Доц. Васил Гегусков: Претовареният лекар не е полезен на никого

Доц. Васил Гегусков е завършил Медицинския университет гр. Бохум, Германия, а следдипломна специализация в САЩ. Специализирал е кардиохирургия в Медицински център за сърдечни заболявания ”Texas Heart Institute”, гр. Хюстън, САЩ, в Университетска клиника по сърдечна и гръдна хирургия „Bergmannsheil”, гр. Бохум, Германия. Работи като кардиохирург в  Университетска клиника по сърдечна и съдова хирургия „Inselspital”, гр. Берн, Швейцария и в Университетска клиника по сърдечна хирургия, гр. Хайделберг, Германия. От 2009 г. е зам.-началник клиника по кардиохирургия при УМБАЛ „Света Анна”-София, а от 2017 е началник на Клиниката. Тесните му специализации са Спешна и планова хирургия на гръдна аорта (аневризма, дисекация, вродени малформации), реконструктивна хирургия на аортна и митрална клапа и минимално инвазивни техники за операция на аортна и митрална клапа.

Доц. Гегусков, може ли добрата дума на лекаря да излекува пациента?

Поне душевно – да. Първата крачка наистина е високо професионалното отношение на лекаря към пациента, защото той идва с поставена диагноза или с оплаквания, които трябва да бъдат уточнени. Идва и се надява лекарят да му помогне. Да влезе в неговата ситуация, да провери здравословното му състояние и ако има някакви съмнителни находки да разшири диагностиката и да препоръча  най-правилния начин за неговото лечение.  В това отношение, като ръководител на клиника, мога да кажа, че с личния си пример показвам как през моите очи е редно това да се случи. Работя в екип с колеги, които прекрасно се вписват в този модел на работа и така се стремим да сведем до минимум недоволството у пациентите.

Пациентите искат и се нуждаят от обяснения, но много често това натоварва лекарите, особено когато това се случва в напрегнат за тях момент. Какво може да се направи, за да получат пациентите това, от което имат нужда, без лекарите да се чувстват притискани?

Завършвайки медицина в Германия, мога да кажа, че там още на студентската скамейка се обръща голямо внимание на отношението лекар-пациент. Една не малка част от лечението е пациентът да се чувства в сигурни ръце и да вярва на лекаря.

Недостигът на лекари и най-вече на качествени специалисти е проблем не само в България, но и в цяла Европа. Докато бях лекар в Германия имаше сериозен кадрови проблем и постоянно се търсеха и назначаваха лекари от чужди страни. Разбира се, не всички имаха нужната квалификация и можеха да се похвалят с добро познание на немски език, което създаваше доста проблеми. Системата обаче беше принудена да назначава и такива хора, защото недостигът на лекари беше осезаем. Сега има известно запълване на голяма част от тези позиции, като около 1/3 от всички лекари в Германия са чужденци.  

В България има сериозен недостиг на някои медицински специалисти и това води до хронично пренатоварене. Те са обременени с работно време от над 10 часа, често стигащо до 15 часа на ден, което няма как да не се отрази дори върху рутинния работен процес.  Оттам трябва да се тръгне, защото претовареният лекар не е полезен на никого. В  повечето случаи е изнервен и комуникацията с пациента е доста обрана, да не кажа оскъдна, а това несъмнено се отразява. Оттам трябва да се започне - да се подобри комуникацията между лекарите и пациентите, да се разпределят дейностите между лекарите в отделните звена и на първо място трябва да се възстанови доверието на пациентите към лекарите. Това обаче не е едностранна дейност, а двустранен процес. Трябва да има готовност за действие както от страна на лекарите, така и от страна на пациентите и техните близки.

Пациентите обаче често имат същото отношение към лекаря, както фена към кинозвездата и и макар лечението да е било блестящо, те се оплакват от липсата на специално внимание. Трудно ли е на лекарите да им го оказват?   

Не смятам, че е трудно, напротив, дори смятам, че е задължително. Операция направена по блестящ начин е едно прекрасно начало. Но все пак ние сме хора и едно от основните ни предимства е да можем да комуникираме помежду си. Всеки пациент е строго индивидуален и е заслужил да чуе поне пет изречения относно направената операция, начина й на изпълнение и каква е дългосрочната прогноза. Смятам, че това е минимумът, който всеки хирург е длъжен да сподели с пациентите си. Разбира се – има итакива, които очакват да им се отделят два или три часа, което е невъзможно, защото имаме редица други задължения, които също не търпят отлагане.

Когато става въпрос за доверието, по какво пациентите могат да се ориентират кой лекар заслужава да му се вярва безрезервно?

Основен приоритет на всеки пациент, който е приет в планов порядък, е неговото право на избор. Ако случайно има някаква доза недоверие към лекуващия лекар или неговото становище, той винаги може да каже „стоп“ и да потърси и второ, и трето мнение. Това е и моят съвет към всички, които имат нужда от кардиохирургична интервенция. Некоректни и лекари-печалбари има навсякъде по света. Въпросът е, пациентът сам да избере лекаря, на който да може да се довери.

Какви са новостите в кардиологията и кардиохирургията?

Ако обърнем поглед към смъртността от сърдечносъдови заболявания в Европа и у нас, трябва да признаем, че все още този тип заболявания вземат много жертви. Не само в България, не само в Европа, но и в целия свят. По данни на СЗО годишно в света има около 45 млн. смъртни случаи, от които около 18-20 млн. са вследствие на сърдечносъдови заболявания. В Европа 4 млн. души умират от сърдечносъдови заболявания, а в България годишно загиват между 65-70 000 пациенти. Вече няколко десетилетия лекари от цял свят се борят тази цифра да тръгне надолу. И мога да кажа, че не само в Европейски, но и в национален мащаб има известно раздвижване в този аспект. В Германия вече броят на починалите пациенти вследствие на остри сърдечносъдови инциденти започва да намалява. В България работят няколко национални, а и някои общоевропейски кампании за борба със сърдечносъдовите заболявания и най-вече за тяхната профилактика. Това е правилният път и се надявам в скоро бъдеще да се похвалим с намаляване на тежките и фатални сърдечносъдови инциденти. На територията на нашата страна има около 40 инвазивни лаборатории, което позволява пациентите да  могат да стигнат в рамките на един час до най-близката  такава. Първите два до четири часа след настъпването на гръдната болка са най-определящи за решението на острия коронарен синдром. Опитът и научните публикации показват, че след четвъртия час, щетите, нанесени на сърдечния мускул са необратими.

Статистиката показва, че повече мъже, отколкото жени получават инфаркт?

Мъжете и генетично, и хормонално са по-уязвими за сърдечносъдови заболявания в сравнение с жените. Освен това може би са и „по-непослушни“ от жените и по-често прекрачват прага на забранените неща. При тях по-често наблюдаваме наднормено тегло, злоупотреба с нездравословни храни, алкохол и тютюнопушене. Напоследък обаче има една общоевропейска тенденция към леко изравняване на двата пола. Контингентът на жените със сърдечносъдови болести се увеличава. Адекватната профилактика и непрекъснатото обогатяване на здравната култура на хората безспорно ще окаже влияние върху сърдечното здраве и при мъжете, и при жените в България.