Кожният меланом е най-редкия вид рак на кожата (10% от всички случаи), но на него се дължат 80 на сто от всички смъртни случаи, дължащи се на кожен рак. В световен мащаб се отчита трайна тенденцията за покачване на заболяемостта от малигнен меланом с между 3 и 5% всяка година. През 2020 г. са регистрирани 325 000 новозаболели в света по данни на Globocan, като живота си губят 57000 души годишно. За 2040 г. се очаква заболяемостта да нарасне до 510 000 случая годишно и съответно смъртността на 96000. В България по данни на Националния раков регистър (НРР) ежегодно се разболяват около 500 души, със сходно засягане на двата пола. Реалният им брой обаче е по-висок (надхвърля 600), поради това, че редица частни лечебни заведения, дерматологии и хирургии, в които се оперират меланоми, не подават статистически данни към регистъра. Според данните на Globocan за 2020 г. у нас са заболели 627 души, като общо регистрираните с меланом са 4860 българи, съобщи д-р Гергана Шаламанова от Комплексния онкологичен център Пловдив, председател на БАДО. Отчита се спад във възрастовата граница на глобално ниво, което означава, че все повече пациенти ще са под 40 години.
Тези данни бяха оповестени на пациентски форум в София, организиран от Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО). На него бяха обсъдени най-новите методи за диагностика и лечение, възможностите за психосоциална подкрепа и пълноценен живот след диагнозата. Във форума, който е първото в рамките на инициативата „Меланомно общество в обществото“, взеха участие едни от най-добрите български онкодерматолози, клинични психолози, специалисти по здравни грижи, репродуктивно здраве и други, които споделиха своето знание и опит, отговаряха на въпроси на пациенти и техните семейства и представиха последните изследвания за развитието на заболяването и перспективата за качеството на живот, благодарение на новите терапии и възможностите на науката.
Усилията на лекарите са насочени към колкото може по-ранно откриване на кожните тумори и особено на пациентите в III стадий, което им дава шанс да започнат своевременно лечение и дори да бъдат излекувани. За съжаление хората у нас не обръщат внимание на потенциално опасни бенки и ранички, не отиват на лекар навреме. Съществуват и различни митове, че бенките не бива да се пипат, за да не се разпространят навсякъде, които битуват дори сред общопрактикуващи лекари. В резултат в начален първи стадий се установяват не повече от 32% от кожните тумори у нас. Във втори стадий, при който има изявено заболяване, което може да се диагностицира и от лекар не специалист, достига едва 43%. Пациентите отлагат посещение при специалист, съветват се помежду си, ходят при знахари, с което се забавя значително и моментът с диагностиката, и самото лечение. В резултат при поставяне на първоначалната диагноза всеки пети новорегистриран пациент с меланом (19%) вече е в стадий III (лимфни метастази) или IV (далечни метастази). Благодарение на ранната диагноза и иновативните терапии смъртността се e понижила от 30% преди 30 години на 10% в САЩ, а в Европа варира между 5% и 22%, посочи д-р Ива Гаврилова от УСБАЛО София, секретар и член на УС на БАДО. Според присъстващите на форума лекари най-важното за противодействие на кожния меланом са превенцията, профилактиката и ранната диагноза!
Какво съветват специалистите от Българска асоциация по дермато-онкология (БАДО)
Кога трябва да се прегледам?
Препоръчително е всеки възрастен, подрастващ или дете с бенки или образувания по кожата да бъде прегледан профилактично от специалист. Специалистът ще Ви посъветва дали имате нужда от регулярни прегледи и на колко време да са те.
Ако в семейството Ви има роднина с диагноза малигнен меланом, всички кръвни родственици трябва да се прегледат.
Кой трябва да ме прегледа?
Личният Ви лекар трябва да Ви насочи към специалист дерматолог, който се занимава с кожни тумори – т. нар онкодерматолог. Такива специалисти можете да откриете в онкологичните болници и районни диспансери в цялата страна.
Какво представлява прегледа при специалист?
Специалистът трябва да огледа цялата Ви кожна повърхност и да прегледа по- обстойно съмнителни бенки с увеличителна портативна апаратура, наречена дерматоскоп.
Ако намери бенка, съмнителна за меланом, груба грешка е от нея да се взима проба с остъргване или изрязване на парченце, т. нар. цитология и биопсия. Това не само нарушава целостта на тумора, което е опасно за Вашето здраве, но и затруднява възможността за правилно стадиране на тумора от патолога след окончателното му оперативно отстраняване.
При съмнение за диагноза малигнен меланом, онкодерматологът Ви трябва да назначи допълнителни изследвания и с тях да Ви представи на предлечебен онкологичен комитет с участието на различни специалисти, които да определят план за лечение.
Само хирург онколог отстранява бенка със съмнение за диагноза малигнен меланом!
Съществува ли опасност, ако бенката се отстрани, тя да се разпространи по цялото ми тяло?
Това е само мит, който за съжаление кара много хора да не се доверяват своевременно на лекар и да забавят своето лечение.
Само ранно разпознат меланом може да бъде напълно излекуван.
Всякакви опити за самолечение, третиране на бенки с лазер, народна медицина, киселини или отвари на знахари крият сериозен риск от израждане или разпространение на вече изродила се бенка!
По време на форума бяха представени стъпките, които пациентите с малигнен меланом трябва да извървят от диагностицирането, през отстраняването на тумора, системното лечение и контрол на заболяването. Бяха представени иновативни методи за стадиране и лечение, методики за психосоциална подкрепа, възможностите за запазване на фертилитета при пациенти в детеродна възраст, както и резултатите от няколко нови клинични проучвания, които обещават да променят хода на заболяването меланом в бъдеще.
Лекциите и презентациите на лекарите, представени на форума, ще бъдат достъпни за широка аудитория на ФБ страницата на БАДО: https://www.facebook.com/badobg и сайта на асоциацията: www.bado.bg.
На снимката - д-р Гергана Шаламанова от Комплексния онкологичен център Пловдив, председател на БАДО
