Д-р Стела Петрова: За мен медицината е патологията

Д-р Стела Петрова e завършила медицина в МУ - Варна през 2018 г. Още по време на следването си участва активно с разработки и доклади на научни прояви за студенти и млади лекари.

През 2020 г. и 2021 г. се включва в Aкадемията по молекулярна уропатология и Академията по персонализирана молекулярна патология и онкология, участва и в обучителен курс по геномна диагностика на онкологични заболявания, както и в научни конгреси в областта на патологията.

От началото на 2019 г. д-р Петрова е част от екипа на Клиника по обща и клинична патология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Професионалните й интереси са в областта на уропатологията, педиатричната патология и заболяванията на гастроинтестиналната система.

Член е на Българското дружество по патология и на Европейското дружество по патология.

Д-р Петрова, коя бе причината да изберете специалността патология?

Ще прозвучи силно, но действително още от първото упражнение по патология като студентка в III-ти курс в университета знаех, че ще стана патолог. Имах невероятни преподаватели и асистенти, материалът беше интересен и увлекателен. Патологията е гръбнакът на медицината, на нея стъпва съвременната медицинска практика, а патологът трябва да има познания във всяка една сфера с цел точна и адекватна диагноза.

Според мен, повечето млади лекари не са наясно с естеството на работа в едно отделение по патологоанатомия.

Погрешно е схващането че основната ни работа е свързана с аутопсионна дейност. В действителност ,през повечето време патолозите гледат биопсии под микроскоп, което ни разкрива един невероятен свят на тъканно, клетъчно и субклетъчно ниво, а зад него стои цял океан от диагнози. За мен медицината е патологията.

Има едно разпространено схващане, че това не е специалност за жени заради голямото натоварване. Съгласна ли сте или не с такава оценка?

Може би, специалността патология не е за всеки независимо от пола. Да, натоварването е голямо, както физически, така и емоционално, но това не са неща, с които като жена да не мога да се справя. Въпреки стреса и напрежението патологията е една от „най-чистите“ специалности и има своите предимства. Аз съм част от екипа на многопрофилна болница, каквато е „Пирогов“ и като патолог все по-често ми се налага да консултирам пациенти, което не само е предизвикателство, но и носи огромно удовлетворение.

Какво отличава работата на патолога в спешна болница в сравнение с работата в други лечебни заведения, където спешността не е така застъпена?

„Пирогов“ не е като другите болници! При нас спешността е на преден план. Човек се научава да скрива емоциите си и да взима бързи решения във всякакви ситуации дори и като патолог. Профилът на болницата като най-големия център за спешна медицинска помощ изисква всеки един от нас да бъде гъвкав, колаборативен - с цел бързо и точно поставяне на диагноза, тъй като тук пациентите пристигат с разнообразна патология и много често с доста придружаващи заболявания. При липса на диагноза не може да се проведе адекватно лечение, а за определени състояния, хистологичното изследване се явява златен стандарт.

Ролята на патолога е незаменима както за онкологичните, така и за спешните състояния.

Вече имате зад гърба си множество участия в научни форуми за студенти медици и млади лекари. Носи ли Ви удовлетворение научната работа?

Смятам, че всяка професия е достойна щом допринася по някакъв начин за общото благо и прогреса. Патологията е основата на медицината и всяка крачка напред, която правим, може да бъде стъпало, което да допринесе за нови открития и разработки в други области, да доведе до прецизирането на патологичните изследвания и подобряване на диагностиката и лечението. Мисля, че с приноса на специалистите по обща и клинична патология в областта на научната дейност, развитието на патологията в България ще се развива в положителна посока и занапред.

След като завърша специализацията, бих искала да се занимавам и като упражнявам професията си, и да бъда ангажирана с научна работа.

Кои области на съвременната патологична наука предизвикват у Вас най-голям интерес, как бихте искали да прилагате тези знания в практиката си?

Като специализант в Клиниката по обща и клинична патология към „Пирогов“ имаме доста материали от колегите уролози, като поради тази причина навлязох най-бързо в уропатологията, където се чувствам и най-сигурна. В болницата се наблюдава и значителна като обем и разнообразие детска патология – спектърът на заболяването в тази възрастова група е много различен от този при възрастните, а взаимодействието между вродените малформации и растежа на детето води до уникална патология.

Огромен професионален шанс за мен е и работата ми с доц. Маргарита Каменова, която е национален консултант по невропатология. Това ми дава възможност да надграждам опит в областта – срещам се със случаи на мозъчни биопсии, където роля има и генетиката.

Имала ли сте случай, в който колеги клиницисти са се допитвали до мнението Ви, а Вие, от своя страна сте поддържали професионален контакт с тях до изясняване на диагнозата?

В практиката ежедневно лекари от различни специалности се допитват до патолога, когато има неяснота относно диагнозата; в литературата се използва нарицателното определение „the doctor‘s doctor“, т.е. лекарят на лекарите. Патологът дава отговор на въпроси, които интересуват много лекари от различни специалности с цел поставяне на точна диагноза и от нашето решение зависи бъдещото лечение на един човек, ето защо хистологичното изследване трябва да е много прецизно и да включва познания във всяка сфера от медицината.

Важна част от нашата практика е и гефрирната диагностика или диагностиката върху замразени срези – приемат се тъканни материали, по които трябва да се постави спешна диагноза по време на операция. Замразяването, с последващо нарязване и наблюдение, се налагат когато е необходим бърз, ориентировъчен отговор, което ще позволи на хирурга да вземе най-доброто решение в момента за обема и вида на операцията.

За щастие, през последните години клиницисти и патолози изградиха изключително добри взаимоотношения, което оказва влияние в прецизирането на диагностиката и лечението.

В личен план кои са интересите Ви извън професията?

В личен план се старая да се разсейвам по начин, който няма нищо общо с медицината – така се освобождавам от натрупаното физическо и емоционално натоварване. Обичам да пътувам, да посещавам нови места, да прекарвам един –два дни сред природата където се зареждам, да чета книги и да прекарвам повече време с близки и приятели. Увличам се по музика и изкуство – ходя редовно на театър и концерти на любими изпълнители и групи. От известно време насам се върнах към отдавна забравено хоби – изобразителното изкуство.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които работите и споделяте радостите и трудностите на професията?

Пожелавам им на първо място здраве и нека намират удовлетворение от работата. Да се стремят да дават 200% от себе си в тази прекрасна професия и да са сигурни че рано или късно ще бъдат възнаградени за усилията.