Проф. Татяна Червенякова е директор на Специализираната болница за активно лечение на инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров" в столицата. Днес разговаряме с нея за организацията на работа в лечебното заведение в периода на пандемията COVID-19, когато освен сериозни случаи на коронавирусна инфекция в него се приемат и лекуват и десетки болни - деца и възрастни, с други диагнози от тези клинични области.
Проф. Червенякова, промени ли се потокът пациенти, които лекувате в СБАЛИПБ – като възраст и тежест на инфекциите?
СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ - София, работи от началото на пандемията с две отделения за COVID-19, които към момента включват 108 легла. Паралелно в павилионната система на болницата се приемат пациенти с други инфекциозни заболявания: детски инфекциозни, пациенти с вирусни хепатити, чревни инфекции и др., пациенти с придобита имунна недостатъчност. Лечебното заведение хоспитализира от началото на пандемията и деца с диагноза COVID-19 като техният брой ежедневно е между 10 и 15, включително и в кърмаческа възраст.
По отношение тежестта на инфекцията в тази епидемиологична ситуация тенденцията е ясна: повече хоспитализирани пациенти като почти всичките са на кислородотерапия, а пациентите с леки клинични форми, които могат да бъдат наблюдавани от личните лекари при домашни условия не се хоспитализират. Имаме добра колаборация с личните лекари и терапията често се съгласува с тях. При децата тежките случаи са по-редки и само две от децата са преведени в реанимационни отделения за последните 6 месеца. В резюме, повече хоспитализирани, повече тежки случаи и несъществена промяна в острия клиничен стадий по отношение на детската възраст. Тепърва ще се обработват статистически данните от хоспитализираните пациенти в това лечебно заведение.
По Ваша преценка навреме ли търсят помощ пациентите или са наблюдава отлагане и закъснение след неоправдано дълго самолечение в дома?
Има пациенти, които са отговорни към своето здраве. Смятам, че медиите допринесоха със своята информация за COVID-19 за сериозността на болестта и хората се обръщат бързо за помощ. В лечебното заведение постъпват и хора, самолекували се в къщи, но техният брой е относително по-малък. Клиничното наблюдение показва, че е трудно предвидима тежестта и изхода от коронавирусното заболяване, колкото и да се опираме на определени прогностични показатели. Ето защо, навременната лекарска консултация е важна. Категорично това не е грип и общото между двете заболявания е само това, че се касае за респираторно заболяване.
Увеличават ли се приетите деца, как протича заболяването при тях?
В Инфекциозна болница работят специалисти по педиатрия и инфекциозни болести. Към настоящия момент медицинските грижи по отношение на децата се осъществяват от екипите на лечебното заведение като при необходимост се консултират със специалистите анестезиолози-реаниматори. Заболяването протича в леки и средно-тежки форми. Техния брой в настоящата ситуация е увеличен. Много често се хоспитализират заедно с болна майка и заразяването е в семейството.
Как е организирана дейността на лечебното заведение по отношение на другите видове инфекции, чието лечение не търпи отлагане?
Организацията в лечебното заведение по време на епидемии и пандемии винаги е била подчинена на необходимостта от хоспитализация на пациенти, които са с други инфекциозни заболявания, представляващи риск за общественото здраве. И към момента в болницата са хоспитализирани деца и възрастни с други респираторни инфекции, вирусни и бактериални менингити, чревни инфекции, вирусни хепатити, трансмисивни и др. Особена категория и грижа за медицинските екипи са пациентите с придобита имунна недостатъчност. Имаме единични случаи на ХИВ с коронавирусна инфекция. Всичко това налага изключително спазване на епидемиологичните мерки. Разграничаването на потоците при хоспитализираните пациенти е изградено през годините и се спазва, благодарение и на професионализма на всички, работещи в тази болница.
Една скорошна статистика сочи, че нараства интересът на младите лекари към специализация по инфекциозни болести. Имате ли много кандидат – специализиращи лекари в момента?
Специалността „Инфекциозни болести“ не е била атрактивна в годините поради ниското заплащане. Независимо трудностите през последните години има назначени специализиращи лекари, млади лекари със специалност, но техният брой не е достатъчен. В момента има 9 специализанти по инфекциозни болести. В рамките на пандемичната една година има молба за специализация само на един кандидат, т.е. не мога да кажа, че интересът на завършващите медици към инфекциозните болести се е повишил. Причините са комплексни, но ако те не получат финансова удовлетвореност, няма как да осъществим онази важна структура, обезпечаваща стратегическата цел за опазване на общественото здраве. Гледам положително в развитието на инфекциозните болести при тази пандемична ситуация и съм убедена в подкрепата на институциите, защото за в бъдеще ще ни предстоят срещи с нови етиологични агенти.
Можете ли да се ангажирате с прогноза какъв ще бъде ходът на епидемичният процес у нас - как ваксинирането ще повлияе развитието му, кога можем да очакваме формиране на колективен имунитет?
Епидемиологичният процес се наблюдава от съответните специалисти и математически модели. Определено смятам, че ваксинирането е на първо място и при достигане на колективен имунитет 70-80 % заболяването ще промени своята тежест и ход. Вярвам, че успоредно с профилактиката до края на годината ще се появят поне два протеазни инхибитора и лекарите ще държат в ръцете си и противовирусен медикамент.
Позволете ми да поздравя всички здравни специалисти, работещи на полето на инфекциозните заболявания, да им пожелая здраве и да кажа на всички, че без тях не може.
Д-р Десислава Банкова е завършила медицина м МУ - Плевен. Има признати специалоности по в ...
В Лион отвори врати Академията на СЗО, съобщи пресслужбата на организацията. Като предоставя ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Българските институции трябва да проверят и да реагират на това дали ГРУ е отговорно за взривовете в българските военни заводи. Все пак сме членка в ЕС и НАТО.
Жалко за Инфекциозна болница-директорът и е изключително слаб лекар и необразован управител!!!