Аркади Шарков: Намаляването на цените на клиничните пътеки звучи безумно

Парите, когато са общи, никога не са достатъчни. Особено с недостатъчната наличност на механизми, които да проследяват ефекта и качеството от тяхното разходване. Това каза пред БНР здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) по повод бюджета на НЗОК, който вече е внесен в парламента.

„Парите не са достатъчно. Те са с 43 млн. лв. по-малко в сравнение с проекта, предложен от служебното правителство. Макар и с толкава малко, това е сигнал, че опитите за гонене на този прословут 3% дефицит, за да влезем в еврозоната, водят до ощетяване на бюджетите на ДОО и на НЗОК“, уточни той.

По думите на Шарков макар ръстът на бюджета на НЗОК спрямо предходната година да е около 16%, това не означава, че няма да претърпи промени в парламента между първо и второ четене на законопроекта. „Според актуализираната бюджетна прогноза общият бюджет за здравеопазване – на НЗОК и МЗ, е 5,5% от БВП. Проблемът е, че за здравеопазване средно са нужни между 9% и 10% от БВП, което означава, че останалите 4,5% ще бъдат доплатени от пациента“, каза той.

Здравният икономист отбеляза и друг проблем в бюджета на НЗОК. „Намаляването на цените на клиничните пътеки звучи безумно на фона на все още съществуващата инфлация и вече нарасналите цени. Основният приход на лечебните заведения е от клинични пътеки, а от него зависят както заплатите на персонала, така и заплащането на режийните разходи, на консумативите, на лекарствата, на медицинските изделия – и цените на всичко това са скочили. И вместо да се мисли как да се подобри качеството за сметка на количеството, т.е. за намаляване на обемите за сметка на цените, се мисли точно обратното, включително се вкарват и нови дейности и биомаркерите при медицинските изделия“, каза Аркади Шарков.

Той уточни, че е добро решението на Касата да заплаща биомаркерите, но те не трябва да са в перото за медицински изделия. „Веднъж сложени там, тази сума ще нараства през годините, тъй като постоянно ще бъдат добавяни и нови тестове. Трябва да има отделна група за тях в перото за лекарствата“, каза Шарков.

По думите му заложените в бюджета 200 000 хоспитализации по-малко в сравнение с предишния проект са счетоводен трик. Според него се разчита на проверките за фиктивни такива, за да може тяхното количество ще бъде намалено.

Шарков коментира и идеята за увеличение на здравните вноски, като по думите му рано или късно това ще се случи. „Въпрос на политическа воля. Политиците „потапяха“ тази идея, тъй като знаят, че не е популярна нито сред гражданите, нито сред работодателите. Желание и на сектор „Здравеопазване“ е това да се случи – да се заделя повече за здравеопазване от джоба на българина. Въпрос на убеждаване е гражданите да разберат какво всъщност се покрива от бюджета на НЗОК, за да имат достъп до качествено здравеопазване. Покрива се много, въпросът е, че не се вижда. А след като не се вижда, гражданите отказват да плащат. Необходимо е да бъде обяснено колко по-лошо би било, ако тези дейности не се покриват от здравните вноски“, каза той.

Здравеопазването е както социална дейност, така и форма на бизнес, защото всеки трябва да бъде заплатен за труда си, допълни още Шарков. Пазарната логика е мястото, което избират повече пациенти, да е по-качествено, каза още здравният икономист.