Доц.д-р Владимир Русимов е роден е на 24.06.1971 г. в гр. Кюстендил. Средно образование завършва в ЕСПУ "М. Дринов", гр. Кюстендил през 1989 година, а през 1995 година висше образование – медицина в МУ – София. За периода 1998-1999 г. е специализант по Ортопедия и травматология в УМБЛАСМ" Н.И. Пирогов". От 1999 до 2006 г. е лекар-ординатор в І-а и ІІІ-а травматологична клиника УМБЛАСМ "Н.И. Пирогов". През този период 1999-2007 е последователно асистент и главен асистент към Катедра "Спортна Медицина" в НСА. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 2002 година. През 2006-2007 е завеждащ "Артроскопско'' отделение към ІІІ-та травматология УМБЛАСМ "Н.И.Пирогов". За периода 2007-2012 г. е лекар-ординатор в клиника по „Артроскопска травматология”, КОТРХ, ВМА. От 2012 г. година е функционален началник на клиника "Артроскопска травматология" във ВМА.
Член е на основни лекарски организации у нас и в чужбина: БЛС, БОТА, EFFORT, AO Alumni, Европейско Дружество по Спортна Травматология и Артроскопия (ESSKA). Д-р Русимов е председател на комисия във ВМА за сертифициране на високоспециализирана дейност „Артроскопия” към Медицински Факултет на СУ „Климент Охридски” и зам. председател на секция по „Артроскопия” към БОТА. Д-р Русимов е провел сертифицирани специализации и курсове в страната и чужбина, в това число курсове по артроскопска хирургия и ендопротезиране на големите стави, проведени в Германия, Словения, Франция и Испания, Basic и Advanced АО курсове по фрактурна хирургия в Словения.
Доц. Русимов, как избрахте медицината за своя професия?
Постепенно, още от ученическите години. Може ми дойде от любовта ми към природата, към живота, към хората, в ученическите години повече към животните и птиците. Първо исках да ставам зоолог, след това реших, че искам да стана лекар. Може би и домашното влияние имаше роля, тъй като около мен всички са лекари, освен баща ми. И в момента вкъщи всички сме лекари. Съпругата ми е лекар, синът ми вече учи медицина. По цял свят в медицинската професия има някаква наследственост, тъй като тя е малко по-специфична част от човешкото знание и възможности. Трябва човек да се отдаде повече, да вложи усилия и влагайки усилия за да стане лекар, професията го грабва. По същия начин и хората около лекарите също ги запалва идеята, защото медицината освен, че е професия, е и изкуство. Човек трябва да сътвори нещо в главата си, за да даде здраве. Това е свързано с много усиля на мисълта и на духа, включително и физически.
А как избрахте специалността си?
Специалността „Ортопедия и травматогия“ се оказа най-близо до моя натюрел. Бях спортист като ученик и малко след това като студент. Спортните травми и динамичността на професията ме наведоха на идеята, че ако искам да продължа да съм динамичен, това е моето място. Най-хубавото там е, че незабавно се виждат резултатите от това, което си направил и затова ми дойде без много колебания.
А как се насочихте конкретно към артроскопската хирургия?
Това вече се случи на много по-късен етап. След като преминах основите на травматологията в една много сериозна школа - Пороговската. Ако човек иска да се научи на травматология, там е мястото. Там са случаите, там са всички възможни травми. След това, разбира се, идването ми във Военномедицинска академия отвори нови възможности към високотехнологичната медицина и това, което правим в момента. Артроскопията започна да ме привлича първо с това, че е миниинвазивна, по-малко травматична, те. лекарят нанася много по-малка оперативна травма, а възстановяването е по-комфортно за пациентите. Пък и този тип хирургия дава много нови възможности за лечение, такива каквито конвенционалната хирургия няма как да осигури. Това, разбира се, е само за благото на пациентите.
При кои случаи е най-подходяща артроскопската хирургия?
При вътреставни увреждания - на коленната, на раменната, на глезенната, на тазобедрената, на малките стави на китката. Дори на ставите на пръстите може да се работи с камера, което дава възможност да видим по различен начин нещата вътре, в сравнение с това, ако отворим една става по класическия начин.
Кои са най-впечатляващите случаи в кариерата Ви?
Трудно е да се каже. Може би това са случаите, които са завършили максимално по желания от мен и пациента начин. Всичко, което се прави е пациентът да бъде добре и лекарят удовлетворен. Тъй като напреднахме в този тип хирургия, специално в раменната, получихме възможността да правим присаждане на животинска тъкан по артроскопски път в зони, в които сухожилията и меките тъкани са безвъзвратно увредени. Така ги заместваме, за да може функцията да се възвърне. Материалът е свински, а правилното му наименования е колагенов матрикс, т.е. имплантираме една матрица, която е достатъчно устойчива и добре усвояема от организма и която дава възможност върху нея да прорасне собствена тъкан, която да замени липсващата. Тази матрица е като скеле, което слагаме, за да поддържа мястото така, че тялото да си свърши своето. След време това скеле си променя структурата и започва да прилича на човешко.
Причината да бъде избран свински материал заради генетичната близост на човека и свинята ли е?
Не толкова. Да, има генетична близост между човека и прасето, но в случая е важна обработката,качеството на тъканта и достъпността. Когато ние използваме тази тъкан, в нея вече няма генетичен материал, клетките са унищожени, затова се нарича ацелуларна дерма.
А правите ли трансплантации и от трупни донори?
