Доклад за нарушения при износ на скъпи лекарства, в които са замесени и фирми, свързани с депутата Веселин Марешки, ще бъде предаден на главния прокурор, информира „24 часа”.
„В четвъртък парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата ще обсъди разследвания и сигнали. Докладът ще бъде изпратен на главния прокурор Сотир Цацаров.
В края на м.г. КЗК изброи 15 дружества, занимаващи се с реекспорт. Наскоро „24 часа" съобщи, че НАП проверява бизнесмена депутат и още 17 фирми за износ. Две от проверяваните компании са свързани с Веселин Марешки „Трейднет България” и „Фармнет”. Имало данни покрай тях за още четири фирми, но били без адреси и активи, нямали ясно установени собственици”, четем във вестника.
„Капитал Daily” се спира на съобщението от БАТЕЛ. „Дистрибутори на онколекарства обвиниха здравната каса, че новите правила, по които проверява и разплаща разходите на болниците за скъпо струващите лекарства, водят до нарастване на просрочените задължения към бизнеса. С новоприети правила в Националния рамков договор за 2017 г, НЗОК вече плаща на болниците за онкомедикаментите не както досега - месец след отчитането на дейността, а до два месеца след отчитането. Отсрочката бе въведена, за да има време за проверка на извършената от болниците дейност, съгласно новите правила, при които се засича дали количеството изразходвани лекарства отговаря на средния ръст и килограми на пациентите”, пише ежедневникът.
„Така НЗОК се разплаща с болниците за лекарствата с два месеца закъснение, а те от своя страна се издължават с по-голямо просрочие на доставчиците си. Според Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), ако проблемът с плащанията продължи, „не може да се гарантира регулярно изпълнение на доставки на онкологичните лекарствени продукти”, допълва изданието.
Някои издания пък отразяват съобщението на МЗ за срещата между здравния министър проф. Петров и министъра на туризма Ангелкова, свързана със здравния туризъм у нас. „Министър Ангелкова посочи, че наличието на доказано полезни за здравето минерални извори е основа за развитието този сектор. По думите й практикуването на здравен туризъм е сред най-добрите начини да се съчетае ваканцията и това, което е полезно за здравето. „България е една от най-атрактивните дестинации за подобен туризъм в Европа, за което спомагат отличните природни условия и дадености като известните ни минерални извори и планинските региони с чист въздух”, каза министър Петров”, пише „Стандарт” и допълва: „Стотици курорти и специализирани рехабилитационни центрове у нас са насочени към нуждите на пациентите. Профилираните услуги в областта на белодробните, костните и кожните заболявания, както и балнео и СПА центровете имат за цел да спомогнат подобряването на общото физическо състояние на желаещите да се възползват от техните услуги. Примери за това са различните видове спа и масажи, минерални извори, билколечение, кални бани, грижи за състоянието на дихателните пътища, кожата и много други.”
Вестниците се спират и на ситуацията с кръводаряването у нас. „Близо 600 души на ден в България се нуждаят от кръв, като 200 са деца. В същото време само за една година кръводарителите у нас са намалели с 2000”, информира „Труд”, като цитира зам.-генералния директор на БЧК Надежда Тодоровска.
„22-23-ма на 1000 души у нас даряват, а Световната здравна организация определя необходимостта от кръводарители 50 на 1000. Тоест ние имаме по-малко от половината. А през 2016 г. имаме намаляване с близо 2000 души в сравнение с 2015-а на доброволните безвъзмездни кръводарители, което не е добра тенденция и в никакъв случай не е окуражаващо, защото знаем, че в същото време се увеличават жертвите по пътя, например. Необходимостта от спешно кръвопреливане е налице”, посочи тя.
На всеки 2 секунди някой се нуждае от кръв в България, около 450 мл кръв могат да спасят до 3 живота”, четем още във вестника.
