Броят на хората от групата 30-79 години с артериална хипертония по света се е увеличил от 650 милиона на 1,28 милиарда през последните 30 години, сочи първият цялостен глобален анализ на тенденциите в разпространението, откриването, лечението и контрола на хипертонията, публикуван днес в The Lancet. Проучването е ръководено от екип на Imperial College London и се финансира от СЗО.
Почти половината от тези хора обаче не са знаели, че имат хипертония, посочват учените. Проучването е реализирано от глобална мрежа от лекари и изследователи в периода 1990–2019 г. Екипът е използвал данните за измерването и лечението на артериалната хипертония при над 100 милиона души на възраст 30-79 години в 184 страни, което представлява 99% от световното население.
Изследователите са установили, че има малка промяна в общия процент на хипертония в света от 1990 до 2019 г., но тежестта се е изместила от богатите нации към страните с ниски и средни доходи. Процентът на хипертония е намалял в богатите страни, които сега имат едни от най-ниските нива, но се е увеличил в много страни с ниски или средни доходи.
Така се оказва, че Канада, Перу и Швейцария са сред държавите с най-ниско разпространение на хипертония в света през 2019 г., докато някои от най-високите нива на разпространение се наблюдават в Доминиканската република, Ямайка и Парагвай за жените и в Унгария, Парагвай и Полша за мъжете.
Това се дължи основно на два фактора – нарастването на броя на населението и застаряването.
През 2019 г. над един милиард души с хипертония (82% от всички хора с хипертония в света) са живели в страни с ниски и средни доходи.
Налице са обаче значителни пропуски в диагностиката и лечението, подчертават авторите на анализа. Въпреки че е лесно да се диагностицира хипертония и сравнително лесно да се лекува състоянието с евтини лекарства, тази негативна тенденция е факт.
Близо 580 милиона души с хипертония (41% от жените и 51% от мъжете) не са знаели за състоянието си, тъй като никога не са били диагностицирани. Проучването също така показва, че повече от половината от хората (53% от жените и 62% от мъжете) с хипертония, или общо 720 милиона души, не са получавали необходимото лечение. Артериалното налягане е било добре контролирано, което означава, че назначените лекарства са били ефективни, при по-малко от 1 на 4 жени и 1 на 5 мъже с хипертония.
Професор Маджид Езати, старши автор на изследването и професор по глобално екологично здраве в Училището по обществено здраве към Imperial College London, коментира ситуацията така: „Почти половин век след като започнахме да лекуваме хипертония, която е лесна за диагностициране и лечение с евтини лекарства, трябва да признаем, че това е провал ва общественото здраве - толкова много от хората с високо кръвно налягане в света все още да не получават необходимото лечение“.
Мъжете и жените в Канада, Исландия и Република Корея най-често получават лекарства за ефективно лечение и контрол на хипертонията си, като повече от 70% от тези с хипертония са се лекували през 2019 г.
За сравнение, за мъжете и жените в Африка на юг от Сахара, Централна, Южна и Югоизточна Азия и островите на Тихия океан е най-малко вероятно да получат лекарства за хипертония. Процентът на лекуваните е под 25% за жените и 20% за мъжете в редица страни в тези региони и това създава огромно глобално неравенство, категорични са от СЗО.
Окуражаващо е обаче, че някои страни със средни доходи успешно разшириха лечението и сега постигат по-добри нива на лечение и контрол от повечето нации с високи доходи. Например, Коста Рика и Казахстан вече имат по-високи нива на лечение от повечето страни с по-високи доходи.
Според д-р Бин Чжоу, изследовател в Училището по обществено здраве в Imperial College London, който ръководи работата по анализа е категоричен, че въпреки че лечението и контролът на хипертонията са се подобрили в повечето страни от 1990 г. насам, има твърде малка промяна в голяма част от Субсахарска Африка и тихоокеанските островни държави.
Д-р Чжоу смята, че международните финансиращи организации и националните правителства трябва да дадат приоритет на един по-справедлив глобален курс за пълноценното овладяване на този основен риск за здравето в целия свят.
