Д-р Десислава Йорданова: Под обектива на микроскопа пред очите ми се разкри цял нов свят

Д-р Десислава Йорданова e специализант в Клиниката по обща и клинична патология на УМБАЛ "Александровска".

Завършила е средното си образование в Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ през 2014 г. Възпитаник на МУ – София, където се дипломира през 2020 г.

През 2021 г. печели конкурс  за асистент в Катедрата по обща и клинична патология в МУ-София, а няколко месеца по-късно, през 2022 г. започва специализацията си в Клиниката по обща и клинична патология на УМБАЛ „Александровска“. Член е на българското дружество по патология (БДП) и Европейското дружество по патология (ESP).

Д-р Йорданова, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

 Как избрах медицината? Стана съвсем неусетно. По-правилно е да се каже, че тя ме избра. В училище природните науки ми вървяха най-много и винаги са ме привличали именно тези, изследващи живите същества – биология, генетика... А какво по-сложно и интригуващо има в живата природа от човешкия организъм? Изборът ми да кандидатствам медицина беше логичен още повече и защото майка ми е анестезиологична сестра и, слушайки я как разказва за работата си, любопитството ми се разпали още повече. Тя самата се опита да ме разубеди да уча именно това..... но не успя....

Кои бяха Вашите най-добри учители по време на следването – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

Несъмнено дълбоки благодарности дължа на д-р Даниела Василева, кардиолог, тогава още в УМБАЛ „Александровска” и невероятен асистент по пропедевтика на вътрешните болести. Спомням си, че в трети курс цялата група прекарвахме с нея много време и това бяха едни от най-интересните упражнения в цялото ни следване. Д-р Василева ни помогна да поставим основата на клиничното си мислене и следвайки максимата „Този който задава въпрос е глупак за пет минути, а онзи, който не задава въпроси остава глупав завинаги”, тя ни окуражи винаги да търсим причините дори и зад най-незначителните симптоми. Всъщност, още по време на следването патологията за мен беше една от най-интересните дисциплини поради уникалния начин, по който д-р Диана Кьосева я преподаваше. Тя не беше асистент на нашата група, но аз се преместих при нея за първия семестър на трети курс. Още тогава през главата ми мина мисълта да се развивам в тази насока. Сега имам щастието да сме колеги в същата клиника. Стремя се да научавам по нещо от всички мои колеги и особено от специалистите с дългогодишен опит, които с такава всеотдайност ни разкриват тайните на патологията – д-р Влахова, д-р Диков, доц. Иванова и проф. Христова.

През студентските си години сте била и доброволец. Разкажете за това време – какво научихте, какви спомени запазихте от хората, с които работихте заедно, кои бяха първите Ви разочарования?

Докато следвах, работех първо като санитар, по късно като медицинска сестра и болногледач. Исках да съм „на терен” и да придобия практически опит. По това време се бях спряла на анестезиологията като желана специалност и държах да бъда в такава среда – операционен блок, реанимация, интензивно отделение - за да усвоя всички манипулации и техники, свързани с практикуването й. Най-важният урок, който научих обаче, е че медицината е екипна работа! Всеки член на екипа има своята роля, която трябва да изиграе, за да помогне на пациента и всички членове зависят едни от други в изпълнението на тази задача. Спомням си този период като особено динамичен, може би даже прекалено. Не съм имала разочарования, но с времето започна да става все по-трудно да съчетавам работата с университета.

Как взехте решение да специализирате клинична патология?

Под обектива на микроскопа пред очите ми се разкри цял нов свят. Винаги за мен са представлявали изключителен интерес механизмите, по които се развива болестта. Същността на патологичния процес е това, в което исках да вникна. Под микроскопа тази същност се разкрива. Интелектуалната предизвикателност и всеобхватността на патологията със сигурност също ме привлякоха. Ние сме като едни детективи, които, ако с разполагат с цялата клинична информация за пациента, могат да „сглобят пъзела” на неговата болест и да поставят дефинитивната диагноза. От това зависи той да бъде лекуван правилно. Трябваше обаче на дойде шести курс, за да направя окончателен и рязък завой към патологията след сериозна равносметка. Не на последно място като причина да избера именно тази специалност е и балансът между работа и личен живот, който тя позволява.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в този избор – кои срещи, събития, уроци от всекидневието Ви убеждават, че той е правилен?

Обществото не е запознато с нашата работа. Хората мислят, че правим аутопсии. Понякога и това правим, но основно изследваме тъкани на живи пациенти под микроскоп и поставяме съответната диагноза. Най-интересната част от работата ни е туморната патология. Длъжни сме постоянно да обновяваме знанията си за туморите и да бъдем в крак с промените в техните класификационни системи, да следим най-новите открития в областта на туморната биология и биохимия, за да сме наясно с всички белези, които ще ни помогнат да предскажем тяхното поведение и изхода за пациента. Приятно е, когато след часове, а понякога и дни четене на дебели книги успееш да събереш всички парчета от пъзела и да поставиш диагноза, която обяснява изцяло клиничната находка и тази от образната диагностика. Още по-удовлетворяващо е когато сред обширните класификации откриеш туморната диагноза, която е напълно идентична с картината, която виждаш пред очите си. Това последното се случва сравнително рядко все пак, защото, както е известно „туморите не четат учебници”.

Към кои специфични теми и проблеми от специалността проявявате особен интерес и искате да им посветите повече време и усилия в бъдеще?

В Клиниката по обща и клинична патология на „Александровска” болница постъпват разнообразни хирургични и нехирургични материали от почти всички органи и тъкани. Все още не съм избрала окончателно дисциплина от патологията, в която да специализирам тясно, но засега най-голям опит и увереност имам в патология на гърдата. В бъдеще се надявам да посветя повече време на гинекологичната патология и гастропатологията.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, филми, предпочитана музика, дестинации за пътешествия, хоби?

Обичам да чета художествена литература, любимата ми книга е „ Престъпление и наказание” на Достоевски, любим филм - „ Властелинът на пръстените”. Играя народни танци и, когато мога, кръстосвам планините с мъжа ми и приятели.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които сега започвате специализацията си?

Пожелавам им с лекота да разгадават най-заплетените случаи и най-редките диагнози и нека имат търпение, защото съществуват знания и умения, които не се придобиват по никакъв друг начин, освен чрез опит.

Коя Ваша мечта искате да видите реализирана съвсем в близко бъдеще?

Успешно положен изпит за специалност след година и половина.