Доц. Кирилов: Проблемите ни са много повече кадрови, отколкото в сгради и структури

Проблеми, свързани със структурите на Спешната помощ в различни части на страната, бяха във фокуса на по-голямата част от въпросите на депутатите към министъра на здравеопазването по време на днешния парламентарен контрол.

Три от тях засягаха спешните структури на многопрофилните болници в Пазарджик, Сливен и Ямбол, които трябваше да бъдат ремонтирани или изградени наново по т. нар. „голям проект за Спешната помощ“.

Припомняме, изпълнението на проекта се забави в годините по ред причини, като част от тях бяха свързани с инфлацията и необходимостта от актуализиране на цените по договорите с изпълнителите на строително-монтажните работи и ремонтните дейности.

От отговора на министър Кирилов стана ясно, че обновяването на Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик е тясно свързано с друг проект – този по изграждането на нов Център за спешна медицинска помощ за областта, тъй като понастоящем част от помещенията на лечебното заведение се използват именно от ЦСМП. За да започне ремонтът на Спешното отделение в болницата е необходимо Центърът да се премести в новите си помещения, които са на финален етап от изграждането си, увери той. Изпълнението на проекта е в тясна връзка и с още един: релокацията на регионалната координационна централа (РКЦ), която координира спешните повиквания в областта. По думите на министъра очакванията са в рамките на месец да приключат дейностите по преместването както на ЦСМП, така и на РКЦ, след което ще започне работата по обновяването на Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик.

„Въпреки забавянето МЗ полага всички усилия за ускоряване на процесите, като се стреми да гарантира, че проектът ще бъде изпълнен в най-кратки срокове“, увери доц. Кирилов.

По отношение на новото Спешно отделение, очаквано в областната болница в Сливен МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ пък от думите на министъра стана ясно, че строителните дейности там дори не са започвали, тъй като договорът с фирмата изпълнител е прекратен по взаимно съгласие по искане на изпълнителя в края на 2023 г.

„Проектът е от доста години, има съществени проблеми, втори и трети път обявяване на обществени поръчки. Следва обявяване, срок, срок за обжалване, подписване на договорите и откриване на строителната площадка – това смятам, че в разстояние на 6-7 месеца ще може да се осъществи, ако няма съществени юридически препятствия“, каза доц. Силви Кирилов. Той съобщи още, че Здравното ведомство е осигурило строителен инженер, който ще следи строежа.

По същия „голям проект за Спешната помощ“ се изграждат и нов Център за спешна медицинска помощ, и Спешно отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол. Тук пък част от проблемите са свързани с това, че структурите се изграждат на територията на новия болничен комплекс, който също е в процес на строеж, като за трите проекта договор е сключен с различни фирми.

От думите на министъра стана ясно, че както за ЦСМП, така и за Спешното отделение по време на изпълнението на проектите са открити проблеми, наложили преработване на инвестиционните проекти. Той уточни, че срокът за изпълнението на проектите е осем месеца и изрази надежда както те, така и завършването на новата болница да бъдат реализирани до няколко месеца. Министърът допълни, че както в случая със Сливен, така и за Ямбол ще бъде определен наблюдаващ строителен инженер, и в заключение заяви: „Надявам се, че тази година ще има нов болничен комплекс в изстрадалата област Ямбол“.

От отговора на доц. Кирилов на друг въпрос пък стана ясно, че филиалът на Спешна помощ в Руен ще се сдобие с нова линейка в началото на март.

Министърът коментира и проблем с осигуряването на Спешна помощ в община Хайредин, където според жителите й трябва да има филиал на ЦСМП – Враца. Доц. Кирилов посочи, че общината се обслужва от два филиала на Спешна помощ – ФСМП Козлодуй и ФСМП Бяла Слатина. Той информира, че филиалът в Козлодуй разполага с един мобилен и един стационарен екип на смяна, а този в Бяла Слатина – с два мобилни и един стационарен екип. „Анализът на дейността в двата филиала във връзка с обслужените жители на Хайредин за 2023 г. и 2024 г. показва, че броят на изпълнените повиквания е 377 и 357 за тези години, т.е. средно по едно повикване на ден“, коментира доц. Кирилов. Той подчерта, че в общината има регистрирана само една практика за първична извънболнична медицинска помощ и посъветва за активност на местно ниво, така че общината да привлече и задържи медицински специалисти.

„Откриването на един център не решава нещата. Кадрите – лекарите, лекарските асистенти, специалистите по здравни грижи – те решават нещата. Затова може би е по-добре да говорим за обем медицинска помощ, отколкото за структури, които са едно наименование. Във Враца има филиал на МУ София, в който има специалност лекарски асистенти и други специалности. Прие се стратегия и решение на НС, което МЗ създаде стратегия, която вече четвърти месец очаква развитие за облекчаване на приема, издигане имиджа на професията на медицински сестри и други участници в този процес на диагностика, лечение, обслужване на спешни състояния в медицината. И се надявам със заложените мерки и финансов ресурс, който е заложен в този документ, да се стигне до повишен прием, по-добър подбор, по-качествено образование, което ще даде възможност да се решат тези проблеми. Проблемът съществува, но за мен той е повече кадрови, и то много сериозен кадрови проблем, отколкото в сгради и структури“, заключи министърът.