Във вестниците: Нормативна уредба, промени в Касата, имоти на болнични директори

„Един от големите законопроекти, които разгледахме, беше за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Чрез него се търси решение на т.нар. паралелна търговия с лекарства, която води до дефицит на животоспасяващи лекарства, защото те стават обект на износ поради ниските им цени в България”. Това казва в интервю за „24 часа” председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова в обобщение на важните нормативни актове, минали през комисията.

„Приехме на второ четене текстовете в комисията, но сме длъжни да ги нотифицираме в ЕК преди приемане в пленарна зала. На този етап отзивите са положителни. Очаквам през септември да приемем този законопроект”, допълва тя.

„Бяха направени други промени, които, макар и малки на вид, засягат голям процент хора и облекчават дейности в здравеопазването. Например по мое предложение беше променен законът за „Държавен вестник” и рамковите договори вече излизат заедно с приложенията в електронната притурка на „Държавен вестник”, продължава д-р Дариткова и уточнява: „Така не се получава разминаване във времето, защото е важно медицинските специалисти да се запознаят с изискванията своевременно и да не се допускат грешки.”

И още: „Променихме Закона за обществените поръчки, което даде възможност лекарствата, които не са налични на територията на страната, да се осигуряват без обществена поръчка по ясно разписан механизъм чрез включване в специален списък от министъра. Това облекчение основно засяга деца с редки заболявания, за които има лекарства, утвърдени в други европейски страни, но те липсват в България. Тогава процедурата трябва да бъде ускорена, за да може да се спаси животът на детето. След това съм била лично свидетел на няколко случая, в които такива медикаменти са спасявали детски животи.”

„Труд” се спира на последното заседание на Надзорния съвет на НЗОК преди ваканцията му. „Шефовете на Районните здравно-осигурителни каси (РЗОК) ще бъдат освобождавани, ако не се справят с управлението на бюджетите си. Това предложение е направил новият управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев по време на първото заседание на Надзорния съвет на НЗОК след избора му за поста. „Когато даден регион има конкретен бюджет за дадената дейност, самият директор ще си наложи регулацията. Той ще вижда това, което виждаме и ние, сяда и реагира”, заявява д-р Дечев. И допълва, че така управителите на РЗОК ще носят „персонална отговорност”, пише вестникът.

„От публикуваната стенограма на сайта на НЗОК става ясно, че по време на заседанието управителят на касата посочва, че близо 40 процента от пациентите от страната идват да се лекуват в София, а разходите им за лечение се покриват от Софийската здравно-осигурителна каса (СЗОК). „Ако променим нещата и за тези хора, които са от вън плащанията не идват от СЗОК, а идват от региона, от който той е дошъл, примерно идва пациентът от Видин в София и в момента му плаща софийската каса, а не видинската. В смисъл софийската каса ще си вземе сумата по пътеката за пациента от Видин и тогава шефът на касата във Видин ще си направи регулация как този пациент стига от Видин в София, като ги прескача”, казва д-р Дечев. Така той предлага от следващата година парите реално да следват пациента. „РЗОК, която е изпълнила дейността си прихваща суми. И този механизъм е абсолютно прозрачен. И вече е персонална отговорността на шефа на РЗОК да се справи. Той си урежда вътре реда, той си следи направления и т.н”, отбелязва д-р Дечев”, допълва публикацията.

„Сега” пък се спира на публикуваните декларации на шефовете на болници. „Много добри доходи и имущество са декларирали доста от директорите и на държавни, и на частни болници. От тази година управителите на болници, които имат договори със здравната каса и се финансират с обществени средства, също са длъжни да подават имотни декларации пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество”, пише изданието.

„Най-богат от близо 300-те директори и управители, подали декларации, е шефът на държавната кардиологична болница „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев. Той и съпругата му Даринка притежават дялове от 7 дружества за общо 2 206 700 лв. Сред тях са "Кристална вода" - компания, свързвана с бизнесмена Румен Гайтански-Вълка, която се занимава с ВиК проекти и пречистване на води, и "Победа" - собственик на ВЕЦ "Енина". Начев има и инвестиции за 1 803 615 лв. плюс унгарски, полски и хърватски ценни книжа на стойност 315 096 лв. Наличните му парични средства са 50 000 лв. за него и 20 000 лв. за съпругата му, а в депозити държи 6 126 715 лв. Има "Мерцедес", "Рейндж Роувър" и "Порше", но без обявена стойност. Със съпругата му имат апартаменти в столичните квартали "Лозенец", "Лагера", "Слатински Редут" и "Мотописта", къщи в Драгалевци и Казанлък. Начев притежава и дял от производствени помещения в с. Енина, Казанлъшко”, изрежда всекидневникът.

„Стабилно е състоянието и на директора на болницата по неврология и психиатрия "Св. Наум" проф. Иван Миланов. Той лично или заедно със съпругата си притежава 4 апартамента в София, 2 в "Слънчев бряг", 4 в Поморие и 1 в Стара Загора. Неврологът кара "Ауди А7" за близо 150 000 лв. В банки Миланов има и над 3.1 млн. лв.

Новият управител на здравната каса и доскорошен директор на "Св. Иван Рилски" Дечо Дечев има със съпругата си 3 апартамента в София, 2 от които наследствени, къща в Рибарица и мезонет в Гърция. Влоговете на семейството са за малко над 500 000 лв.”, четем още във вестника.

За шефовете на частни лечебни заведения пък „Сега” пише: „Управителят на столичната онкологична болница "Сердика" Методи Янков притежава единствено 160 000 лв. В кеш от заплата - според декларацията му той няма нито апартамент, нито кола, нито влогове. Валентина Мазнейкова, управител на МБАЛ "Света София", притежава заедно със съпруга си Христо Мазнейков 4 апартамента в София, къща в кв. Драгалевци и в с. Емона, Несебър. В депозитни сметки семейство Мазнейкови има близо 400 000 лв., също и вземания от заеми за над 2.5 млн. лв.”