Д-р Атанас Гюлев: Постигнах мечтата си да продължа семейната традиция

Д-р Атанас Гюлев е началник на Отделението по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Пълмед”- Пловдив. През 2004г. завършва Медицински университет гр. Пловдив, а през 2012г.  придобива  специалност по УНГ болести. От 2004 г. до 2014г. работи в УМБАЛ „Св. Георги“ в същия град. Той е трето поколение специалист по ушно-носно-гърлени болести, продължавайки семейната традиция, наследена от неговите баща и дядо.

Д-р Гюлев е член на Асоциацията по лицевите аномалии (АЛА). Той е специалист и в детската отология, като специфичен интерес представлява микрохирургията на ухото, особено при проблемни случаи.

 Д-р Гюлев, Вие сте трето поколение лекар специалист по УНГ болести. Разкажете за детството си, за семейната среда, която е формирала у Вас желание да продължите фамилната традиция.

Имах изключително хубаво и спокойно детство. Като дете исках да подражавам на родителите си, водейки се от тази мечта, често питах за интересни случаи и казуси от работата им. Активно слушах обсъжданията между баща ми и дядо ми и всичко това, съпроводено с любовта ми към химията и биологията, съвсем естествено ме насочи към медицината.

Кога започнахте специализацията си, кои са най-ярките Ви спомени от тези години?

Започнах работа в УНГ клиника в УМБАЛ “Св. Георги” през 2005 г. Трудно бих могъл да посоча отделен спомен. Като млад човек, постигнал мечтата си да продължа семейната традиция, първите дни на работното място остават като най-ярки спомени за цял живот. Калейдоскоп от картини, звуци, емоции...

Кои са учителите Ви в оториноларингологията?

В средата на така наречените „нулеви години“ в УНГ клиниката попаднах на особено питателна среда за професионалното развитие на млад лекар. Учителите, от които научих много неща и съм им благодарен, са естествено баща ми, проф. Йовчев, проф. Джамбазов, проф. Вичева и проф. Консулов.

Имате особен афинитет към работа с деца. На какво се дължи той?

Децата са специфична група пациенти. Те боледуват от заболявания на ушите, носа и гърлото по-често, отколкото възрастните, особено в предучилищната възраст. Недобре лекуваните болести в детството, докато човек расте и се развива, могат да имат сериозни и често непоправими последствия върху живота му. Например едно дете с проблемна аденоидна вегетация - тъй наречената „трета сливица“, която остане недиагностицирана и нелекувана, може да има като възрастен проблеми със слуха, а оттам с ученето и социалната адаптация, с носното дишане, а по-късно - с цялата дихателна и сърдечно съдова система, със зъбите и захапката, а това оказва влияние на външния вид и самочувствието. Затова държа с екипа ми да правим всичко, което е по силите ни, така че малките ни пациенти да са добре лекувани и детските им болести да нямат отражение върху живота им по-късно.

Кое е най-вълнуващото преживяване, които сте имали с болно дете или деца?

Няма по-вълнуващо и удовлетворяващо професионално преживяване от усмивката на оздравяващо дете. Всеки следващ ден наблюдавам как детето променя погледа си и държанието си, като се започне от страх и недоверие, до това да ме срещне в коридора още преди да е започнал работният ми ден, да се затича и да се гушне в мен с думите: „Ето го моят доктор”. В този смисъл всеки ден се превръща в специален.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от работата в УНГ отделението на УМБАЛ „Пълмед“?

Добре свършената работа. Да бъде пациентът правилно диагностициран и да бъде направено за него всичко необходимо, така че да си тръгне доволен и оздравял. Не обичам половинчатите неща. Не може да прегледаш някого, да му напишеш някаква рецепта, за да отбиеш номера и да не те интересува дали ще има полза от лечението. Когато си си свършил работата, пациентите го виждат и го помнят. След време, когато пак имат проблем, ще те потърсят отново или ще насочат към теб роднини и приятели. Това носи удовлетворение, със сигурност.

В личен план, кои са любимите Ви занимания за свободното време?

В малкото свободно време, което ми остава, винаги се връщам към хобито ми, а именно шахматът. Четенето на книги също е любимо занимание, към което се връщам във всеки удобен момент.

Кои са човешките и професионални принципи, които се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства в общуването с колеги и пациенти?

Смятам, че в нашата професия е особено важно човек да може да носи отговорност, да бъде устойчив пред трудностите и да се стреми да се усъвършенства постоянно. Вярвам в лоялността и екипната работа. Всеки в екипа да е готов да помогне на другите, било то със съвет или когато е нужен допълнителен чифт ръце за някоя процедура. С поведение тип „всеки за себе си“ и „това не е мой проблем“ не можеш да стигнеш прекалено далеч нито в работата, нито в живота.

Ако трябва с малко думи да назовете истината, в която вярвате най-силно, кои биха били те?

Ако трябва да бъда възможно най-кратък, бих цитирал думите на Радой Ралин: „Спестената съвест се олихвява”.