Наблюденията ми за лечението с хлорикин и хидроксихлорикин са противоречиви. В ранните стадии на заболяването, когато има индикации, че ще протече тежко, използването на хидроксихолорокина е много удачно. В напредналите стадии обаче или когато болния постъпи късно в клиниката за лечение, мога да кажа, че почти няма ефект. Това каза началникът на катедра „Инфекциозни болести” във ВМА доц. Георги Попов пред Нова телевизия в отговор на въпрос относно проучвания в САЩ, които определят медикаментите като неефективни.
„Лечението на коронавируса е комплексно. Ние натрупахме значителен опит в лечението на тази инфекция, от 8 март е първия ни пациент. Започнахме с първия вариант на този антималариен препарат – хлорикин фосфат, който има значително по-големи странични ефекти от хидроксихлорикина, който включихме впоследствие към лечението“, уточни той.
По думите на доц. Попов симптоматиката от коронавируса е твърде разнообразна. „Тя не е еднозначна като една пневмония. Клиничните оплаквания са доста разпръснати и това си има своите обяснения. Рецепторите на вируса се намират в много тъкани на организма – като се започне от горните дихателни пътища – с гърло, хрема, кашлица, долните дихателни пътища са тежки вирусни пневмонии, като след това се наслагват и бактериални. Оплаквания от проблеми със стомашно-чревния тракт – от липса на апетит и обоняние до разстройство и болки в корема. Това е доста разпръсната симптоматика“, каза той.
„Това заболяване е изключително тежко за хора с предхождащи заболявания и са увредени, за хора с онкологични заболявания, за хора с диабет, сърдечносъдови заболявания, с наднормено тегло. Протича много тежко. Вирусът направо изяжда като със зъби белия дроб“, допълни доц. Попов.
„Не бих казал, че се намираме в пика на заболеваемостта от коронавирус. Той няма да изглежда като един връх, а ще бъде платообразен. Предполагам, че към края на април, началото на май ще настъпи този обрат в развитието на инфекцията”, прогнозира той.
Според него е възможно да има втора вълна на COVID-19 при следващо застудяване на климата през есента или зимата, но смята, че броят на болните ще спадне със затопляне на времето.
„Ако се стигне до пик на заболяването, след това ще има дълга опашка. Спадът на заболеваемостта не е една обратна синусоида на качването. Ще слизаме доста плавно до свършване на тази инфекция. Епидемията, като опашка, ще се проточи много по-дълго от 13 май”, допълни още доц. Попов.
Той посочи още, че предпазните маски имат своята роля в предотвратяването на пандемията. Коронавирусът е респираторно заболяване, чието разпространение могат да предотвратят не само маските, но и дезинфекцията на повърхностите.
