Близостта във времето между поставянето на ваксината и появата на заболяването, липсата на лична и фамилна медицинска анамнеза на ваксинираното лице, както и значителният брой на случаите, в които е установено, че това заболяване се е появило вследствие поставянето на такива ваксини, могат да представляват улики, които са достатъчни за доказване на дефект на ваксина и причинно-следствената връзка между него и дадено заболяване. Това реши днес Съдът на Европейския съюз. Това може да се случи при липса на научен консенсус, който да доказва тази връзка.
Решението е по повод опит на пациент да съди фармацевтична компания за обезщетение, тъй като вследствие на поставена ваксина за хепатит В той е се е разболял от множествена склероза.
„В периода между края на 1998 г. и средата на 1999 г. на г-н J. W е поставена ваксина срещу хепатит Б, произведена от Sanofi Pasteur. През август 1999 г. г-н W започва да изпитва различни смущения, в резултат на които през ноември 2000 г. му е поставена диагноза „множествена склероза“. През 2011 г. г-н W умира. От 2006 г. той и семейството му предявяват иск срещу Sanofi Pasteur за обезщетение на предполагаемата вреда, която г-н W счита, че е претърпял от ваксината. Сезираният с делото Апелативен съд-Париж по-специално постановява, че няма научен консенсус за наличието на причинно-следствена връзка между ваксинирането срещу хепатит Б и появата на множествената склероза. След като приема, че подобна причинно-следствена връзка не е доказана, той отхвърля иска“, информират от пресслужбата на Съда на ЕС.
Сезиран с жалба срещу решението на Апелативния съд, френският Касационен съд пита Съда на ЕС дали въпреки липсата на научен консенсус и предвид факта, че съгласно Директивата на Съюза относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, увреденото лице трябва да докаже вредата, дефекта и причинната връзка, въз основа на сериозни, конкретни и непротиворечиви улики, съдът може да установи дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между нея и заболяването.
В случая се изтъква по-специално отличното предишно здравословно състояние на г-н W, липсата на фамилна анамнеза и връзката на близост във времето между ваксинирането и появата на заболяването.
В решението си от днес Съдът постановява, че правилата за доказване, които оправомощават съда, при липсата на сигурни и неопровержими доказателства, да приеме, че дадена ваксина има дефект и че между него и заболяването има причинно-следствена връзка са съвместими с Директивата на Съвета на Европа относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Доказването трябва да става въз основа на съвкупност от сериозни, конкретни и непротиворечиви улики, при положение, че тази съвкупност от улики дават възможност на Съда да приеме с достатъчно висока степен на вероятност, че такъв извод отговаря на действителността.
Сами по себе си такива правила не водят до обръщане на тежестта на доказване, която увреденото лице носи, тъй като то трябва да представи различните улики, които в своята съвкупност ще позволят на сезирания съд да се увери в наличието на дефект на ваксината и на причинно-следствена връзка между дефекта и претърпяната вреда.
„Но ако се изключи всеки начин на доказване, освен изведеното от медицински изследвания сигурно доказателство, това би направило прекомерно трудно или — когато медицинските изследвания нито установяват, нито изключват наличието на такава причинно-следствена връзка — дори невъзможно да се ангажира отговорността на производителя. Това би застрашило полезното действие на Директивата, както и преследваните от нея цели - да се защитят безопасността и здравето на потребителите и да се осигури справедливо разпределение на свързаните с модерното технологично производство рискове между увреденото лице и производителя“, пише в решението.
Съдът обаче уточнява, че националните юрисдикции трябва да се уверят, че представените улики са действително достатъчно сериозни, конкретни и непротиворечиви, за да се може да се приеме, че наличието на дефект в стоката, изглежда като най-правдоподобното обяснение за настъпването на вредата. Освен това съдът трябва да запази собствената си свобода на преценка по въпроса дали такова доказателство е било надлежно приведено до момента, в който той счете, че е в състояние да формира окончателното си убеждение.
В случая Съдът приема, че близостта във времето между поставянето на ваксина и появата на заболяване, липсата на лична и фамилна медицинска анамнеза във връзка с това заболяване, както и наличието на значителен брой случаи, в които е установено, че това заболяване се е появило вследствие поставянето на такива ваксини, априори представляват улики, чиято съвкупност би могла да доведе националния съд до извода, че увреденото лице е изпълнило възложената му тежест на доказване. Т.е., ако въз основа на тези улики съдът приеме, от една страна, че поставянето на ваксината представлява най-правдоподобното обяснение за появата на заболяването, и от друга страна, че при това положение ваксината не отговаря на общоприетите очаквания за безопасност.
По-нататък Съдът уточнява, че нито националният законодател, нито националните юрисдикции могат да въведат начин на доказване посредством презумпции, който би позволил автоматично да се презюмира наличието на причинно-следствена връзка щом са налице някои предварително определени конкретни улики: всъщност такъв начин на доказване би могъл да засегне предвиденото в Директивата правило относно тежестта на доказване.
