Резултатите и в политиката, и в хирургията се виждат веднага

Д-р Веселин Милев е председател на комисията по здравеопазването към Столичния общински съвет. Завършил е медицина през 1985 г. в МУ-София и започва работа по разпределение в Сливен. Последователно работи в Окръжна болница (днес „Св. Анна“-София) и ВМА. Няколко години практикува в Либия, а след завръщането си през 2002 г. е работил в Пета МБАЛ-София и ДКЦ 10.  Има специалност по „Ортопедия и травматология“ и „Здравен мениджмънт“.

Д-р Милев, как избрахте медицината за своя професия?

В семейството ми доктори няма. Майка ми е фармацевт, но лекари няма. Имах много приятели, чиито бащи бяха лекари и след гимназията реших да се насоча в тази посока. От самото начало бях сигурен, че завършвайки медицина ще взема хирургична специалност.  Нямах никакво колебание. Ортопедията и травматологията ми беше мечтата и дори по време на цялото следване акцентирах върху това.

С какво най-много Ви плени тази специалност освен, че е хирургична?

Когато при активни хора се случат травми, след лечение, независимо дали консервативно или оперативно, човек се връща към собствената си динамика. Например може да играеш шест пъти в седмицата тенис и изведнъж чупиш крак. При добре проведено лечение след месец можеш пак да играеш тенис. Удовлетворението за лекаря в тези случаи е огромно.

Как се решихте да влезете в политиката, която иска не по-малка отдаденост от медицината?

В политиката важат същите принципи като в медицината. Целта е да правиш добро на хората, иначе не става. Към това се стремим и в общината. В Общинския съвет резултатът от работата ни е видим и удовлетворението е същото, като след успешна операция. В Народното събрание като институция контактът с хората не е толкова непосредствен и директен. Докато тук нещата стоят по друг начин. При добър екип в общината, всеки може да получи решение на проблема си, без значение дали става въпрос за плочка, дърво или детска градина.

Работил сте в Либия в едни много тежки години за българите там – по време на обвинението и процеса срещу медиците ни. Отрази ли се този процес на отношението на либийците към останалите български лекари?

Много години работих в чужбина. Бях в Либия, когато започна процеса и за мен това беше една ужасна постановка. Българите там бяха много притеснени и проблем наистина имаше. Същевременно обаче от страна на либийците към нас нямаше негативно отношение. Дори напротив. Обикновените хора се отнасяха към нас с разбиране и съвсем по човешки. Затова и много българи останаха там и след промените. И в момента имам приятели, които работят и живеят в Либия. Лекарите навсякъде са уважавани.

У нас обаче агресията срещу медиците сякаш ескалира, което означава, че е загубено уважението към лекарската професия. Имате ли Ваша „рецепта“ за справяне с този проблем?

Имам един приятел – ортопед в Сливен, където бях някога по разпределение. Той казваше: Истината е по средата. Да, лекарят лекува, но той е като всички останали хора – храни се, спи, живее някъде. В България лекарите са много добри, а достъпът до тях е изключително улеснен. Хората им се доверяват, чакат от тях да бъдат излекувани и спасени, а в същото време не винаги ценят труда им достатъчно и смятат, че те не заслужават да бъдат възнаградени за знанията и уменията да спасяват човешки живот. Няма идеална система никъде по света. Винаги ще има недоволни. Пътят е в създаването на максимално добро законодателство и максимално широк обхват на решаването на всеки казус.

Какви са проблемите в общинското здравеопазване, които трябва да бъдат решавани тепърва?

Проблеми винаги ще има, това е част от живота. Досега се стараехме да изберем точните хора за мениджъри на лечебните заведения, да закупим подходящата апаратура, да извършим необходимите ремонти. Оттук нататък най-вероятно ще се наложат някакви преструктурирания, защото лечебните заведения в София са много, но те най-вече ще засягат доболничната помощ. Много е важно да започнем по-активно участие в европрограми и европроекти. За съжаление, имаме някои спънки по отношение на това, че лечебните заведения са търговски дружества, а принципал е общината, което създава проблем при кандидатстването. Затова, имаме идея да създадем специален отдел за европроекти, касаещи общинското здравеопазване. Причината е, че макар и да имаме специалисти и апаратура, сградите ни са много компрометирани, за което са необходими много средства. Изключително важно е този въпрос да се реши максимално бързо, тъй като трябва да се създадат добри условия за работа на медицинските специалисти. Към здравеопазването се числят и общинските съвети за превенция на наркотиците и за превенция на ХИВ/СПИН и полово предавани болести. За мен тези дейности също са много важни и е добре да бъдат облечени в подходящите законодателни рамки, за да може да се развиват. Третият вид дейност, който искаме да развиваме в бъдеще, е засилване на взаимодействието и общите проекти със Столичната колегия на Български лекарски съюз. Това е свързано и с обмяната на опит и повишаването на квалификацията на медицинските ни специалисти. Сътрудничим си по тази тема много активно и с  организацията на евреите в България „Шалом“, и с колеги от Швейцария, където лекари от общински лечебни заведения ще бъдат изпращания за да повишават квалификацията си.

