НЗОК плаща за първите три месеца на болниците по стария НРД до приемане на бюджета, после ще смята отново

Касата ще плаща на болниците за първото тримесечие на годината по цени, равни на договорените в НРД, при месечни обеми равни на 1/12, а след приемането на Закона за бюджета на НЗОК 2022 ще рекалкулира. Това е решил Надзорният съвет на НЗОК на заседанието си от 10 февруари, а от стенограмата става ясно, че причината за това е, че ЗБНЗОК ще влезе в сила със задна дата от 1 януари.

Според председателя на Надзорния съвет Васил Пандов решението на Надзорния съвет е по-скоро по целесъобразност, но юридически продължават да се прилагат действащите цени и обеми до подписването на нов анекс към НРД. „Тук има една единствена забележка, тя е по-скоро процедурна в бъдещите преговори, които ще бъдат за анекса към Рамковия договор, които ще бъдат след влизане в сила на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., че тъй като бюджетът на НЗОК ще влезе в сила от 1 януари 2022 г., дали няма Лекарският съюз или Зъболекарският съюз да искат цените и обемите оттам нататък да се актуализират. Доколкото разбирам, една от причините на предложението на ръководството на НЗОК да приемем, че се прилагат действащите цени и обеми до влизане в сила на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., е да не даваме повод за подобна дискусия в бъдеще, когато преговаряме за анекс към рамковия договор“, казва той.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев обаче уточнява, че в НРД има изричен член, където пише докога действат цените. „Никъде Законът не казва, че продължават договорените неща по НРД, затова е изискуемо от наша гледна точка, от нашите юристи, от нашите финансисти, да имаме фиксирано, че цените и обемите са равни на тези, които последно са приети. Ако Законът за бюджета на Касата влезе на 1 април 2022 г. с изричното условие, че действа от 1 януари 2022 г. и с какви пари ще преизчисляваме от 1 януари, и при какви обеми ще действаме? Ще извадим вече платените или ще рекалкулираме от начало всичко? Именно това ни навежда на мисълта, че е добре да се вземе решение, което да каже, че цените и обемите за първите три месеца са толкова, след това, като се приеме бюджетът на Касата, вече да се преговаря при новата ситуация за нови цени и за нови обеми. В противен случай в момента аз нямам законова делегация да потвърждавам масови плащания към лечебните заведения, защото в Националния рамков договор изрично е записано, че тези цени са до 31.12.2021 г. Нататък ние нямаме определени цени“, казва той.

Според Васил Пандов Законът за здравното осигуряване е категоричен, че когато Националният рамков договор за медицинските, съответно за денталните дейности, и анексите към тях не бъдат приети при условията, по реда и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД и анекси към тях.

Представителят на КНСБ д-р Иван Кокалов предлага след като излезе Законът за бюджета и се подпише новия анекс към НРД, тогава да се преценява как да се действа спрямо изплатеното за първото тримесечие, но сега, за да могат да фактурират дейностите си болници, трябва изрично да им се каже, че до подписване на нов анекс към НРД с нови цени и обеми действа старият НРД.

Заради изискване за допълнителен анализ, надзорниците обаче не са взели решение да променят Методиката за работа при неблагоприятни условия с увеличение на коефициентите.

„Невзимането на решение означава, че се отлага от това конкретно заседание. Не е задължително да я гледаме отново. Просто не взимаме решение, защото е поискана информация по нея, с която към момента не разполагаме“, казва доц. Пандов.

Срещу увеличението са се изказали представителите на министерството на финансите Виолета Лорер и Естел Василева. „Основната аргументация в докладната записка е описано увеличение на цените с 30%, за което ние не виждаме обосновка. Ако приемем, че с 30% са се вдигнали цените, то това би било валидно за абсолютно всички медицински услуги, не само за COVID пътеките. При положение, че ние искаме да заплащаме на база дейности и повишено качество, а не в момента да даваме допълнителни пари за същите дейности, вчера се разрових в статистиката – решението октомври месец е взето за трите месеца и е взето в условия на свободен оставащ бюджет, който сме имали. Към момента ние в средата на годината сме с амбицията да правим реформи и считаме, че увеличението на цените трябва да бъде на база дейности и повишено качество. Също и параметрите, които са описани за заболеваемост над 250, в момента тя е 1500. Под 250 сме имали единствено месеците юни, юли и август, т.е. ние приемаме критерии, които са били валидни преди настъпилата вълна от Омикрон. Ако приемем тази мярка, тя със сигурност ще бъде валидна до юни. Ние по-скоро трябва да започнем да взимаме действия за връщане към нормалните дейности“, казва Естел Василева.

„Ние трябва да готвим система за пост-COVID вълната. И тя трябва да е готова за това. В момента нямаме напрежение с COVID леглата. Имаме даже напрежение за не-COVID леглата вече. И нали разбирате, ако една пътека за грип е 1000 лв., а една пътека за COVID е 1600 лв. и ние сега я направим 1900 лв., нали се сещате какво ще правят болниците с COVID?! Т.е., ние насърчаваме и мотивираме една система, от която вече няма нужда и напротив, ние вече трябва да работим в обратната посока. И е крайно време да започнем да плащаме за дейност. Крайно време е вече да минем към плащане за дейност, балансиране на пътеки и да готвим системата за след COVID“, допълва Лорер.

Според Васил Пандов пък, ако се следва текстът на Закона за здравното осигуряване, Методиката от 2020 г. е незаконосъобразна, но никой не я е обжалвал пред Върховния административен съд. „При една жалба ще се окаже, че от 2020 г. насам са разходвани средства, които са в противоречие със Закона за здравното осигуряване“, казва той.

Проф. Салчев подчертава, че вече е изпратил няколко сценария за преговорите с Българския лекарски съюз за балансиране на клиничните пътеки. „Чакам да се вземе решение при преговорите кой ще води преговорите, за да ги представя на останалите колеги, за да се знае този сценарий предварително. Ние сме разработили това нещо“, казва той.

„Преговорите по Закона за здравното осигуряване се водят с Лекарския съюз. Те ще трябва да направят такъв анализ. Но това, което обсъждахме и с колегите от Министерството на финансите, е, че и ние ще трябва да си направим такъв анализ. Анализът ще бъде в преговорите двустранен с определения субект в Закона за здравното осигуряване – Лекарският съюз, и от наша страна ще го направи НЗОК“, допълва доц. Пандов.

Той казва още, че преговори първо ще се водят на експертно ниво, а след това ще има среща на Надзорният съвет с УС на БЛС и БЗС. „Мисля, че всички имат желание да се върнем към този модел. Ще го обмислим, но да приемем вече утвърдената технология на водене на преговорите“, казва до. Пандов. 

Пълния текст на стенограмата може да видите тук.