„Разходите за здравеопазване в консолидираната фискална програма през следващата година достигат 5,2 млрд. лв., което представлява 4,5% от БВП. Това е първата година, в която бюджетът за здравеопазване надхвърля 5 млрд. лв. Това заяви здравният министър Кирил Ананиев, който заедно с финансовия и социалния министът Владислав Горанов и Бисер Петков даде брифинг след заседанието на правителството”, пише днес „24 часа” във връзка с вчерашното извънредно заседание на МС, на което бяха приети трите бюджета – държавния, здравния и социалния.
„Ананиев уточни, че в сравнение с 2018 г. ръстът в бюджета за здраве е 547 млн. лв., в които увеличението на разходите в НЗОК е 490 млн. лв. „Така сме осигурили устойчивост, стабилност и предвидимост в общественото здравеопазване и здравното осигуряване. Наблегнали сме на извънболничната, болничната и лекарствената политика”, допълни министърът. По думите му ще има промени и в някои нормативни актове най-вече с цел повишаване на контрола и ефективността на разходите. Ще се работи и върху електронното здраве”, допълва вестникът.
Няколко издания се спират на вчерашния разговор на БНР с шефа на ИАТ. „Постигнато е споразумение с екип трансплантолози от Истанбул, които ще могат да извършват трансплантации на бял дроб в България, когато има такава възможност, обяви пред БНР директорът на агенцията по трансплантациите Михаил Христов. Предстои и „осъществяване на контакт с трансплантолози от Хановер, с които по същия начин ще се установи сътрудничество - обучение на екипи, обмяна на опит и лечение на български граждани”, допълни той”, пише „Сега”.
„Христов припомни, че в момента 15 души са в листата на чакащите за белодробна трансплантация. Тези операции не се правят в България, а договорът с клиниката в Австрия, която поемаше българските пациенти, беше прекратен през 2017 г. Месеци наред от здравно министерство твърдяха, че предстои да се подпише нов договор - в Германия или Австрия. Едва след като наскоро почина един от чакащите животоспасяващата операция - 29-годишният Адриан Петков, стана ясно, че договор едва ли ще има скоро. Причината е, че редица европейски страни са подписали декларация срещу трансплантационния туризъм и трафика на органи. Тя не позволява да приемат чужди пациенти, освен ако не идват от страна, в която има поне 10 донора на 1 милион души население годишно. В България донорите са три пъти по-малко.
Затова сега от агенцията по трансплантации търсят чужди специалисти, които да оперират у нас и да обучават наши специалисти”, допълва всекидневникът.
„Телеграф” за пореден път обръща поглед към очакваното разпространение на грип у нас. Изданието разговаря с проф. Тодор Кантарджиев, според когото този сезон се очакват грипни вируси от група А „Мичиган” с ваксинален щам H1N1, „Сингапур” с ваксинален щам H3N3. Ще има също от група Б –„Ямагата”, с ваксинален щам „Пукет” и „Виктория” с ваксинален щам „Колорадо”, информира проф. Кантарджиев.
Той отбелязва, че тенденцията вече е да се правят четиривалентни вместо тривалентни ваксини и информира, че в някои държави има такива, които се прилагат през носа на капки. „Не можем да очакваме подобен тип ваксини поради няколко причини, като една от най-важните е липса на традиция у нас по отношение на ваксинацията на грип”, посочва проф. Кантарджиев и подчертава: „Трябва да е ясно, че противогрипната ваксина помага Тя намалява вероятността да се заразиш двойно. Два пъти по-малко вероятно е да отидеш на лекар заради грип през зимата. Това е голям плюс на ваксината. Вторият положителен ефект от нея е, че намалява усложненията от грип. Има проучвания, които сравняват 100 000 души ваксинирани и 100 000 в същата възраст, социално положение и жизнен стандарт, но неваксинирани. Оказва се, че при втората група има около 4700 случая повече на пневмония в следствие на грипа. И болестта вместо да ти мине за една седмица или 10 дни, трябва да боледуваш един месец.”
