Американската камара: 200-300 лекари напускат България годишно, личните лекари намаляват

250–300 лекари средно напускат България годишно поради липса на признание и ниското заплащане у нас. Това се посочва в доклад, изготвен от Здравния комитет на Американска търговска камара в България, като се подчертава, че заради проблема се увеличава недостигът на медицински специалисти у нас. Разпределението на медицински специалисти на 1000 души население в страната е изключително неравномерно е друг извод в него.

В анализа се отбелязва, че ако през 2012 г. броят на общопрактикуващите лекари у нас е бил 4900, то през 2018 той намалява до 4199. В същото време съотношението между специалистите и личните лекари у нас е 5,9 към едно на фона на 3,1 към едно в останалите страни от ЕС, което според авторите на доклада говори за намаляване на ОПЛ като желана професия у нас и за недостиг на общопрактикуващи лекари, които да следят здравния статус на българските граждани.

В доклада се дават и данни за средните годишни разходи за превенция на глава от населението, като за България те са 2,6 от общите разходи за здравеопазване или 34 евро на фона на 89 евро и съответно 3,9% от общите разходи за здраве в ЕС. Значителна част от смъртните случаи могат да бъдат предотвратени чрез управление на поведенческите рискови фактори и засилване на първичната превенция, посочват в тази връзка авторите му. Индикаторът „Предотвратима смъртност на 100 000 жители в ЕС“ поставя България назад в класацията с показател от 427 души на 100 000 жители. Нещо повече, България изостава по отношение на някои критични здравни показатели. Например, нивата на инсулти и хипертония у нас са над 4 пъти на средноевропейските, както и нивото на исхемична болест на сърцето – над 1,5 пъти. Това са тревожни данни, на които трябва да се отговори с превенция и лечение, посочват от камарата.

Демографските тенденции поставят българското здравеопазване в необходимост от фундаментални и структурни промени, е основният извод от анализа.

Докладът на Американска търговска камара в България посочва пет идеи, чиято реализация би донесла средносрочни подобрения на здравната система, и които ще се отразят благоприятно на здравния статус на населението, достъпа до здравни услуги и повишаване на благосъстоянието. Това са превенция, скрининг и иновативна медицина; инициативи за дигитализация; промяна от ИТ-здравеопазване към истинско дигитално здравеопазване; нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата и ефективно използване на европейските фондове.

По отношение на превенцията, според авторите му, възможните ползи от HPV-ваксинация  могат да допринесат с увеличение от поне 110 милиона лева в БВП. Ако се инициира национална кампания за скрининг на дебелото черво, това би могло да доведе до намаляване на 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване. Въвеждането на иновативни медикаменти и профилактика на диабет пък могат да допринесат до 250 милиона лева потенциални спестявания, смятат от Американската камара.

По отношение на финансирането на здравната система на България докладът посочва, че първа стъпка е да се увеличат общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, за да започне да се намалява разликата ни със средните сравнителни показатели за ЕС. Също така е необходимо увеличение на публичните инвестиции от страна на държавата, за да се намалят разходите за доплащане на пациента за здравеопазване до по-малко от 20% и те да достигнат близо до средното за ЕС. Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39.3%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия.

Според американската камара е нужно и демонополизиране на НЗОК, както и промяна на цялостния модел, който да стъпи на практиките във Франция, Германия, Швейцария.

Ново е предложението за създаване на специален Фонд за иновации, чрез който да се гарантира ранен достъп до иновативни лекарства за пациентите.

Според доклада ползите от мащабна и целенасочена дигитализацията на здравеопазването у нас ще допринесат за улеснен достъп до терапия и лечение на пациентите, подобряване на ефективността на здравеопазването и разходите за него, повишена отчетност и прозрачност на разходите и др. Във фокуса на доклада се включват ползите от навлизането на телемедицината, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, електронна рецепта и възможността за холистичен анализ за здравното състояние на населението.