневен ред за управляващите, но това няма да стане на базата на политическо решение, а когато цифрите го позволят. В този смисъл той подкрепя критериите за отпадане на зеления сертификат, посочени от премиера Кирил Петков - над 60% ваксинирани или под 5% заетост на интензивните легла“, допълни още доц. Тонев.