Имате тясно сътрудничество и с медицинските университети. Направихте първата общинска университетска болница в България. Ще продължите ли с тези програми?

Две са нещата, които направихме за първи път във връзка с медицинските университети. Първото беше университетската болница, а второто са стипендиатските програми за професионалистите по здравни грижи. Програмите са разширени и от тази година освен Факултета по обществено здраве на МУ-София, в тях е включен и Медицински колеж „Йорданка Филаретова“. В момента имаме вече и доста специализанти в общинското здравеопазване. Стремим се да създадем възможност на младите хора да останат в България и да намерят реализацията си тук. Имаме идея и за още една университетска болница. Целта не е титлата, а възможностите за обмяна на опит, за използване на новите технологии като телемедицината. Да не забравяме и Здравния портал, който направихме, за да може колегите да бъдат улеснени в представянето си като специалисти и като дейности, които извършват. Улеснена е и връзката им с пациентите.

Общинското здравеопазване обаче е специфично и със социалните дейности, които извършва. Каква част от тях заплаща общината, така че болниците да не усещат тежестта им?

Общинското здравеопазване е в малко по-неравностойно положение, в сравнение с частните и държавни лечебни заведения. Девет са дейностите, които Столична община финансира изцяло - за прегледи и лечение на социално слаби неосигурени лица, за неосигурени бременни или такива с прекъснати права, за медицински дейности, които не се покриват от НЗОК, за долекуване и рехабилитация на възрастни, като и деца с церебрална парализа и кърмачета с централно координационно смущение от София, интензивно лечение на пациенти в спешно състояние, неотговарящи на критериите за лечение по клинична пътека, за спешно лечение на болни с психични заболявания, за обезпечаване на кампании за профилактика на заболявания и за настаняване и обгрижване на бездомни хора със заболявания, особено през зимния период, профилактични прегледи на неосигурени, инвалиди и деца, отглеждани в приемни семейства. Ние осигуряваме медицинска помощ и на лицата, пребиваващи в Кризисния център към Столична община.

Имаме идея за създаване на общински хосписи. Предстои да въведем още две скрининг програми за социално значими заболявания. Досега скрининговите програми, които сме реализирали са за рак на млечната жлеза, на щитовидната, на простатата и на белите дробове. През изминалата година по тези програми са били прегледани близо 5000 души. При около 20% от тях са открити патологични изменения и пациентите са насочени за допълнителни изследвания и лечение. От края на миналата година съвместно със Столичната лекарска колегия към Български лекарски съюз започна и скринингова програма в самостоятелните ясли, по която децата бяха прегледани от специалисти на място в детското заведение, което облекчава родителите. Ще продължим със  скрининг в училищата и детските градини.

Как се предпазвате от прегаряне, д-р Милев?

С тенис и спортен бридж.  Това ме разтоварва. От време на време си правя и разходки. Голяма страст ми е и изобразителното изкуство. Обичам картини с масло на възрожденска тематика, със селски и морски пейзажи. Те ме успокояват, релаксирам, когато гледам такива платна. А човек, за да живее добре, трябва да е в хармония със себе си. Постоянно ходя на изложби. Дори направихме две изложби с картини на деца във връзка с кампаниите на Общинския съвет по превенция на употребата на наркотични вещества „Изкуството като алтернатива“. Дъщеря ми също рисува добре и дори мисли да продължи образованието си в тази посока. Може би това е свързано с моята майка, която шиеше много гоблени и ме запали по изкуството от дете. Човек трябва да преодолява негативните емоции, натрупани в ежедневието. Всеки носи някакъв ад в себе си и трябва да намери своя начин да се лекува, за да бъде добър с хората около себе си. Моят начин е изкуството.