„Увеличение на цените на доста лекарства на българския пазар ще е един от най-големите негативни ефекти върху страната ни, ако британският Парламент отхвърли споразумението за Брекзит и Великобритания напусне EС без такъв договор. Това показват сценариите, подготвени от българското правителство за Брекзит”, пише днес „24 часа”, като припомня, че във вторник долната камара на британския парламент ще гласува постигнатото в края на ноември миналата година споразумение между правителството на Тереза Мей и останалите 27 държави в ЕС за напускането на Великобритания.
„Стокообменът между България и Великобритания е в размер на малко над 1,1 млрд. евро на година и Обединеното кралство се нарежда едва на 11-о място сред търговските партньори на България. Вносът на стоки от Великобритания е в размер на 450-500 млн. евро на година, сочи статистиката на Министерството на икономиката.
Една четвърт от внасяните от Великобритания у нас стоки обаче са лекарства. Според данни на Европейската агенция по лекарствата Брекзит ще окаже влияние върху дистрибуцията на 2600 медикамента, които се ползват от над 86 млн. пациенти на територията на ЕС. Става дума само за медикаментите, които имат т.нар. европейско разрешително, издадено от Европейската агенция по лекарствата”, посочва публикацията.
„При тези лекарства е възможно Брекзит без споразумение да доведе дори до прекъсване при доставките, ако британските производители се забавят с ваденето на регистрации и разрешителни на продуктите си в отделните държави. Британските фирми обаче са били предупредени за тази опасност и вече са задействали процедурите, се посочва в план-сценария на управляващите у нас. Със сигурност обаче Брекзит без споразумение ще се отрази на цената на внасяните от Обединеното кралство лекарства. Причината е, че те, както и всички останали английски стоки ще бъдат облагани с мито, каквито са правилата на Световната търговска организация”, допълва изданието.
„Телеграф” се спира на проблемите в психиатрията. „Между 4 и 6 хиляди са психично болните пациенти, които подлежат на лечение в болници. Това съобщи вчера пред бТВ. акад. Дроздстой Стоянов, национален консултант по психиатрия. Той посочи, че са нужни спешни мерки за психиатричната помощ, която е в тежко състояние в момента”, пише вестникът.
„Директорът на държавната психиатрична болница в Нови Искър д-р Цветеслава Гълъбова от своя страна обясни, че няма желаещи да работят в лечебното заведение. В същото време психиатрията е прекалено отдалечена от града. Ако се наложи да бъде извикана линейка за някой от пациентите, тя пристига след час. Нужни са и пари за ремонт, тъй като през зимата част от прозорците се заковават, защото дограмата не е сменяна от 30 години”, допълва публикацията.
„У нас психично болните пият едни от най-добрите лекарства, но в същото време няма достатъчно дневни центрове, в които квалифициран персонал да се грижи за тях”, коментира изданието.
„Монитор” пък се фокусира върху проблемите с алкохола. „Според неофициални данни у нас живеят над 200 хил. алкохолици, а българските домакинства харчат средно 1,7% от доходите си за алкохол”, оповестява всекидневникът.
„Това, което отключва целия механизъм, е употребата на алкохола с биологичното предразположение. Тогава вече алкохолът се включва в самия обмен на клетката и когато вие спрете алкохола, клетката започва да страда”, коментира пред bTV д-р Владимир Николов, директор на Държавната психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и зависимости. Д-р Николов припомни, че у нас има групи за взаимопомощ "Анонимни алкохолици". В тях членуват хора на различна възраст, с различен социален статус и образование. Всички те са обединени от обща цел - да останат трезви и да помогнат на други да победят алкохола”, допълва изданието и уточнява: „Началото на „Анонимни алкохолици” поставят борсов посредник и хирург през 1935 г. в САЩ - тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 държави и се посещава от над 2 млн. души”.