Налагало се е да взимаме костна тъкан за костни дефекти. Сухожилия още не ползваме, но колеги от други болници ползват тази методика, за да присаждат сухожилна тъкан, когато се налага. Това е много разпространено в САЩ, защото спестява т. нар. автотрансплантация, която правим ние. Не нанася допълнителна травма, за да вземе от човека тъкан и да я преместим на друго място. Това е удобен метод, който обаче също си има недостатъци поради това, че е чужда тъкан, че има малко по-висок риск от инфекция, усвояемостта в тялото на чужда тъкан е малко по-трудно. В крайна сметка обаче резултатите от това дали ще е авто- или алотрансплантация са едни и същи за пациентите.
В първия работен ден на новата година направихте четири операции…
Да, така се оказа. Четири големи, все раменни операции. Само единият от пациентите беше по-спешен, защото имаше луксация в рамото, която не позволява дълго отлагане, но останалите пациенти са планирани. Нашата хирургия е повече планова, пациентът е предварително прегледан, диагностициран, сътоянието му не налага някаква спешност и затова ние имаме листа на чакащите, в която се чака около месец.
Много ли са случаите на хора със ставни проблеми?
Да, но при нас са концентрирани. Освен с коленна патология, която е широко известна, тук развихме много раменната хирургия, дори направихме специализирано отделение по раменна хирургия. Аз съм много доволен, защото това дава възможност да се концентрира патологията на място, където хирургията е развита. Всеки ден правим минимум по две раменни операции. Оформяме се като център по раменна хирургия, какъвто мисля, че все още няма в страната, което е благодарение както на нашите собствени усилия, така и на ръководството на болницата, тъй като това изисква доста ресурс.
Как се справяте с натоварването?
Човек свиква с него. Разбира се, имам си своите начини за разтоварване. Освен всички общо познати - вижданията с приятели и разходки, имам едно старо хоби от ученическите години - фотографията. За доста време, развивайки се професионално, я бях оставил на заден план, но напоследък отново ми дойде музата да се занимавам с нея. Сега започнах да залитам малко по-дълбоко в тази област, може би защото имам и възможност вече да се отдам на това хоби. Съпругата ми също ме подкрепя, защото е свързано с пътуване, самостоятелни излети. Освен, че ме подкрепя, тя е и първият ми критик, което е особено важно. Има много творчество във фотографията - композицията, обработването на кадрите, постпродукцията. Сега навлизам в дълбочината. Докато си щраках едно време беше едно, сега вече е по-сериозно.
Снимка: Надежда Ненова
Първо реже, после пита...брутален некадърник, още не мога да се възстановя след излишната операция, която ми направи!
Здравейте, Ноември месец се оперирах при този ''доктор'' във ВМА (вече работи в болница Вита). Проблемите ми след операцията се задълбочиха много повече!!! По препоръка на този г-н Русимов правих "рехабилиция", в МЦ Вертебра (това е неговия собствен център, където и преглежда на частно. Никога не ходете там, казвам Ви го от личен опит!) Препоръча ми да проведа тази така наречена рехабилитация при неговата любовница Симона. По-голяма пародия на рехабилитация не съм виждал. Въпросното момиче си цъкаше в телефона през цялото време без изобщо да почувства неудобство. След като в продължение на два месец след операцията правих 3 пъти физиотерапия и проблемът само се влошаваше, реших да отида отново на преглед при него и да го попитам защо нещата вместо да се подобрят се влошават. Отговори ми, че следващата стъпка е да ме упоят отново и да ми вземат стволови клетки от таза за да ги инжектират в рамото. Това е доста краен вариант при положение, че дори не сме опитали поне лечение с кръвна плазма и т.н. Изводът, който си направих от неговата операция и 2 минутните му прегледи е, че този човек е един ГОЛЯМ БИЗНЕСМЕН, който иска само да реже за да може да взема парички за това (1200лв за анкер+800лв лекарски екип). Този човек не му пука изобщо дали ще Ви свърши работа или не. Единсвено го интересуват са парите, които може да изсмуче от Вас.
Колегата му "доктор" Стефанов е най "добрия лекар " Пазете се от него изключително зле е този "лекар" и не ходете при неговата рехабилитаторка , с която работят в комбина, най много да ви осакатят като мен .
Тя как се казва
Може ли да ми пратите контактите на д-р Русимов СПЕШНО се нуждая от операция на рамото С ЛОКСАЦИЯ И СЧУПЕНА ШИЙКА.? е-мейл за предпочитане за да пратя и снимката Димитър София 0882 179 268
Браво Владо! Бъди здрав и много успехи през Новата 2019! Ти си мотор на иновациите в раменната и артроскопската хирургия в България! Време е за собствена школа!
Школа до школа в таз ортопедия...
Пламен Пенчев е студент по медицина - пети курс, в Медицинския университет в Пловдив. Още от ...
Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия (ВМА), ръководена от проф. Кузман Гиров ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Десислава Банкова: Грижа се за децата от училището в Русаля от основаването му, помня всички, които са били мои пациенти
22.12.2024 10:57:02 Невена ПоповаД-р Неда Сергеева: Наградата „Проф. Дъбов“ е признание за усилията ми и стимул да продължавам да се развивам
15.12.2024 09:31:50 Невена ПоповаВасил Хаджидеков: Привлича ме безкрайността на знанията в медицината, тя се докосва до много неща
08.12.2024 09:31:03 Невена Попова