Д-р Славена Стоянова: Добрата комуникация с пациента е ключова за изграждането на доверие

Д-р Славена Стоянова е завършила медицина в МУ - Варна. Веднага след дипломирането си започва работа като доброволец в Клиниката по белодробни болести и фтизиатрия при ВМА. Там взема решение да се посвети на белодробните болести. Днес е  специализант в същота клиника и смята, че е направиля верния избор.

Д-р Стоянова, как избрахте медицината за своя професия? Имаха ли роля родителите Ви в този избор?

Не мога да кажа, че още от малка съм искала да бъда лекар, но винаги съм проявявала повече интерес към биологията, така че предполагам това ме е подтикнало в известна степен. Към момента не си представям да се занимавам с нещо друго освен с медицина, което за мен е показателно, че съм направила правилния избор. А относно родителите ми - винаги са ме оставяли сама да взимам решенията си и, съответно, да понасям и последствията от тях. Определено съм облагодетелствана в това отношение - да имам тяхната безрезервна подкрепа.

Как решихте да специализирате белодробни болести?

Още от последните години в университета започнах да се ориентирам към вътрешните болести и клиничните специалности. След като започнах като доброволец в Клиниката по пулмология и фтизиатрия при ВМА по време на COVID-пандемията, работата в отделението и конкретно белодробната патология ми хареса достатъчно, за да реша, че точно с това искам да се занимавам занапред.

Кои случаи от практиката ще запомните като особено впечатляващи и сложни?

Големият плюс на това да работя в такава болница и конкретно - тази клиника е големия поток от пациенти и съответно разнообразните клинични казуси с които ни сблъсква ежедневната работа. По този начин трупаме ценен опит и впечатления. Като конкретен случай в съзнанието ми изниква един пациент с бенигнена постинтубационна трахеална стеноза, който премина през различни фази в хода на лечебния процес - от очакваните евентуални тежки усложнения до почти пълното възстановяване към предишния начин на живот.

Кои са вашите учители в медицината и специалността? Всеки един човек, с който те сблъсква обучението и практиката може да ти бъде учител и да те научи на нещо, стига да успееш да извлечеш полезното от него. Спокойно мога да кажа, че се чувствам благодарна да имам късмета да попадна в такъв колектив - който ежедневно ми предоставя възможността да се уча от различни и в маниера на своята работа специалисти и да надграждам собствените си знания.

Имате ли впечатление от нагласата на българина по отношение на собственото му здраве?

За скромния ми професионален път съм натрупала сравнително богат набор от впечатления точно за нагласата на българина по отношение на грижите за себе си - за съжаление, в голяма степен негативни. Неглижирането на собствените здравословни проблеми и отлагането на търсене на компетентна медицинска помощ при налични симптоми с давност са характерни и за съжаление много често пагубни за пациентите. В това отношение здравната ни култура се нуждае от сериозна промяна, която в голяма степен е и наша отговорност.

Кои човешки качества цените най-много у колегите си от екипа, с който работите?

Освен в професионален план, колегите от екипа, в който работя са достатъчно ерудирани и изградени личности, от които човек може да черпи и извън професионалния аспект. Спокойно мога да кажа, че за мен не са просто колеги, а вече и приятели, за които се радвам, че са станали част от моя живот.

Кое е най-ценното в общуването между лекар и пациент?

Установяването на достатъчно добра комуникация с пациента е ключово за изграждането на чувство на доверие у него - от там нататък общуването става по-лесно. Когато пациентите са в неведение за собственото си състояние, това естествено поражда тревожност у тях, ако са наясно какво се прави за тях и защо - остават спокойни, че техните проблеми са взети под внимание. Кои са любимите ви занимания за свободното време?

Най-често в свободното време се наслаждавам на разходка с кучето си, по този начин се разтоварвам и откъсвам от останалите ангажименти в ежедневието си. Използвам и всяка възможност да наваксам време с близките хора.

Коя е най-голямата Ви мечта за професионалното Ви бъдеще?

Колкото и тривиално да прозвучи - да стана достатъчно добра в работата си, за да мога да съм достатъчно спокойна да разчитам изцяло на себе си и собствената си преценка.