И лекарите трябва да можем да разтрогваме договорите си с пациентите

Д-р Христо Димитров е зам.-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и председател на Регионалната колегия на Български лекарски съюз във Велико Търново. През Zdrave.net той коментира искането лекарите да могат да отписват пациентите си, агресията срещу медиците и бюджетът на НЗОК за ПИМП.

Д-р Димитров, по повод зачестилите случаи на агресия срещу медиците беше възстановена идеята лекарите да могат да отписват пациентите си. Това ще реши ли проблема с нападенията?

Няма пряка връзка между нападенията и това, което от години предлагаме – да могат да се отписват пациенти от нашата листа. Основата на нашите взаимоотношения, специално в първичната извънболнична помощ, е договорът между лекаря и пациента, който се сключва с подписването на формата за избор. От една страна лекарят се ангажира да полага най-добрите грижи за здравето на пациента, а от друга – пациентът поема ангажимента да изпълнява съветите на лекаря. И както като в едно семейство, когато има неразбиране от едната или от другата страна, трябва да има възможности за развод. В момента тази възможност е едностранна. Когато виждаме, че е трайно установена невъзможност да изпълняваме ангажимента си, също да можем да предложим на пациента да потърси друг лекар, с който тези взаимоотношения могат да бъдат изградени по-добре.

А как може да се реше въпросът с агресията от страна на пациентите и близките им?

Мисля, че агресията не е проблем само на взаимоотношенията лекар – пациент. Ако обърнете внимание, сравнително малка част от нападенията стават в кабинетите на общопрактикуващите лекари. Ние си имаме други проблеми, свързани с неразбирането от страна на пациентите. Те са по отношение на техните права и задължения, които не познават добре и са често свързани с липсата на направления, което не зависи от нас, или на възможностите за изследвания, които нямаме право да назначаваме. Това са неразбории в системата, които рефлектират на отношенията ни с пациентите и които най-често са в основата на решението им да сменят своя личен лекар. Самите нападения са израз на една загубена междучовешка връзка, а не толкова на липсата на връзка между лекар и пациент. Ние всички, като общество, трябва да работим за това да си говорим повече, да развиваме умението да изслушваме и да обясняваме. Агресията, която е натрупана в цялото общество, избива със страшна сила в моментите, когато на човек му е трудно, когато е болен, когато е в критично състояние. В този смисъл ние рабираме нашите пациенти, но не сме длъжни да сме виновни винаги и да понасяме физическата и вербалната им агресия. И ние лекарите имаме своя дял от отговорността за това, което се случва. Улисани в бързината да свършим работа, не обясняваме достатъчно добре на нашите пациенти какво им предстои. Ние не говорим достатъчно с тях, особено в тежките моменти.

Защо обаче пациентите често предпочитат да прескочат личния си лекар и директно да отидат в болница?

Когато един пациент реши, че състоянието му е спешно, първата му мисъл далеч не е за общопрактикуващия лекар. Разбира се, на нас могат във всеки един момент да ни звъннат да дадем съвет или да ги насочим, но по-скоро тук причината е трагичната липса на информираност у хората и най-вече у родителите, къде е правилно да се обърнат за такава помощ. В случая с починалото дете, родителите са отишли в лечебни заведения, които смятат, че са еталон. Само че те не са еталон за спешни състояния. Това е трагедията! Те са референтни болници, в които се постига много високи нива при лечението на определени състояния, но не и на спешни състояния. Хората обаче смятат, че като отидат там, ще получат веднага, на мига, най-адекватната помощ, което на практика не е така. На практика спешните състояния, особено в детска възраст, наистина изискват бърза реакция, но дори когато са спазени всички протоколи в най-високите нива на качество на обслужването, има състояния, в които медицината е безпомощна. И ние това също не го обясняваме достатъчно ясно и простичко на хората. Ние можем да направим това, което е по силите човешки, лекарски, но не е и природни. Ние сме способни до определено ниво да повлияем на една такава ситуация. И когато родителите не са отишли в най-точното лечебно заведение и стане такава трагедия, цялото съсловие става страшно виновно, а не е така.

Ние не си говорим достатъчно нормално, като хора, нямаме достатъчна информираност, за да взимаме най-точните решения. Същевременно очакванията на пациентите често са нереалистични. Например, когато се извика линейка, те очакват тя дойде незабавно. А това не е възможно. Във Велико Търново например има три екипа и ако, недай Боже, стане пътен инцидент и линейките са отишли до Горна Оряховица, каквото и да се случи в Търново, няма кой да отиде физически. Когато в болницата има такава ситуация пък трябва да почакаме. Аз лично съм чакал с баща ми в Спешна помощ, знам какво се случва там, а всички нервничат и искат на мига. И лекарите са хора, нямат осем ръце. Ние правим всичко, което ни е по силите физичеки, но трябва търпение и малко късмет.

Парламентът прие увеличението за ПИМП да е 25 млн. лв., а не както беше предвидено първоначално – 19 млн. лв. Това вече достатъчно пари ли са, за да имате нужното спокойствие в работата?

Да уточним, че  в тези пари не влизат средствата за изследвания и за направленията за специалист, които са отделно перо. Това, което искаме като бюджет за първична помощ, е това, от което имаме нужда за базово покритие на увеличаващите се разходи за поддръжка на нашите практики и за повишаване на доходите на нашите сътрудници. Трябва да стимулираме по някакъв начин медицинските специалисти да останат при нас, а не да приемат всяко предложение от болница. Ние не искаме просто някакви пари, а всеки път обясняваме в становищата си защо ги искаме. Ако СЗО и Световната банка са препоръчали поне 15% от разходите да отиват за първична помощ, а напротив – всяка година те намаляват, значи нещо е сбъркано. Същевременно общопрактикуващите лекари с всяка изминала година намаляват. Затова искаме този бюджет, за да развиваме нашите практики и да осигуряваме на нашите пациенти това ниво на лечение, което заслужават.