Д-р Кондева: В МЗ всичко е приоритетно, но най-важното е да има приемственост

Д-р Галя Кондева завършва магистратура по медицина в Медицински университет, София и магистратура по икономика – бизнес администрация със специализация здравен мениджмънт в УНСС. Има придобити специалности по ,,Вътрешни болести“ и ,,Клинична хематология“. От 2022 г. е Изпълнителен директор на ,,Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, София, като преди това в два мандата е била председател на Съвета на директорите. Има дългогодишен опит като практикуващ лекар. През 1987 г. започва в Работническа болница Бухово, а след 1995 г. в Клиниката по гастроентерология към Пета градска болница – София. Работила е като Асистент в Отделение по трансфузионна хематология в УМБАЛСМ ,,Н.И. Пирогов” и лекар в Клиника по хематология в МБАЛ ,,Токуда болница“ София. В периода 2017-2018 г. е директор дирекция ,,Лекарствени продукти, медицински изделия, контрол по предписване и отпускане“ към НЗОК, а преди това е била началник отдел, представител на държавата в Събранието на представителите и член на Управителния съвет на здравната каса.

Д-р Кондева беше назначена за служебен министър на здравеопазването на 5 април 2024 г. в първото служебно правителство на Димитър Главчев и продължи да заема поста от 27 август във втория служебен кабинет. Пред Zdrave.net д-р Кондева коментира как се прави управленска програма, когато мандатът на управление е с неясен краен срок, какво е финансовото състояние на държавните болници, недостигът на лекарства.

Д-р Кондева, как се прави управленски план, когато мандатът е с неясен краен срок?

Съгласих се да поема този пост с ясното съзнание каква отговорност ще нося, какви са недостатъците в системата, какви са рисковете, че битката ще е продължителна и че всички въпроси, текущи и спешни, трябва да бъдат разрешавани, без да се бяга от „горещите картофи“.

Изминаха 5 месеца, през които с екипа на Министерството успяхме да реализираме някои добри дейности. Продължихме надграждането и ускорихме процеса по изграждането на Националната детска болница. Теренът, на който тя ще бъде построена, вече е разчистен от сградите, които бяха разположени на него, вървят интензивни преговори с Европейската инвестиционна банка. Напът сме да финализираме първия етап от консултантската дейност на консорциума – структура и капацитет на болницата и вървим в сроковете по изпълнението на приетия план и график за изграждането й.

От друга страна, влязохме в период, в който трябваше да намерим решение на възникналите проблеми след приемането на Наредбата за медицинската експертиза. Тя влезе в сила през юни месец, но доведе до напрежение в системата заради направената реорганизация с цел по-голяма прозрачност на процедурите, а именно електронното придвижване на документите в ТЕЛК. Проблемите дойдоха от това, че имаше изключително много досиета, които бяха забавени в последните години. Те бяха преразпределени, но въпреки увеличения брой на комисиите, изпитваме затруднения. Надяваме се, че след като приключи сезона на отпуските и всички комисии са в работен режим, до края на годината ще усетим всички ползи от въвеждането на този нов начин на разглеждане на документи и най-вече самите граждани ще го усетят, защото всичко ще се случва много по-бързо и прозрачно.

През последните 5 месеца успяхме да реализираме още един дългоочакван проект – наличието на Спешна помощ по въздуха. Чрез Центъра за Спешна помощ по въздуха вече имаме реализирани 30 мисии. Най-малкият пациент, който е превозен с хеликоптер, е на 4 години, а най-възрастният – на 72. Вече виждаме ползата от наличието на хеликоптера, макар и да е само един до този момент и искрено се надяваме след пристигането на следващите през ноември и декември да можем да покрием почти цялата страна.

Дори само тези три реализирани през тези 5 месеца проекта дадоха надежда, че има смисъл да продължаваме с екипа в Министерството. Разбира се, трудно е, когато си с неясен времеви график да правиш дългосрочни планирания, но в МЗ всичко е приоритетно и е най-важното да има приемственост и всеки следващ министър да продължава и доразвива започнатите мерки, програми и планове, за да се получи резултат.

Сред „горещите картофи“ е и финансовото състояние на държавните болници, част от които са в тежко финансово състояние. Какви са възможните решения при тях, освен поемането на дълговете им от държавата?

 Ежемесечно получаваме информация за финансовите показатели на лечебните заведения и ги следим много внимателно. Категоризирали сме ги в три групи и наблюдаваме най-вече рисковите, защото държа да кажа, че има и лечебни заведения с много добри финансови резултати. При последния преглед на данните се откроиха 8 лечебни заведения, които са с влошени данни спрямо предходното тримесечие. Една от тях от „Александровска“ болница. Ние предприемаме финансиране, но то е във връзка със сградния фонд, голяма част от който е в тежко състояние и се налага преместване на клиники. Знаете, че болница „Александровска“ е изградена на павилионен принцип. В момента инвестицията, която искаме да направим, е с цел точно да укрепи една от тези сгради, за да не е опасна за пациентите и да има условия за работа. В момента тече конкурс за Съвет на директорите, чиито резултати ще обявим и очакваме ръководството на болницата да ни представи нова бизнес програма, която да даде ясна визия за излизането от това тежко финансово състояние и как смятат да го подобрят. Болницата има достатъчно силен медицински екип и при добра организация имат възможност да подобрят резултатите.

