В печата: Търсят спешно хематолог в Бургас, лекарска грешка, наша акушерка - шеф в Лондон

Липсата на хематолог в бургаската болница е тема на днешния брой на „24 часа“. „Болницата търси спешно да назначи квалифициран специалист в отделението по хематология. То е затворило от декември, след като почина завеждащият д-р Димо Рибов. Той бе единственият хематолог в държавната болница. Втори месец се налагало пациентите, нуждаещи се от животоспасяващо кръвопреливане, да пътуват до Варна, тъй като в Бургас няма къде другаде да се извърши процедурата. За проблема сигнализира омбудсманът Тодор Стамболиев. "Към мен се обърнаха и страдащи от тежкото заболяване на кръвта таласемия майор, за което е нужно кръвопреливане веднъж на всеки 3 до 5 седмици в хематологично отделение, както и прием на специални медикаменти. Ако не се лекува, лекарите откриват класическите белези като тежка анемия, жълтеница, силно увеличаване на черния дроб и далака, деформация на костите, стига се и до сърдечни и ендокринни усложнения", предупреди той. От УМБАЛ съобщиха, че са поискали от здравната каса по изключение кръвопреливащите процедури да се осъществяват от специалист на граждански договор, докато се назначи на щат лекар със специалност "Клинична хематология", но още чакали отговор“, пише медията.

Кардио и неврохирургията са най-уязвими за лекарски грешки, казва проф. Николай Габровски в интервю за „Монитор“.  „Не може да се отговори еднозначно кои са най-рисковите специалности по отношение на допускане на лекарска и медицинска грешка. Със сигурност обаче това са специалностите, в които има по-тежка и съответно - по-рискова патология. В тях има по-голяма вероятност от неблагоприятен изход. Затова и процентът на пациентите, които предявяват искове, е по-висок. Според световната статистика, например за САЩ се знае, че неврохирургията и кардиохирургията са такива специалности, при които сложността и тежестта на заболяванията в много случаи е свързана с по-тежък следоперативен период и по-голяма вероятност от усложнения. Затова има и повече предявяване на съдебни искове. Това е крайно неблагоприятна тенденция, тъй като се наблюдава изкривяване, в което колеги отказват да оперират тежки случаи, макар и да има шанс за спасяването на тези пациенти поради страх от евентуални бъдещи съдебни искове. По правило по-тежките специалности са по-уязвими“, казва той. „За съжаление понятието "лекарска грешка" стана твърде популярно и се употребява едва ли не за всеки неуспех в медицината. А това е неправилно. За да има лекарска грешка, трябва да има виновно поведение. Когато има доказана престъпна небрежност или немарливост, можем да говорим за лекарска грешка. В действителност в повечето случаи, обявени за лекарска грешка, имаме неблагоприятен ход на заболяването. Понякога заболяванията не могат да бъдат вкарани под контрол и може да има неблагоприятен изход въпреки цялото старание и професионализъм на лекарите и екипите, въпреки напредъка на съвременната медицина. В тези случаи не можем да говорим за лекарска грешка“, казва още проф. Габровски.

„Телеграф“ информира, че българската акушерка Радка Чолакова е началник на родилния сектор на престижната болница "Сейнт Мери" и на нейно подчинение са 14 акушерки, 3-ма лекари и един анестезиолог. „Радка бърза да уточни, че родилното отделение в "Сейнт Мери" има 2 сектора, държавен и частен. Като ВИП персоните и знаменитостите, разбира се, предпочитат да раждат в частния. Там условията са като в луксозен хотел, има специално меню като за кралски особи, а след успешното раждане ВИП персоните заедно с бебето, получават и бутилка шампанско от персонала на отделението. Българката Радка е началник в малко по-непретенциозния, държавен сектор на болницата. Но споделя, че и там условията са изключително добри. Отделението разполага с най-модерната апаратура, която може да спаси недоносени бебета и такива с ниски жизнени показатели след раждането. Освен това битовите условия също са на висота, за която в повечето български болници родилките могат само да мечтаят. Всяка родилка е в самостотелна родилна зала, със семейството си и двама придружаващи я родилни партньори. За една родилка се грижи една акушерка, но има и втора, която винаги е в готовност да се включи при нужда в обслужването й. В болницата се държи на естественото раждане, а до цезарово сечение се прибягва само в изключителни случаи, ако състоянието на майката не позволява естественото такова. Като характерното е, че раждането се води от акушерката, която е автономна и не е подчинена на лекаря. Тя може да прави разрези, да зашива, да назначава лекарства. Лекарите правят само важните инструментални раждания или цезаровите сечения, но когато раждането се извършва по естествен път и върви гладко и нормално те не се намесват', обяснява Чолакова“, пише изданието.