ВАС отмени Националната здравна карта

Националната здравна карта е отменена. Това постанови тричленен състав на Върховния административен съд със свое решение от 12-ти май. С него постановлението на Министерски съвет от март миналата година, което утвърждава документа, е обявено за нищожно.

Причина за отмяната е фактът, че НЗК не е обнародвана в „Държавен вестник“, става ясно от мотивите към решението.

Съдиите посочват, че по своето съдържание Националната здравна карта в значителната си част съдържа правнообвързващи норми, които по своята същност представляват правила за поведение. „Като един от законовите механизми за осъществяване на здравната политика, Националната здравна карта по предназначение създава задължителна рамка за предоставяне и ползване на извънболнична и болнична медицинска помощ с публични средства. Обстоятелството, че в НЗК се съдържат и статистически данни (…) не променя факта, че в останалата си част НЗК съдържа правила за поведение. За определянето на характера на акта като цяло от значение е обстоятелството, че той съдържа правила за поведение“, посочва тричленката.

„На следващо място, НЗК има многократно действие. Приложение на НЗК има всеки път, когато приетите в нея норми служат като критерий за възникване, упражняване или погасяване на определено право или за възникване на задължение /например, всеки път, когато следва да се прецени дали да се сключи договор с лечебно заведение за болнична помощ, се прави преценка въз основа на заложената норма в НЗК относно конкретните потребности от брой легла за болнично лечение по видове; друг пример - всеки път, когато следва да се прецени дали да се издаде разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 ЗЛЗ за ново лечебно заведение за болнична помощ, следва да се извърши оценка на потребността на населението въз основа на нормата, която е приета в НЗК/“, се казва още в мотивите.

„На трето място, Националната здравна карта има за адресати неопределен и неограничен кръг правни субекти. Нейни адресати могат да бъдат всички правни субекти, които са изпълнители на извънболнична или болнична медицинска помощ, които разходват или претендират да разходват за дейността си публични средства.

(…) в случая предвид естеството на обществените отношения, които се регулират с Националната здравна карта, нейни адресати са лицата, които осъществяват медицинска дейност – лекари, лекари по дентална медицина, лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ.

Освен това, адресати на НЗК са и правни субекти, които не съществуват като такива към момента на приемането й – става въпрос за новосъздадени лечебни заведения, които не са регистрирани по реда на чл. 46 ЗЛЗ. Адресати на НЗК могат да бъдат също лекари и лекари по дентална медицина, които след приемането й придобият това качество или които са го притежавали, но не са осъществявали индивидуална практика и/или не са разходвали публични средства от бюджета на НЗОК при индивидуалната си практика.

Националната здравна карта несъмнено има за адресати и здравноосигурените лица, чиито здравноосигурителни права зависят от предвижданията на НЗК относно броя на лекари и лекари по дентална медицина, на видовете медицински дейности и високоспециализирани дейности, които се предвижда да бъдат извършвани, от териториалното разпределение на специалистите и дейностите, от броя на леглата за болнично лечение и териториалното им разпределение и т.н. Правото на достъп до медицинска помощ и до безплатно ползване на медицинско обслужване, които са прогласени в Конституцията, са пряко обусловени от съдържанието на Националната здравна карта и по-конкретно от тези нейни части, които съдържат норми, разбирани като правила за поведение по изложените по-горе съображения“, коментират още от ВАС.

Съдът разглежда и още няколко особености на документа, след което прави извода: „По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че оспореният пред съда акт е нормативен административен акт.“

Според националното законодателство обаче всеки административен нормативен акт следва да бъде обнародван в „Държавен вестник“, за да влезе в сила, а в случая с Националната здравна карта това не е направено.

„По изложените съображения оспореният пред съда нормативен акт е нищожен поради особено съществено нарушение на административно процесуалните правила по издаването му, в резултат на което не е довършен фактическият състав на формата за действителност на подзаконовите нормативни актове“, постановява ВАС.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на съда в 14-дневен срок. Ако това не се случи, настоящата Национална здравна карта става невалидна и в сила ще влезе отново здравната карта от 2011 г., която нямаше задължителен, а пожелателен характер. Същото ще се случи и ако при обжалване петчленен състав на ВАС потвърди решението на настоящата инстанция.