Другата възможност, която сме предложили на лечебните заведения в затруднено финансово състояние, е чрез Българската банка за развитие. До този момент няколко от тях вече са се обърнали към ББР с цел проучване на възможностите за кредитиране.

От справките, които имаме в момента, се вижда, че в критично финансово състояние е Университетска болница „Лозенец“. Там търсим възможност за финансиране, но освен от ББР, там вероятно ще се наложи и държавна намеса, ако искаме болницата да продължи да работи. Финансовите резултати от 2022 г. насам са много влошени, говорим за загуби в размер на 100 млн. лв.

На този етап държавата наблюдава и контролира процесите, но е по-склонна да поддържа политика на справяне на лечебните заведения чрез бизнес планове и кредитни линия, които да могат да бъдат покривани от самите лечебни заведения, а не чрез финансова помощ от държавата.

Една друга възможност за преодоляване на финансовите затруднения и запазване на болничните структури се ползва понякога – сливането на две лечебни заведения. На какъв етап е реализирането на плана за сливане на СБАЛ по Онкологията и Националната хематология, стартирал при министър Хинков?

Целта на това окрупняване не беше преодоляване на финансови затруднения, а по-скоро изпълняването на някои изисквания по Плана за възстановяване и устойчивост. В Плана беше предвидено да се изгради Протонен център в едно определено лечебно заведение, но, за съжаление, този проект не беше реализиран. Съответно на дневен ред отново стои въпроса за необходимостта от сливането на тези две лечебни заведения, тъй като те са доста различни. В момента Специализираната болница по Хематология е с много добри финансови резултати, без просрочени задължения и с много добри възнаграждения за работещите в структурата. В същото време Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания е с влошени показатели, има отлив на медицински персонал от лечебното заведение и в момента усилията ни са насочени към укрепването на болницата. Миналата седмица бях на посещение там и съвместно с изпълняващия длъжността директор доц. Димитров направихме оглед на сградния фонд, на клиниките и структурата на лечебното заведение и работим върху възможности за подобряване на дейността му. Там има клиники, които реално не са работещи и очаквам да ми представят бизнес план. На този етап вливането на едно добро работещо лечебно заведения в едно, което има необходимост от оптимизиране на дейностите, не е правилна стъпка. Стои отворен въпроса за този процес, но на този етап се въздържаме от него.

Д-р Кондева, имате ли представа какво се случи с проекта за остойностяване на лекарския труд? Такъв беше внесен от БЛС в МЗ по времето на д-р Асен Меджидиев като служебен министър, по-късно и проф. Хинков обеща да реализира такъв проект, но нищо не случи.

Личното ми мнение е, че остойностяването на лекарския труд изисква като начало един всеобхватен анализ на диспропорциите на клиничните пътеки. Неколкократно се правеха промени в стойността на пътеките, с цел премахване на диспропорциите и намиране на реалната им стойност. Това обаче не се е случило все още в пълнота и затова, ако искаме да оценим лекарския труд, първо трябва да сме наясно какви са действителните разходи по лечението на даден пациент и каква е действителната стойност на клиничната пътека, по която се осъществяват дейностите.

В момента нямаме такъв анализ и поради тази причина това не се е случило. Това трябва да е дългосрочен труд на експерти от различни области, който да не зависи от моментни политически турболенции. Аз не съм виждала проекта на БЛС, а би било добре да ми бъде представен и да се събере екип от експерти от различните институции, който да го разгледа,  защото започва подготовката за бюджет 2025. Моментът е изключително подходящ, за да се реализира този проект.

Недостигът на лекарствата също е едно от горещите теми за МЗ. Каква е причината за ежемесечното продължаване на заповедта за износ на инсулини вече близо година и защо този проблем не може да бъде решен трайно?

Вече имаме изградена система за анализ на данните в страната, получаваме данни за недостиг и от Европейския съюз и наистина инсулините са продуктите, при които се регистрира недостиг в почти целия ЕС. Наскоро имахме среща с притежателите на разрешение за употреба на тези продукти в нашата страна, които са три компании. Те самите отново потвърдиха, че проблемът е в производствените мощности на техните заводи, тъй като през последните две-три години изключително е нараснал броя на пациентите, които имат нужда от тях. Броят на болните от диабет в световен мащаб расте с темпове, които надхвърлят възможността за производство на инсулинови продукти. Една от компаниите ни информира, че стартира реорганизация на заводите си в следващите две години, за да може да покрие нуждите.

На този етап в България се справяме доста добре. Данните сочат, че след въвеждането на забраната, задоволяваме нуждите у нас. Точно това е и причината да продължаваме със забраната. Разполагаме с количествата, които са ни нужни, но не трябва да позволяваме да бъдат изнасяни, за да не стигнем до недостиг за българските граждани. Наблюдаваме и сроковете на годност. В последната заповед освободихме един от продуктите, тъй като от него имахме значителни количества, но с кратък срок, което можеше да създаде проблеми.

Освен това през последните 5 месеца, за да реализираме този процес, искаме и нотификация от Европейската комисия. 10 дни преди заповедта изпращаме необходимата документация, за да нотифицираме процеса.