Всяка година 36 000 българи се разболяват от рак, а 20 000 губят живота си (Обновена)

За първи път беше реализирано нещо с такава скорост. За 32 години се написаха много планове и стратегии, които стигаха до МЗ, но не видяха бял свят. Това каза проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество, по време на официалното представяне на Националния противораков план в Министерския съвет днес.

Той подчерта, че планът има четири основни елемента: превенцията – промяна в живота и ваксинации, скринингови програми за рак на млечната жлеза, на маточната шийка, на простатата и на белия дроб, иновативна диагностика, която е предпоставка за ранно лечение и фокус върху качеството на живот на болните от рак, на които медиците и властите са длъжници както в здравната, така и в психологическата помощ.

Министърът на здравеопазването в оставка проф. Асена Сербезова заяви, че 36 000 българи всяка година се разболяват от рак, а близо 20 000 губят битката с онкологичното заболяване.

„С тази стратегия осигуряваме рамка за концепция за холистичен подход на грижите“, посочи тя. Онкозаболяванията са сред основните приоритети в здравеопазването не само в европейски мащаб, но и в България. Ако не се предприемат мерки, се очаква до 2030 г. смъртните случаи да се увеличат с 24%. Същевременно се очаква общото икономическо въздействие на раковите заболявания в Европа да надхвърли 100 млрд. евро годишно., каза още министър Сербезова.

Честотата на онкологичните заболявания в България и в Европа е приблизително еднаква, но смъртността е много различна. Честотата на средната смъртност в ЕС е 46%, докато у нас е 56%. Това каза д-р Александър Симидчиев, член на работната група. По думите му е най-важно да се обърне внимание на чистотата на въздуха, храненето и физическата активност. Първичната профилактика, изразяваща се във ваксиниране, също е ключов момент в намаляването на заболелите, допълни той. „Ние бяхме сред първите държави, които въведоха ваксината срещу хепатит В и с това страната ни направи огромна крачка към превенцията на рака на черния дроб“, каза д-р Симидчиев. Той допълни, че с тези мерки може да бъде намалена честотата на заболеваемостта, тъй като в САЩ за 10 години онкологичните заболявания за 10 години са намалели с 27%.

Проф. Галя Куртева от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология съобщи, че водещи в скрининговите програми са скандинавските страни, които работят от 30 години и сега се виждат резултатите им. Тя подчерта, че целта на скрининга е да обхване 90%, но успеваемостта им в много редки случа достига до 40%.

По думите на проф. Куртева късното диагностициране е основен проблем в страната, а тя самата е виждала рак в първи стадий много рядко и инцидентно.

Болните от рак в Европа, които преживяват една година, са над 12 милиона, от които 300 хиляди са деца и за тях има значение колко и как живеят“, каза още проф. Куртева. Като друг проблем нуждаещ се от спешно решение тя отбеляза нуждата от психологическа подкрепа за онкопациентите. „Близо 60 на сто от пациентите имат нужда от психологическа подкрепа в началото на болестта и не по-малко от 30 на сто имат нужда от подкрепа в хода на болестта“, каза проф. Куртева.

Тя съобщи, че проблем за пациентите и семействата им са и терминални грижи, тъй като в страната има едно единствено отделение, което е регламентирано да извършва палиативни грижи, а пациентите умират в домовете пред безпомощните си близки.

За психолози, специалисти в онкологичните заболявания, апелира и д-р Антоанета Томова, началник на Първо отделение по Медицинска онкология в Комплексен онкологичен център – Пловдив. По думите ѝ е нужно и да се изгради система за обезболяващи лекарства, да сработи единна политика в палиативната грижа и лечението на болката, подобряване на възможностите на здравните специалисти, прилагащи комплексна грижа, стандарт за немедицинска грижа, регистри, както и на пациентите да се осигурят социални работници и рехабилитатори.

„БЛС твърдо подкрепя създаването на Националния план. Ние сме длъжници на нашите пациенти, но ще продължим да сме длъжници, ако всичко това не бъде облечено в конкретика“, каза зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Николай Брънзалов. По думите му най-важна е ролята на превенцията, защото това би било най-голямата икономия за лечението на което и да било заболяване. Той допълни, че и в момента има скринингови програми, но те трябва много да се надградят.

Деян Денев, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България заяви, че у нас има съвременна диагностика, но не всички пациенти имат достъп до нея. Той подчерта, че за антираковия план в Чехия са осигурени 730 млн. евро.

В отговор на журналистически въпрос д-р Петър Грибнев каза, че финансирането на плана в България ще става с европейски средства и чрез държавния бюджет. Той обаче отказа да уточни дали има направен предварителен финансов анализ и каква сума е необходима за осъществяване на дейностите по плана. 

Националният план за борба с рака следва приоритетите, очертани в Европейския план за борба с рака, който беше публикуван от Европейската комисия през февруари 2021 г. Европейският план за борба с рака е структуриран около четири ключови области на действие с 10 водещи инициативи и множество подкрепящи действия, целящи обхващането на целия цикъл на болестта — от профилактиката до качеството на живот на пациентите с рак и преживелите раково заболяване хора, като вниманието е насочено към действия, при които приносът на ЕС може да има най-голяма добавена стойност. Европейската комисия призова всички държави-членки да предприемат стъпки към адаптирането на този план на национално ниво.