„Мигрената не е главоболие, тя е болест, която доскоро нямаше адекватно лечение. Всеки мигренен пристъп оставя в мозъка по едно бяло петънце. Всеки пристъп не само причинява болка, но и увреждане на мозъка.“ Това каза акад. Иван Миланов, председател на Българско дружество по неврология, по време на дискусията „Мигрената – актуален проблем на обществото“, организирана от diagnosa.info, която се проведе снощи.
По думите на акад. Миланов мигрената и епилепсията са много близки заболявания, като досега за лечението й са били използвани медикаменти, създадени или за лечение на епилепсия, или за лечение на депресия. „Вече има терапии, която са конкретно за мигрена и действат, стига диагнозата да е точна. Виждал съм много пациенти, на които са поставили диагноза мигрена, а те нямат такава. По-често се среща хипердиагностиката, отколкото обратното. Новите лекарствата са два вида – моноклонални антитела, които се инжектират веднъж месечно, и лекарства от групата на гепантите, които могат да се вземат на хапчета през ден. С тези медикаменти макар пристъпите никога да не изчезват, те стават по-слаби и по-малко на брой. В Европа стана изключително популярно лечението с ботулинов токсин, защото той потиска нивата на калцитонин-ген-свързания пептид, който е една от причините за мигрената. Това, което не бива да приемат пациентите с мигрена, са аналгетици, защото те имат особена чувствителност към тях и системният им прием води до хронифициране на мигрената“, каза още акад. Миланов.
„Много от лекарствата, които използвахме доскоро, бяха медикаменти, на които лечението на мигрената им беше хоби. Бяха създадени високоспецифични лекарства, които се използват при остър пристъп и инхибитори на калцитонин-ген-свързания пептид. Лошото е, че хората имат достъп и до лекарства, които са рекламирани като ефективни при всякакви главоболия, а има и такива, които приемат аналгетици превантивно, което води до много неприятен порочен кръг“, каза и чл.-кор. проф. Георги Момеков.
Д-р Мария Трифонова заяви, че у нас от мигрена страда около 12 до 14% от населението, от които три пъти повече са жените в сравнение с мъжете. Тя представи проучване, направено сред 300 пациенти, 50% от които страдат от мигрена повече от 10 години.
По думите й 39% от пациентите с мигрена са между 35-44 години, 11% - 25-34 и 34% - между 45 и 54 години. От анкетата става ясно, че 31% от тези, които заявяват, че страдат от мигрена, никога не са били диагностицирани от лекар.
„Около 60-70% от боледуващите са в групата на епизодичната мигрена, но 25% имат пристъпи повече от три пъти в месеца“, каза д-р Трифонова.
Анкетата е показала, че за стопиране на пристъпите използват обезболяващи без рецепта, противомигренозните лекарства, изписани от невролог, както и други алтернативни методи – йога, медитация, редовен сън. 90% от пациентите имат интерес към нови лечения или нови терапевтични подходи.
По отношение на работоспособността се оказва, че 14% от анкетираните са напуснали работа, 45,2% търпят голямо негативно влияние върху работоспособността, а 26,7% имат средно влияние.
Д-р Георги Славчев коментира, че засегнатите от мигрена лица в трудоспособна възраст са 441 939, от които около 4% (17 678) са с хронична мигрена, която води до отсъствие от работното място повече от 60 дни. „Отчитайки всички тези лица с хронична мигрена и необходимостта от поне два амбулаторни прегледа при специалист, годишните разходи, които се заплащат от НЗОК, са 2 785 876 лв. Годишен разход за хората с хронична мигрена, които се лекуват с моноклонални антитела, е 16,6 млн. лв. Медицинските разходи за всички лица с мигрена надхвърлят 28 млн. лв. Ако медикаментите за профилактика бъдат реимбурсирани от НЗОК, ще се намали честотата на мигренозните пристъпи и тези лица ще имат икономически принос като здравите хора“, каза той.
