Данните на НСИ за 2019: Анестезиолозите-реаниматори са повече от хирурзите

В края на 2019 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 612 лекари, показват данните на НСИ. Лекарите по дентална медицина са 7 376, като 6 493 от тях работят в практики, със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са  46 491, от  които  30 546 медицински  сестри и 3 269 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 999 лекари и 29 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 386, от които 19 412 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 455 лекари и                 6 967 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 911) и лекари по дентална медицина (6 493), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 761) и в диагностично-консултативни центрове (1 388).  В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен трудов договор работят 2 158 лекари и 380 лекари по дентална медицина.

13 060 (44.1%) са мъжете, а 16 552 (55.9%) – жените сред практикуващите лекари. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 465 или 35.3%. Младите практикуващи лекари до 35 години са 4 157, или 14.0%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 169 или 17.5%.

В  структурата на лекарите по специалности  най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 119 или 13.9% от всички лекари в страната. Следват Кардиология - 6.1%, Акушерство и гинекология - 5.9%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.5%, Хирургия - 5.2% и Нервни болести - 5.0%.

Осигуреността с лекари в края на 2019 г. общо за страната е 42.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В сравнение с 2018 г. и двата показателя се увеличават незначително, което се дължи на намаления брой на населението към 31.12.2019 г. (съответно 42.4 и 10.3 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.8 до 62.8 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (62.8 на 10 000 души от населението), София (столица) (51.2), Пловдив (51.0) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.8 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Силистра (27.7).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.3 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.0) и Монтана (6.9). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.4 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3), Разград и Русе (по 4.6).

От НСИ уточняват, че в броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.

За 2018 г. има прекъсване на динамичните редове по отношение на териториалното разпределение на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и на разпределението на лекарите по специалности. Медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини).

От 2018 г. лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности.