Д-р Мая Желева: Няма клинична пътека за онкологична рехабилитация, но сме в процес на създаването й

Д-р Мая Желева завършва медицина през 1979 г. и я разпределят на работа към СКК „Момин проход“ - Курортна поликлиника със Здравен дом в с. Костенец. През 1982 г. взима специалност по физиотерапия, рехабилитация и курортология. От тогава до днес не е спирала да помага на хилядите пациенти, нуждаещи се от рехабилитация, които са минали през ръцете й. Сега д-р Желева е директор на Центъра по рехабилитация в Специализираната болница по онкология в столицата и работи само с пациенти, преминали през лечение на рак.

Те са специфичен контингент, тъй като се нуждаят от комплексни грижи. За съжаление, у нас все още няма клинична пътека за онкологична рехабилитация.

Какво й дава работата по тази уникална специалност, „чрез която може да се постигне изключителен терапевтичен ефект и без медикаменти“, как успява да се спаси от напрежението и преумората, разказва известният лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина – д-р Желева.

 -Д-р Желева, как избрахте медицината за своя професия?

- Мечтата ми беше да бъда космонавт, много обичам да летя, но родителите ми настояха да подходя по-сериозно към въпроса и да уча медицина. В семейството и рода ми няма лекари.

- Къде започнахте работа, след като завършихте медицина?

- През 1979 г. завърших Медицинска академия – София и бях разпределена към СКК „Момин проход“ - Курортна поликлиника със Здравен дом в с. Костенец.

През 1982 г. взех специалност по физиотерапия, рехабилитация и курортология. Стажът ми в село Костенец основно повлия за изграждането ми като лекар, защото от студентската скамейка попадаш директно в реалната действителност.

През 1986 г. спечелих конкурс за завеждащ на отделение в 28-ма поликлиника в София.  Поликлиниката беше новопостроена и модерна за времето си, а отделението, разположено на половин първи етаж и оборудвано с кабинети за електро- и светлолечение, с модерна апаратура, два големи салона за ЛФК, две тангенторни вани и кабинети за парафино лечение. За този период, както и в днешни дни, това е нещо голямо.

През същата година към отделението открихме Дневен стационар в поликлинични условия, единствен по рода си в България. Целта на така създадения център беше за провеждането на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение на пациенти с тежки заболявания, като след инсултни състояния, след миокарден инфаркт, след ендопротезиране на стави, фрактури и техните усложнения и други. В центъра пациентите престояваха четири часа за провеждане на рехабилитационното лечение, с продължителност на курса от три до четири седмици. По този начин се постигаше по-бързо възстановяване и ресоциализация на пациентите към нормалния начин на живот.

-Доволна ли сте от избора си, какво ви дава тази специалност?

- Удовлетворена съм, тя е уникална специалност и е тясно свързана с другите специалности - неврология, ортопедия, онкология, кардиология, педиатрия и др. Тя дава възможността да се постигне изключителен терапевтичен ефект и без медикаменти.

- Вие сте директор на Центъра по рехабилитация в Специализираната болница по онкология в София - трудно ли се работи с онкопациенти?  

- Благодарение на съвременните методи за диагностика и лечение в онкологията, все повече нараства броят на хората, преживели болестта. Животът с рак поставя нови проблеми, свързани с качеството на живот на болните. Рехабилитацията е особено важна за болните, преминали радикално лечение по повод на онкологично заболяване.

През 2005 г. ми предложиха да работя в току-що откритата структура на Национален онкологичен медицински център (НОМЦ) към СБАЛО в София. Основният контигент болни са пациенти с онкологични заболявания, които са преминали радикално лечение.

А относно това трудно ли се работи с онкопациенти, не бих казала, но си има специфика с оглед сложността на проведеното комплексно лечение.

-Какво е мястото на рехабилитацията при лечението на хора с рак? При кои видове тумори има най-голяма полза от рехабилитацията?  

- От изключително значение е рехабилитацията при онкологичните заболявания - тя се провежда след период на активно оперативно лечение, лъчелечение или химиотерапия, за да се тушират страничните ефекти от този тип лечения, както и последваща подържаща във времето рехабилитация, за да се осигури достолепен и пълноценен начин на живот на пациентите.

Най-често в практиката ми са случаите като лимфедем на горен и долен крайник, вследствие операции на млечна жлеза, простата, гениталии,  дебело черво с лимфна дисекция, контрактури на ставите в областта на оперативната интервенция, медикаментозна пареза на крайници вследствие на проведена химиотерапия, лъчеви дерматити, сраствания и т.н.

При създаването на рехабилитационната програма се използва интердисциплинарен подход и обхваща провеждането на консултации с лекари-онколози, психолози, диетолози и др. За всеки пациент се създава индивидуална програма на база - пол, възраст, туморна локализация, стадии на заболяването, проведено лечение. Рехабилитационното лечение се провежда амбулаторно, в предварително определено време, в Дневния рехабилитационен център на УСБАЛО.

-Какви са възможностите по НЗОК да се помогне на тези пациенти с рехабилитация? 

- По НЗОК извънболничната рехабилитация се осъществява с направление №3 от личния лекар или от друг специалист с насоченост към лекар по физикална и рехабилитационна медицина. До момента няма клинична пътека за онкологична рехабилитация, но сме в процес на създаването й. 

- Случаи, за които няма да забравите и сте горда от постигнатото можете ли да споделите?

- Да, случаите са много, а удовлетвореността от постигнатия терапевтичен ефект от проведеното лечение е голяма, но когато е споделено и оценено от пациента, че иска да му бъдеш личен лекар, чувството е несравнимо.

- Как си почивате - имате ли време за релакс, какво обичате да правите, хоби?

- По принцип, нямам хоби. Обожавам морето, слънцето, хубавата храна и музика, и пътуването по света.