Анализ на МЗ: На болнично ниво липсва мотивация за прием на тежки случаи

С 52,5 млн. лв. МЗ ще субсидира спешните отделения в болниците. Това става ясно от проектобюджета на МЗ за 2020 г. и актуализираната бюджетна прогноза за 2021 г. и 2022 г. Според обявената прогноза, сумата няма да се промени в следващите три години. За сравнение през 2017 г. средствата за субсидии за спешна медицинска помощ в болничните заведения с разкрити спешни отделения са били в размер на 26, 541 млн. лв., през 2018 – 29,  522 млн. лв., а през 2019 г. – 32, 5 млн. лв.

Субсидията е включена към администрираните разходи по бюджетна програма „Спешна медицинска помощ“.

Сред основните цели на програмата са осигуряване на равнопоставен достъп на населението до спешна медицинска помощ и подобряване на системата за финансиране на спешната помощ и гарантиране на нейната кадрова и материална-техническа осигуреност.

„Извършените през последните 25 години реформи в извънболничната и болнична помощ изцяло промениха структурата, организацията, управлението и начина на финансиране на здравната система. В резултат на това възникнаха редица проблеми и се нарушиха взаимовръзките между съществуващата система за спешна медицинска помощ, финансирана и организирана от държавата и останалите структури на здравната система, явяващи се самостоятелни субекти с пазарна ориентация, в т.ч. частни, финансирани основно чрез системата на задължителното здравно осигуряване“, пише в коментар на Здравното министерство към програмата.

От МЗ заявяват, че се наблюдават негативни тенденции на подбор на хоспитализираните болни и липса на мотивация за прием на тежки случаи, които разходват значителни средства. Съществуващите спешни отделения пък не са добре обезпечени кадрово, технологично и финансово. 

Липсата на функционални връзки между отделните лечебни заведения и на адекватна нормативна уредба затруднява пътя на спешния пациент на съответните нива на обслужване и нарушава непрекъснатостта на медицинската помощ. Направеният анализ на системата за спешна медицинска помощ показва големи дисбаланси в осигуреността и използваемостта както на извънболнично, така и на болнично ниво. 

„Извънболничната помощ не развива своя капацитет за осигуряване на непрекъснат достъп на пациентите до първична и специализирана помощ, особено в труднодостъпните и отдалечени места. Голяма част от лечебните заведения за болнична помощ не разполагат със структури за прием на спешни пациенти, както и капацитет за тяхното обслужване – малки общински и частни болници, специализирани лечебни заведения“, уточняват още от ведомството.

„Липсата на функционални връзки между отделните лечебни заведения и на адекватна нормативна уредба затруднява пътя на спешния пациент на съответните нива на обслужване и нарушава непрекъснатостта на медицинската помощ. Направеният анализ на системата за спешна медицинска помощ показва големи дисбаланси в осигуреността и използваемостта както на извънболнично, така и на болнично ниво. Налице са значими различия в използването на екипите, наличните финансови ресурси и общите равнища на производителността“, коментират още от ведомството.

Затова от МЗ заявяват, че следва да се въведе интегриран модел за обслужване на спешни пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ чрез укрепване на сега съществуващите центрове за спешна медицинска помощ и чрез функционално обособяване на специализирани спешни структури към определени болници, гарантиращи непрекъснатост и високо качество на спешната медицинска помощ.

В болничната част на системата следва да се подкрепят лечебните заведения, отговорни за осигуряването на безотказен прием на спешни пациенти, в т.ч. специализирани спешни центрове (травма центрове; кардиоцентрове, мозъчно-съдови „stroke” центрове, центрове за лечение на термична травма; токсикологични центрове и др.) на областно, регионално и национално ниво.