Адв. Мария Шаркова: 81% от делата се водят срещу лечебни заведения, а едва 11% - срещу лекари

„Най-много дела, 81%, се водят срещу лечебни заведения, а не срещу лекари. Много рядко в тях има пропуск на конкретен лекар. В по-голямата част от случаите има множество пропуски на различни нива в целия диагностично-лечебен процес“. Това каза адвокатът по медицинско право Мария Шаркова в презентацията си „Митове за „лекарските грешки“ по време на конференцията „Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика“, която се проведе през уикенда. Изводът е на база мониторирани 525 граждански дела, заведени от пациенти за причинени вреди в периода 2007-2022 г.  

11% от делата са срещу конкретни лекари, а 8% - срещу лекарите и лечебните заведения едновременно. Най-уязвимите специалности пък са акушер-гинекологията и хирургията. Средната цена на съдебен иск е на стойност 75 500 лв., а средната продължителност на делата е 46 месеца.

Като примери за вредата от продължителното водене на дела адв. Шаркова посочи два случая. Дело срещу областна болница за смърт на млада жена, приключило на 15.03.2022 г. - 260 000 лева общ размер на главницата, 392 693 лева законна лихва и общ размер на обезщетението: 652 693 лева. Друго проточило се дело, в което лихвата е почти равна на присъденото от съда обезщетение, е срещу столична частна болница, за трайно тежко увреждане на новородено при раждане, като делото е приключило на 11.05. 2021 г. - 490 000 лева размер на главницата, 394 000 лева размер на законната лихва, а общият размер на обезщетението е 884 000 лева.

По думите на адв. Шаркова не е необходима дефиниция за „лекарска грешка“, защото пациентите по никакъв начин не са възпрепятствани да търсят правата си и обезщетение за вредите, които са понесли. Почти в 44% делата приключват в полза на пациента в периода 2007-2022, като в периода 2007-2019 г. процентът на делата, приключили в полза на пациента, е бил 38%. „Това не означава, че са се увеличили лекарските грешки или е нараснал броят на увредените в лечебни заведения. Това означава, че пациентите стават все по-активни, а се развива и съдебната практика“, каза тя.

С 6% са нараснали делата за причиняване на смърт – от 20% от всички дела през 2019 г. на 26% от всички дела през 2022 г.

Сред примерите от съдебната практика са дела за размяна на телата на починали при предаването им; задържане на бебе като заложник от болница до заплащането на дължими суми за престоя на родилката; забременяване след вазектомия на съпруга; имплантация на ембриони без съгласието на партньора; грубо отношение при съобщаване на диагноза и нарушаване на правото на информирано съгласие.

Адв. Шаркова подчерта, че медицината, основана на доказателства, би намалила риска от субективизъм при преценка на действията на медицинските специалисти и би осигурила обективност и безпристрастност на съдебно-медицинските експертизи. „В този смисъл и не само не би направила лекаря по-уязвим за съдебно преследване, а напротив – и двете страни биха били удовлетворени, защото на всеки се полага да научи истината“, каза тя.

Юристът набеляза и конкретни решения за намаляване на лекарските грешки - безопасността на пациента да бъде припозната като проблем, касаещ както качеството на медицинската помощ, така и общественото здраве, разширяване на ролята на съсловните организации върху контрола на медицинската помощ и спазването на правилата за добра медицинска практика, създаване на възможност за идентифициране, докладване и анализ на нежелани събития при запазване на конфиденциалност. Необходимо е да се изградят комуникационни умения сред медицинския персонал и мениджмънта, тъй като дела на делата, при които във фактическата обстановка се описва сериозен проблем с комуникацията или информираното съгласие конкретно е 36%.

„Друга насока е да се поощрят алтернативните методи за управление на конфликти в лечебните заведения, както и да се повиши правната култура на медицинските специалисти и да им се осигури подкрепа и сигурна среда за работа“, призова Шаркова.

На форума презентация изнесе и адв. Мария Петрова, която пък заяви, че лекарят може да сгреши превантивно, в анамнезата, в работната диагноза, в диференциално диагностичен план, в допълнителните образни и/или лабораторни изследвания, в окончателната диагноза, в лечението и в наблюдението и затова трябва да има един ясен и проследим процес, при който дори и в медицината 2+2 ще е равно на 4.

Тя посочи, че СЗО още през 2009 г. е определило лекарската грешка като „неуспех да се приложат умения, грижи или знания от изпълнителя на медицинска помощ”, а според съдебните медици лекарската грешка е „добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенство на медицинските му знания, методите на диагностика и лечение, на особеното протичане на заболяването при дадени пациенти или на обективно трудни условия, в които се е осъществила дейността по лечението и работата на лекаря“.

Главният юрист на Столичната лекарска колегия адв. Иван Сотиров пък заяви, че е абсолютно задължително вещите лица в съда, които са медици с огромна квалификация, също трябва да бъдат редовни членове на Лекарския съюз.

По отношение на правилата за добра медицинска практика той заяви, че и в момента на сайта на БЛС могат да се видят проектите за специализираните ръководства по специалности, които ще бъдат част от общите правила за добра медицинска практика - по Образна диагностика, по Гастроентерология, по Хирургия, по Пластично-възстановителна хирургия и за общопрактикуващите лекари.