Последният вариант на Закона за хората с увреждания не води до никаква радикална промяна при ключови въпроси за финансирането. Това посочват в свое становище от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
АИКБ смята, че като цяло политиката на определяне на квоти „с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда” (член 41 от законопроекта) е мярка, която е доказала неефективността си с течение на времето.
„На първо място, работодателите са „за“ назначаването на хора с увреждания, особено в сегашните условия на остър дефицит на човешки ресурси. Но проблемите с възможностите за назначаване на работа на хора с трайни увреждания съвсем не се решават с „гарантиране на квоти“. Затова, принципно погледнато, ние сме против квотите, които само създават впечатление за грижа за хората с увреждания, но на практика предимно създават проблеми и на хората с увреждания, и на работодателите“, се посочва в становището на работодателската организация.
„Тук трябва да се прави ясна разлика между „хора с трайни увреждания“ и „с ТЕЛК решения“. При сегашното изключително незадоволително състояние на нещата, при което корупцията в и около ТЕЛК е превърната в национален спорт, квотите в най-добрия случай „решават“ проблемите на „хората с ТЕЛК решения“. Хората с трайни увреждания имат огромни трудности от друг характер, свързани на първо място с достъпността на архитектурната среда. Тези въпроси се регулират най-вече със Закона за устройство на територията, но освен да регулира на книга, законът трябва и да се прилага. А това предполага инвестиране на средства, проектиране и изграждане на сгради и тротоари по начин, който да дава възможност на хората с трайни увреждания да се придвижват и да ходят на работа“, отбелязват от АИКБ.
Във връзка с квотите работодателската организация заявява още, че подходът към малките предприятия „заслужава само укор“ и е нелогичен и от математическа гледна точка, и от гледна точка на икономиката и социалната политика. „АИКБ смята, че този подход е порочен и призовава текстът да бъде коригиран още преди влизането на законопроекта в пленарната зала на Народното събрание, като се приеме обща квота от 2% за всички предприятия с повече от 50 заети. Призоваваме квотата за предприятията с брой на работниците от 26 до 50 души да отпадне. Друг подход означава преднамерено натоварване на малките предприятия за сметка на облекчаване на по-големите“, смятат от там.
Според тях в Закона за хората с уврежданията и изобщо в законодателството за хората с увреждания трябва да се залагат мерки, които да подпомагат работодателите в наемането на хора с увреждания, а също така да помагат на хората с увреждания да си търсят работа. Като пример от Асоциацията посочват мерки за осигуряване на подходящ специализиран транспорт.
АИКБ поставя още въпроса за промяна на формулата на финансирането на представителните организации на хората с увреждания. „Ние предлагаме и сме убедени, че досегашното субсидиране на представителните организации на хората с увреждания трябва да се замени с финансиране на проектна основа“, посочват от там и се аргументират така: „Субсидирането създава зависимост на представителната организация от държавата. Поне що се отнася до сферата на индустриалните отношения, има изрични изисквания на конвенция на МОТ, че представителните на национално ниво организации на работодателите и на работниците и служителите (профсъюзите) НЕ може да получават субсидии от държавата. Логиката е същата – не може хем да си партньор в социалното сътрудничество, хем да си зависим финансово от другата страна“.
