Болнични асоциации: Ще ни трябват ли болници след пандемията?

Изпълнителите на болнична медицинска помощ са изправени пред сериозни финансови затруднения заради намалените си бюджети, предупреждават от Националното сдружение на частните болници, Българска болнична асоциация, Асоциацията на университетските болници и Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение.

Според болничните организации проблемът се очаква да е особено сериозен през този месец, когато вече сме свидетели на рязко покачване на броя на новозаразените с COVID-19 и очакваните в тази връзка сериозно увеличение на броя на новоприетите пациенти и затруднения в осъществяването на нормалната лечебна дейност на болниците.

„Причината за създалата се ситуация е решение на Надзорния съвет на НЗОК от 16 декември за намаляване на бюджетите на болниците за същия месец с между 20 и 50%. Болниците бяха информирани за това едва в края на месеца, когато вече бяха приключили дейността си. Поводът за определянето на отделен бюджет само за декември е липсата на бюджет на Касата за 2022 г., от който ще се плаща дейността за този месец. Изискването на Закона за здравното осигуряване и Закона за публичните финанси е при липса на годишен бюджет и до приемането му, за всеки месец от новата бюджетна година да се определя 1/12 от миналогодишния бюджет. Това като макрорамка формално и донякъде е спазено, но не и по отношение на бюджетите на болниците поотделно“, се казва в обръщението на болничните организации.

Аргументите за това решение са намалените обеми дейност на повечето болници през 2021 г. Има реална опасност този сценарий да се повтаря всеки следващ месец до приемането на бюджета на НЗОК за 2022 г., опасяват се от болничните организации. А това означава, че дотогава и независимо от реалните нужди на болниците в пандемична или извън пандемичната обстановка, те ще останат приковани към резултатите от работата си през изминалата 2021 г. и най-вероятно много от тях няма да могат да посрещнат нито своите нужди, нито да удовлетворят нуждите на пациентите, които са ги избрали за своето лечение. „Междувременно, доколкото ни е известно, засега само директорът на СЗОК Иванка Динева се е ангажирала да проучи действителните нужди на лечебните заведения и ще изпрати анализ на НЗОК и предложения до 17 януари, отговарящи на обективните потребности, които ще обезпечат нуждите на пациентите, лекуващи се на територията на София-град“, допълват организациите.

Те припомнят, че намалените обеми дейности през изминалата година в повечето случаи са се дължали на преустановяването на плановия прием и плановата оперативна дейност на два пъти по за повече от месец, както и на отлагането на лечението от страна на самите пациенти заради страх от заразяване, а за по-голямата част от болниците – и поради ангажираността на персонала и структурите им с лечение на COVID пациенти.

„В месеците на пандемия болниците, за разлика от други сектори на стопанския и обществен живот, нито за миг не затвориха вратите си за нуждаещите се от тяхната помощ и през цялото време бяха на разположение на своите пациенти. Разходите им за заплати, средства за индивидуална и колективна защита, дезинфекция, климатизация и поддръжка на сградите, абонаментно обслужване и много други се трупаха всеки ден, независимо дали лечебните заведения са в принудителен престой или са ангажирани само с лечение на COVID пациенти и избягвани по този повод от пациентите с други заболявания“, коментират от болничните организации.

Именно поради извънредната COVID обстановка болниците бяха компенсирани през изминалата година с част от недостигащите им средства за покриването на тези разходи. За декември обаче, съгласно приетото решение на НС на НЗОК, а най-вероятно и за следващите месеци, такава възможност не е предвидена. Нито е предвидена частичната компенсация на увеличените цени на енергоизточниците от страна на правителството.

„Болниците, разбира се, ще продължат да изпълняват ежедневно и стриктно своите задължения, независимо от цената, която ще платят за това и независимо от риска дори да се стигне до фалит за някои от тях. Неволно и неусетно допуснахме здравеопазването да се превърне само в борба с пандемията. Въпросът е какво следва, когато тя приключи. Ще ни трябват ли болниците тогава?“, допълват организациите.