Д-р Ирина Янчева: Всъщност пулмологията избра мен, имах късмет и с прекрасни учители

Д-р Ирина Янчева е пулмолог, част от екипа на Отделението по вътрешни болести на МБАЛ „Бургасмед“, преглежда и в ДКЦ на лечебното заведение. Завършва Медицински университет - София през 1990 г., а специалностите вътрешни болести и пулмология и фтизиатрия придобива съответно през 1997 г. и 2000 г. Има многобройни участия в конгреси и симпозиуми по специалността.

Д-р Янчева, как избрахте да се посветите на пулмологията?

Всъщност пулмологията ме избра, завършвайки Медицинския университет в София отидох по разпределение в ОРБ Търговище и попаднах в отделение с профил пулмология. Прибирайки се в София имах щастието да попадна  в Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - София област, която в далечната 1992 г. се наричаше Областен диспансер по белодробни болести.

Кои бяха Вашите най-добри учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

Когато започнах работа в София, попаднах в един прекрасен колектив, създаден от тогавашния управител д-р Величко Димитров. В болницата работеха пулмолози с дългогодишен опит, от които получавахме подкрепа и напътствия. Когато към колектива се присъедини проф. Милко Милчев, един от доайените на пулмологията в България, той ни помогна да израснем като лекари и пулмолози, като ни предаде безценния си опит и знания.

Част от професионалния Ви път минава и през позицията на ръководител на COVID отделение по време на пандемията. Коя бе най-голямата трудност през този период?

Радвам се, че този период отмина, защото особено в началото беше не само трудно, но и страшно. Ковид отделението стартирахме в Националната кардиологична болница в София на 4 ноември 2020г. За една нощ отделение от 40 легла се запълни наполовина. Срещу себе си имахме нещо напълно непознато, нещо което ни убива. Идваше много разнопосочна информация, а може би повече трябваше да говорят пулмолози и инфекционисти, защото все пак срещу нас имахме вирус, макар и нов. Не достигаха хора. В отделението работеха основно специализанти и студенти. Бързо достигнахме 80-100 легла. Имаше реанимация с 12 легла, като винаги имахме 5-6 интубирани пациенти. В началото трябваше да се учим и ориентираме точно какво се случва, какви промени настъпват и в кои системи, за да си изработим протокол за изследвания и лечение, да добием увереност и да заработим по-спокойно.

Без съмнение едно от най-големите предизвикателства за хората, които живеят в урбанизирана среда, а и не само, е замърсеният въздух. Какви са последиците от този съвременен бич за човешкото здраве, как изглеждат те през очите на лекар, който всеки ден приема и лекува пациенти със заболявания на белия дроб?

Замърсяването на въздуха е проблем, който все повече ангажира обществото, ефекта от който усещаме може би най-осезателно ние, пулмолозите. В световен мащаб се отчита увеличение на белодробните болести, увеличава се процентът на ХОББ, т.е хроничната обструктивна белодробна болест, зачестяват и алергичните болести на дихателната система.

Как се промени потокът пациенти през последните години, какви хора ней-често търсят помощта на пулмолога?

Ако разделим времето на преди и след Ковид, трябва да отчетем, че след пандемията като че ли по-голяма част от пациентите избягват самолекуването и се насочват за консултация със специалист. А също, като че ли изчезна правилото през студените месеци да преобладават инфекциите на горните дихателни пътища, а през лятото - стомашно-чревни инфекции. През изминалия летен сезон имахме доста работа и пулмолозите.

Кои принципи се стремите да спазвате винаги и при всички обстоятелства в общуването си с пациенти?

Това е винаги да се отнасям към пациентите си с търпение, съпричастност и обективност.

 В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? - любими книги, музика, дестинации за пътешествия.

В свободното си време обичам да съм в компанията на любимите си хора. Обичам филми, особено хубави криминалета, разходки сред природата, обожавам спа-почивки. Харесвам криминални романи и всякаква литература на тема психоанализа

Какво бихте искали да пожелаете на колегите, с които сте в един екип и всеки ден посрещате пациенти, които търсят опора и изцеление от вас?

Преди всичко да са здрави, търпеливи, отдадени на професията и пациентите и да вярват, че нещата ще стават все по-добре