Внедряване на ДСГ до 1,5 г. и актуализация на Здравната карта предвиждат властите

Промени в организацията и финансирането на болничната и извънболничната помощ, кадровата политика в сектора и проблемите на здравната система като цяло обсъдиха днес представители на здравните власти и участници в системата. Дискусията се състоя по време на деветия Национален фармафорум, организиран от списание „Мениджър“.

Болничната помощ – промени в структурата и финансирането

До година и половина се очаква в някои големи болници пилотно да отпадне работата по клиничните пътеки и да се въведат диагностично свързаните групи. Това каза пред журналисти председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев, цитиран от БТА.

Ако има добри резултати от този проект, диагностично свързаните групи биха станали основният инструмент за плащане в болничната помощ, смята той. По думите му в средата на 2023 г., в рамките на три-шест месеца, може да бъдат оценени резултатите и към 2024 г. ще има достатъчно информация доколко този начин на работа и финансиране дава промени в качеството. В пилотния проект ще участват държавни, общински и частни болници, допълни той.

Зам.-здравният министър д-р Петър Грибнев пък коментира Националната здравна карта, която по думите му се нуждае от обновяване. Актуализацията на документа ще отнеме време, но ще даде ясна представа какво е състоянието на здравната система, особено след последното преброяване на населението, и какъв е капацитетът на системата, посочи той, цитиран от БТА. Проблемите, с които се сблъскваме в областта на болничната помощ, са свързани и с това дали и в каква степен е нужно да се разкриват нови дейности и по какъв начин да се регулира този механизъм, добави д-р Грибнев. По думите му друг проблем в областта на болничната помощ е осигуряването на адекватно финансиране. В момента голяма част от болниците са затрудняват да платят сметките си за електричество, отбеляза той.

Проблемите на болниците коментира и председателката на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова. „Пандемията постави пред болничния сектор много предизвикателства, като освен кадрите на преден план излиза и необходимостта от увеличаване на финансирането“, каза адв. Димитрова. Тя обясни, че болниците не могат сами да регулират своите цени и затова от началото на годината обръщат внимание на необходимостта от отделна подкрепа за сектора заради поскъпващата електроенергия.

„Ние се намираме в ситуация, в която някои от въпросите не търпят повече отлагане. Дават се заявки за реформи и такива със сигурност са необходими, но е много важно предлаганите промени да се комуникират с всички заинтересовани страни“, заяви още председателката на ББА.

Гледната точка на финансиращия орган пък бе представена от управителя на НЗОК проф. Петко Салчев. „Опитите НЗОК да се превърне в бюджетираща институция, докато съм управител, смятам, че няма да го допусна“, каза той, цитиран от БТА. Проф. Салчев припомни, че Касата закупува дейности, извършени в съответните болници. От 52 хиляди болнични легла по Национална здравна карта, НЗОК е сключила договор за 48 хиляди, посочи той. По думите му към днешна дата са заети 26 хиляди легла. Всяка болница трябва да преосмисли дейността си и да предложи такъв пакет услуги на Касата, които да бъдат реално закупени от нея, заяви още проф. Салчев.

Проблеми на извънболничната помощ

Предстоят промени и в извънболничната помощ, каза доц. Антон Тонев и обясни, че сега се създават нови програми, чрез които да се инвестира в апаратура и в привличане на кадри. В отговор на въпрос как ще се осигурят кадри в системата, Тонев посочи, че политиките, които ще предложат, ще бъдат с цел стимулиране на младите лекари да останат в България – промени в начина на финансиране и диференциране на инструментите, с които в болничната помощ се получават средствата, обособяване на част от парите в една клинична пътека, които да могат да се използват само за плащане на труда на лекарите.

Имаме сравнително задъхваща се болнична и извънболнична помощ, добави доц. Тонев и информира, че се предвиждат реформи, които да балансират неравенствата в системата. „Изследвали сме причините, довели до този дисбаланс, и предложенията за решения, които ще бъдат представени пред обществото, ще бъдат в тази насока. Поставили сме си като приоритет да намаляват хоспитализациите, а влизането в болница да остане за хората, които наистина имат нужда от активно лечение“, коментира той. По думите му в момента за един здравен продукт се плаща три пъти. „Когато една диагностична процедура може да се извърши извън болница, а болният е приет, плащаме за услугата, която ще получи той на по-висока цена. Вторият начин на заплащане е заради болничните дни, които пациентите получават след пролежаване в болница, а третото плащане е заради загубата на продукта, който този пациент би изработил за икономиката ни в дните, в които няма да бъде на работното си място“, посочи доц. Тонев.

Адв. Свилена Димитрова пък засегна темата за профилактиката, която според нея на практика в последните две години не се е случвала. „Отчетохме резултатите от кампания, в която ББА участваше през есента на миналата година, която показа, че 55% от прегледаните хора в малки населени места не са посещавали лекар специалист от една година“, коментира адв. Димитрова. По думите й за модернизацията на българското здравеопазване е необходима повече превенция и повишаване на здравната култура на населението.

Кадровият проблем на здравната система

Ако преди години бяхме изправени пред заплаха от сериозен недостиг на лекари, сега вече със съжаление отбелязвам, че това е новата реалност. И когато говорим за здравеопазване, за реформи в сектора, това е първото и най-важно нещо, което трябва да имаме предвид, заяви по време на форума председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. 

Близо 90 на сто от общопрактикуващите лекари в България са над 50-годишна възраст, посочи той, цитиран от БТА. От всички 31 700 лекари в страната 66 на сто са над 50-годишна възраст, а всеки трети е над 60-годишна възраст, отчете д-р Маджаров. По думите му не повече от 30 на сто от лекарите са под 50-годишна възраст. Само през миналата година са починали 730 лекари, посочи още д-р Маджаров. След 15 години ще има само около 10 хиляди лекари и те няма да бъдат млади, предупреди председателят на БЛС. 

Според него са необходими нетрадиционни, дори шокиращи мерки, за да се овладее кадровата криза, която в проблем от световен мащаб.

В подкрепа на думите му доц. Тонев отбеляза, че в ЕС има сериозен отлив от хуманните професии, като не достигат около 1 милион здравни работници. Време е да признаем, че само сме наблюдавали този процес през последните 10 години, допълни той. По думите му анкета, направена сред студентите в три медицински университета, е показала, че нивото на заплащане има 32% тежест. Това означава, че ако магически увеличим заплатите, това ще реши само една трета от проблемите, посочи доц. Тонев. Той информира, че предстоят промени в наредбата за специализация за младите лекари.

Такива промени са нужни и според адв. Димитрова, стана ясно от думите ѝ. Тя посочи, че спешно трябва да бъдат наваксани 10 години забавени реформи в здравния сектор, включително за младите лекари, за които досега не беше улеснен достъпът и увеличен броят на специализантите.

В отговор на въпрос как ще се стимулират медицинските сестри да останат в България, Тонев посочи, че ще се работи целенасочено към политика за повишаване на доходите им. По думите му в момента се обсъжда дали тази идея е възможно да се осъществи още през юни, с актуализацията на държавния бюджет.