„Точно 190 души са получили разрешение от Националната здравноосигурителна каса да се лекуват в Европейския съюз за нейна сметка през 2017 г. Година по-рано те са били 230, а преди това - по-малко. Разходите на НЗОК за планово лечение на българи в чужбина продължават да са ниски, въпреки че от началото на годината именно това лечение се сочи като главоломно растящо. Това показват данните в анализ, поръчан от надзорния съвет на касата и предоставен и на вестник „Сега”, четем днес в изданието.
„Разходите за планово лечение на български граждани в ЕС представляват 4% от общите разходи за лечение на български осигурени лица в ЕС”, пише в документа, който обхваща периода от началото на 2015-а до 2018-а година. В него обаче не са посочени суми”, уточнява вестникът и припомня: „Общо дълговете на НЗОК към чуждестранни фондове за момента са 271 млн. лева, 133 млн. лв. от които просрочени. От самата НЗОК преди 2 години обясниха, че по-голямата част от тях - 60-70%, са разходи за българи, получили спешна или неотложна помощ в ЕС - след инфаркти, инсулти и катастрофи. Те постъпват за лечение в местните болници, а след това НЗОК трябва да възстанови средствата, начислени по цените на европейските клиники, т.е. много по-скъпо, отколкото се плаща у нас”.
Около 20 на сто от разходите са за българи, които живеят в ЕС, но са осигурени у нас - например дипломати и студенти, отбелязва още публикацията.
„Най-малък е разходът за планово лечение, въпреки че от надзорния съвет наскоро обявиха, че тенденцията се е обърнала и вече за това се плаща повече, отколкото за спешна помощ. Данните обаче показват друго”, пише „Сега” и дава следната статистика: „През 2007 г., когато България влезе в ЕС и касата вече беше длъжна да осигурява лечение от пакета си, което обаче не може да се предостави у нас - поради липса на апаратура, технология или кадри, одобрените молби са няколко. През 2013 и 2014 г. те стигат 117, цели 230 са през 2016 г., а през миналата дори намаляват - 190. Неизвестно защо, постоянно се цитират издадените на тези пациенти формуляри - т.нар. S2. Те са много повече - стигат 632 през 2017 г., но са повече от одобрените пациенти, защото на един и същ човек често се налага да ходи на контролни прегледи, за следващ етап от лечението и т.н., което изисква нов формуляр всеки път. Общо от 2007 г. досега касата е издала разрешение за планово лечение в ЕС на 1006 души. Няма данни за лекуваните спешни пациенти, при които лечението често може да е и далеч по-евтино, но все пак годишно в касата постъпват десетки хиляди искове от чуждите каси за спешни пациенти.”
„24 часа” се спира на операция в наша болница, спасила зрението на мъж. „47-годишен мъж, категоризиран от ТЕЛК с пълна слепота, прогледна след неврохирургична интервенция, извършена от д-р Емануил Найденов в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, съобщиха оттам пред „24 часа”. Поставена му е клапа за поддържане на вътречерепното налягане, която струва 4800 лв. Здравната каса покрива 1080 лв., останалото е доплатил пациентът”, четем във вестника.
„В последните 2 години Ергюн Али от село Правда, Дуловско, започнал да губи зрението си без видими причини. Според описанието на пациента започнала да се спуска мъгла пред очите му до степен на пълен мрак. След 6 изследвания на ядрено-магнитен резонанс в Турция и Западна Европа пациентът бил без изяснена диагноза и идея за лечение. (...) Преди около 2 седмици мъжът бил прегледан от невроофталмолога проф. Чернинкова и веднага бил насочен към неврохирурзите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Тук му направили елементарно изследване по думите на д-р Найденов, което се учи още в университета - пункция в поясния отдел на гръбначния стълб с измерване на налягането на мозъчната течност (ликвор). Установили, че то е 3 пъти над нормата - ясен признак за повишено вътречерепно налягане без ясна причина. Човекът споделил, че му просветнало още по време на изследването. Обяснимо е, тъй като с пункцията повишеното налягане леко се освобождава.
При внимателен оглед на пациента и образните изследвания, правени до момента, станало ясно, че той има затруднено венозно оттичане на мозъка. Това индиректно се отразява на повишеното вътречерепно налягане, обяснява д-р Найденов. Още на следващия ден предприели операцията”, разказва материалът.
„Сложихме му клапен механизъм, който сваля налягането до нормални стойности”, уточнява д-р Найденов. Ден по-късно Ергюн започнал да вижда гълъбите по перваза на болничната стая”, допълва всекидневникът.
Друга публикация в изданието информира за единни изпити в два университета. „За първи път единни изпити по биология и химия ще проведат Медицинският факултет на Софийския университет и Медицинският университет в София. Очаква се до дни ректорите проф. Анастас Герджиков и проф. Виктор Златков да подпишат меморандум”, съобщава вестникът.
„В документа ще се уговори, че тази година изпитите ще бъдат организирани и проведени от Медицинския университет в София, обясни проф. Анастас Герджиков.
Обмисля се и следваща крачка - да се въведат общи изпити по биология и химия за всички медицински факултети в страната. Кандидат-студентите ще се класират според бала си в двата медицински факултета в София или във факултетите във Варна, Пловдив и Плевен, казаха за „24 часа” преподаватели”, допълва изданието.
„Според тях това е много по-добре и за самите бъдещи медици - в момента кандидатите обикалят като чергари за изпитите на 5-те факултета. Но най-важното е, че така ще се създаде единен стандарт и ще се вдигне нивото. Защото с решението си за тази година всъщност двата университета си подават ръка за повишаване на качеството при подбора на бъдещите медици”, отбелязва вестникът, като уточнява, че в момента се подготвят техническите детайли.
