Бюджетът на НЗОК мина на първо четене в парламента

Със 122 гласа „за“, 32 – „против“ и 69 „въздържали се“ народните представители приеха на първо четене Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. Против бяха всички присъстващи 22-ма депутати от БСП и 10 от 11 от „Има такъв народ“, а „въздържали се“ гласуваха народните представители от „Възраждане“ и ДПС.

Основните критики към бюджета бяха липсващата политика на извеждане на повече дейности от болничната в извънболничната помощ и липсата на гаранции за възнагражденията на медиците по КТД.

Депутатът от ДПС доц. Джевдет Чакъров заяви, че парламентарната му група гласува „въздържал се“, защото за пореден път не са заложени никакви реформи в бюджета на НЗОК. „Отчитаме, че бюджетът е само за 6 месеца и това не може да стане рязко, защото рискуваме стабилността му, но няма дори тенденция за преструктуриране на бюджета в посока доболнична помощ, профилактика и превенция. Отново най-много средства се дават за лекарства и болнична помощ, докато в останалите държави от ЕС е точно обратното. България е страната в ЕС с най-големи разходи за лекарства. Основната причина е, защото основната част от средствата са насочени в профилактиката и превенцията. Ние ще подкрепим мерките за контрол на лекарствата, заложени в преходните и заключителни разпоредби, но трябва да се прецизира текстът, който указва, че при липса на действащи рамкови споразумения НЗОК ще заплаща лекарствените продукти по цена, равна на най-ниската цена за единица количество лекарствено вещество за същия лекарствен продукт, от доставените на всички болници, сключили договор с НЗОК, през месеца, предхождащ месеца, за който се отнася отчета на лечебното заведение. Отново няма мерки за контрол върху качеството на медицинските услуги, особено на болничните, където отива най-големият паричен ресурс. Трябва да се извършва проследяване на дадения пациент и след изписването му от лечебното заведение. Не са заложени и мерки, които да доведат до намаляване процента на доплащане от пациентите. Най-много се доплаща за лекарства, а след това за долекуване. Абсолютно наложително е да намерим решение на този проблем“, каза доц. Чакъров.

„Не е коректна позицията, изразена от колеги на последното заседание на комисията по здравеопазване, че увеличението на бюджета на НЗОК ще даде възможност да се увеличат заплатите на лекари, медицински сестри и персонал. Увеличението на разходите за т.г. не гарантира увеличаване на техните възнаграждения, като една от причините е, че много малко болници са подписали КТД“, допълни още той.

Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков заяви в отговор, че са наследени големи диспропорции в бюджета на НЗОК. Според него е рисково да се правят резки промени в болничната и извънболничната помощ. „В момента ние имаме голям поток от пациенти, които отиват в болниците и не толкова много – в извънболничната помощ. За да се случи прехвърлянето на потока е необходимо да се увеличат медико-диагностичните дейности в извънболничната помощ, да има по-високо заплащане да се създадат условия на лекарите за работа в трудно достъпните райони. Всичко това може да се види и в проектобюджета“, каза Христо Хинков.

По думите на министъра е много трудно е да се постигнат нивата на възнагражденията в ЕС с 8% здравна вноска и винаги ще има доплащания от пациенти. „Правим обаче всичко възможно чрез оптимизация, изсветляване на системата и въвеждането на НЗИС, да постигнем по-добри  резултати“, каза проф. Хинков.

Според депутата от БСП Георги Гьоков бюджетът на НЗОК би трябвало да има за цел максимално ефективно управление на обществено-финансовия ресурс. По думите му проблем са липсващата политика за решаване на демографската криза и на профилактика и превенция. „Отново мерките са насочени към самата система на здравеопазване, а не към увеличаване на качеството на здравеопазване. В системата няма доволни – нито тези, които предоставят медицинските услуги, нито тези, които ги ползват“, каза Гьоков.

И от „Възраждане“ заявиха, че се въздържат при гласуването заради липсващите реформи, които са заложени в бюджета.

Депутатът от „Има такъв народ“ проф. Андрей Чорбанов също изрази несъгласие с начина, по който са разпределени средствата. „Бюджетът е консервативен. От ИТН имаме много резерви към него и ще настояваме за промени в разпределението между двете четения по конкретни пера. Например увеличението за дентални дейности е малко, а денталното здраве е от изключително значение за здравния статус“, каза той.

Народният представител от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов заяви, че въпреки че гласуват „за“ проектобюджета между първо и второ четене ще предложат промени, сред които е изменение на Закона за здравното осигуряване, свързана със заплащането на лекарствени продукти от НЗОК. „Съществено ни притеснява фактът, че в този бюджет, сравнен с проекта на служебното правителство, има намаление с близо 160 млн. лв. в болничната помощ, което означава, че отново няма да бъдат постигнати възнагражденията в Колективния трудов договор. Нужно е увеличение на средствата за дентална дейност и ние подкрепяме мотивите на Българския зъболекарски съюз“, каза той.

Припомняме, че увеличението на здравноосигурителните разходи е с 910 908 700 в сравнение с бюджета от 2022 г. или общо средствата да са 7 027 213 600 лв. За Така за ПИМП е предложено увеличение с 24,4%  или 452 603 300 лв., за СИМП сума е 455 682 200 лв., или увеличение с 19,8%, за дентална помощ– 274 068 600 лв. или 14,3%, за медико-диагностични дейности - 14,5% или общо 237 286 000 лв.. Ръстът при лекарствата общо е 16,5% или 1 764 770 200 лв., а в болнична помощ - 11,4%, или увеличение с 317 550 500 лв. като общата сума става 3 109 351 100 лв.