Доц. Росен Калпачки е началник на Клиниката по нервни болести в университетската болница „Св. Анна” в София, създател и ръководител на най-големия в страната Център за лечение на мозъчни инсулти. Той е невролог - специалист с 25-годишна клинична практика, специализирал по проблемите на епилепсията, инсултите и др. Сертифициран специалист по Електроенцефалография, Доплерова сонография, Невропсихология и главен изследовател в международни клинични проучвания в областта на епилепсия, болка, мозъчен инсулт, множествена склероза, венозни тромбози и др. Пред Zdrave.net доц. Калпачки разясни какво е връзката между COVID и болестите на нервната система и има ли повишена заболеваемост по време на пандемията.
Доц. Калпачки, какво вече знаем със сигурност за коронавируса?
Със сигурност можем да кажем, че заболяването COVID-19 засяга и нервната система. Сигурно е и че засегнатите са доста повече от тези, загубили просто обонянието и вкуса си. Нервната система се засяга по много начини и това, което също е сигурно, че месеци след като тестовете за COVID са показали негативен резултат, а хората вече са тръгнали на работа, се получават усложнения от нервната система, които ние свързваме с тази инфекция. Т.е. вирусът може да повлияе на нервната система както пряко, по време на първоначалното заболяване, така и да я направи уязвима в един период дори месец-два след инфекцията.
Има ли специфичен индикатор, от който става ясно, че усложненията са предизвикани точно от COVID-19 и от нищо друго?
Тези проблеми, за които „обвиняваме“ COVID-19, и преди това сме ги виждали при вирусни инфекции. Абсолютно сигурно е например, че всяко възпаление прави появата на инсулт по-лесна дори при млади хора. Ние взимаме проби от ликвора, от други телесни течности, правим изследвания и намираме или частички от самия вирус или тези части от имунната ни система, които са се борили срещу вируса. По този начин косвено разбираме, че всъщност вирусът е началото на болестта. Има много неврологични болести, при които ние не можем да видим пряко причинителя, защото той е дошъл и си е отишъл, но е активирал нашата имунна система. Следите от вируса обаче оставят отпечатък върху нея, а заболяването е причинено от самата имунна система. Можем да обобщим, че това са автоимунни заболявания на нервната система, които са активирани от вируса.
А има ли разлика в последствията, причинени от COVID-19 и останалите вируси?
COVID-19 е в центъра на нашето полезрение, защото очевидно е много по-вирулентен и много повече хора се заразяват от него, в сравнение с една грипна епидемия. Освен това той е опасен в острата си фаза, когато болните боледуват от пневмония и тромбози. Хората с COVID-19 умират както от дихателната недостатъчност, така и от съдовите усложнения. Това определено го прави по-опасен от другите вируси. Това се отразява и на нервната система. Усложненията за нея след преболедуване от COVID-19 и грип също се различават. Много често хората с коронавирус ги местим от болница в болница. Те са се излекували от COVID-19, стояли са си седмица или повече вкъщи и след това идват при нас с вече тежката картина на неврологичното усложнение. Шансовете на човек, боледувал от COVID-19, в сравнение с друг, по-банален, вирус, са много по-лоши. Например при болни с COVID-19, които получават инсулт.
Каква е прогнозата за тези пациенти?
По принцип от инсулт приблизително всеки трети болен умира, а ако са и с COVID-19, починалите вече са почти двойно повече. Болните в острата фаза на COVID-19 нямат никакви съпротивителни сили, те губят даже лимфоцитите си. А ако тези хора са и с инсулт, обездвижени или в кома, шансът им е минимален. Когато нервната система се порази в острата фаза на вирусната инфекция, резултатът е изключително неблагоприятен. Когато усложнението идва като втори етап от болестта, то това се случва на един човек, на който вече доста сериозно му е смутено здравето. Тогава също лечението е доста деликатно, защото трябва да се изправите срещу имунната система на този организъм. Трябва да му потиснете имунната система, защото тя му причинява болестта, а към това трябва да се подхожда с пределно внимание.
Все още обаче много хора смятат, че коронавирусът е като всеки друг вирус и мерките срещу него са пресилени.
Ако някой може да дойде от нашата страна на барикадата и да види хората с COVID-19, боледували или в момента активни, имащи неврологични заболявания, не би си позволил да неглижира проблема с коронавируса. Обществото ни, а и света като цяло, е много лесно манипулируемо по отношение на здравето. Имаше и пропуски в първоначалното представяне на болестта. Разнопосочните мнения обаче са медийни проблеми. Днес живеем в един информационен свят, в който всичко е на показ и вероятно от там идва представата, че вирусът се преекспонира.
Има ли увеличение на смъртността от неврологични заболявания пред миналата година или тя е в рамките на обичайното за България?
Нямам точни данни за този показател, поне до момента. Много млади хора обаче се оказаха засегнати, включително и с инсулт. Имаме и 60-годишен човек със синдром на Гилен-Баре - много тежка прогресираща парализа, предизвикана от COVID-19. Ако се окаже обаче, че 10-те процента увеличена смъртност през 2020 г. са в резултат на инфекциозното заболяване само, това би означавало, че сме се справили много добре.
Вашите лични наблюдения какво показват?
Ние сме най-големият Център за инсулти в България. Моето виждане е, че в работата ни в тази насока няма особена разлика. Ако през 2019 г. сме направили 350, то през 2020 сме направили 340 тромболизи, което не е особен спад. Същевременно обаче имаме огромен скок на болните, които идват късно. И тук обвинявам COVID-а, макар и не пряко. Първоначално се настояваше каквото и да се случва, хората да не мърдат от вкъщи, а ако имат проблем да се обадят на личния си лекар. Това обаче за инсулта е пагубно. Ако един човек има леки симптоми, а на другата сутрин се събуди парализиран, колегите вече нищо не могат да направят за него. А ние имаме голямо увеличение точно на тези случаи - късно дошлите инсулти.
Вече има доста видове ваксини. Вашият личен избор какъв би бил между тях?
Не мисля, че съм компетентен да отговоря на този въпрос. Вярвам на колегите си, на нашите инфекционисти. Категоричен съм обаче, че ваксинацията е нашият цивилизационен отговор на този проблем. Едно стадо маймуни при среща с някакъв вирус може да го пребори като максимален брой от тях се срещнат, преболедуват го, част от тях умират и останалите оцеляват. Но едно човешко общество трябва да реагира като използва своята медицинска наука - с изработването на ваксина. И след като такава е изработена, да се намерят пак „умници“, които да обясняват, че ваксините са „институционално зло“, е чиста глупост. Това само човек, който е забравил медицината или никога не я учил, може да го твърди.
Браво, хареса ми.